Entries in the '' Категория

В единна система

laitman_2008-11-14_7127Въпрос: Творецът заповядал на Моше да предаде на Аарон, че неговите синове, Авиу и Надав, ще се издигнат на такова ниво, на което той не се е намирал. Това означава, че трябва да се радва, че сега те са паднали?

Отговор: Да. Надав и Авиу – това са много високи души, по високи от душите на Аарон и Моше, т.е. много по дълбоки желания, с много сериозни изходни данни (решимо), които в последствие задължително ще се проявят.

Ние ще видим проявлението на нашия общ егоизъм във всичките му метаморфози, свойства, видове, стилове, имена и всички ще се допълват взаимно.

Именно с помощта на такава пълна връзка между тях ще бъде постигнато състоянието на всеобщото поправяне. Не може да бъде, някоя душа да не може да участва в това. Ако ти не поправиш даже една душа, ти няма да поправиш и останалите. Това е абсолютна взаимовръзка, интегрална система!

Всички души до толкова са взаимно включени една към друга, че когато се занимаваш с нещо, то веднага се нуждаеш и от още нещо. В единната система едното придърпва другото.

Сега не само учените, но и журналистите пишат за единството на света. Хората вече са наясно за това и започват да разбират, че Природата е единна, светът е единен и цялото човечество представлява единна мрежа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137115]

Да вдигнеш Мойсей от небитието

laitman_2011-02-25_9648Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените „Аарон“ и „Моше“.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа („мекабциел“ – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Неприкосновеността на законите на Природата

laitman_2011-02-25_8978Надав и Авиу се лишили от живот, защото постъпили съвсем лекомислено към закона на Светилището. Народът бил потресен от суровостта на наказанието. То показало, че Творецът няма да позволи да се внесат и най-малките промени или нововъведения в обряда предназначен да Му служат. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Всичко се случва по законите на Природата и естествено, дори онзи, който греши, даже в добрата посока, желаейки да служи на Твореца, стараейки се да увеличи някакви действия, особено на високите стъпала, извършва такова прегрешение, че на практика веднага изхвърча от това ниво.

При това, неговото падение е тъждествено на възхода му. И настъпва духовна смърт: пълно изключване от предходното ниво, сриване на много ниско ниво, от което започва разбиването и отново поправяне и обединение.

Това всъщност е нашето духовно желание ”Надав и Авиу” – желание за по-бързо придвижване и прескачане на всички степени.

Синовете на Аарон, ”Надав и Авиу”, трябвало да се повдигнат по-високо от него. И те направили това, но, както се казва, не навреме.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137107]

 

Одеждите на Първосвещеника

laitman_2011-02-25_9650Те (Надав и Авиу) не се облекли в одеждите на първосвещеника. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Това означава, че те не достигнали до отразена светлина (обличането на светлината Хохма). Облекло – това е, което повдига човека от животинското ниво на нивото ”човек”.

Те нямали екран, нямало и отразена светлина, нямали нищо, което да съответства на онова стъпало, на което те се намирали. Тяхната грешка подсказва, че за човек не  е  лесно да разкрие такъв голям егоизъм.

Между другото, това са били особени души. Как не са разбрали, че без облекло, без да се облекат с отразена светлина, във вида, в който трябва за такава степен, те не могат да направят нищо? Това е с цел свише. Тук Творецът ни показва, как Той изпълнява своята програма.

По такъв начин в нашия свят се проявяват нови свойства, които по-късно ще трябва да поправим. И винаги те се разкриват във вид на война, проблеми, епидемии, стихийни бедствия, след които следва постепенно поправяне.

Те „не облекли одеждите“, към които били зашити звънчета, мелодичният звън на които издигал първосвещеника до осъзнаване на присъствието на Всемогъщия.

Към подгъва на плаща на коена, символизиращ най-ниското ниво, били зашити звънчета. Те олицетворявали свойството отдаване и издавали звук, издигащ се и разпространяващ във всички посоки.

Тоест свойството отдаване, излизащо от облеклото на коена, в което се е обличал неговият егоизъм. Егоизмът му бил до толкова поправен, че звъна означавал разпространяване на отдаването на следващата степен.

Надав и Авиу, обаче, не могли да се облекат в такава одежда, защото били длъжни да се издигат чрез Аарон, съединявайки се с него, но не направили това.

Принципно, това е необходимо условие за изкачване на следващата степен. Да се издигнеш от ниво ”коен” трябва задължително да си с наметалото със звънящите камбанки, т.е. да се облечеш в свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[136925]

Подготовка на духовния съсъд

laitman_2010_6179_usПреди да влязат в Мишкан (присъствието на Твореца), Надав и Авиу пили заедно с всички вино, за да отбележат радостния ден. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Виното символизира лявата линия, разкритие на гвурот. Това означава, че Надав и Авиу са поели по лявата линия – в абсолютен егоизъм, явно нарушавайки подготовката за правилен духовен съсъд. Въпросът е в това, как те са могли да вървят към  нарушение на правилното разкритие на Твореца?

Когато човек тръгва на духовна работа, движейки се към много високо състояние, трябва последователно да се подготви за това. Той трябва да притежава свойството отдаване, свойството получаване, намерение, здрава връзка с всички тези свойства, като минимум – с народа. В същото време трябва да се свърже с висшестоящото стъпало, низшата част на което трябва да се намира в него.

В случая с Надав и Авиу стават грешка след грешка, с една дума, някакви безумни, безсмислени състезания.

Но това се дава умишлено свише. Когато на човек добавят егоизъм, превишаващ неговите възможности, в този случай пропада цялата му мъдрост. Той пада и изпълнява всичко под въздействието на порасналия егоизъм, който заслепява очите му: ”Аз искам!”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136923]

Безплодна работа

laitman_2009-03_4166След като Надав и Авиу решили, че им предстои да принесат на жертвеника своя собствен огън, всеки от тях взел лъжичката си, запалил на нея огън, прибавил тамян и я положил на жертвеника.

Мъдреците ни учат, че те са били виновни за редица нарушения. Както вече бе казано, те не се посъветвали предварително с Моше и Аарон и дори помежду сивсеки действал независимо един от друг. [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Дясната и лявата линия (Надав и Авиу) трябва да се опитат да се съединят в една средна линия. Те не предприели такова действие.

Надав и Авиу, увлечени от страстната жажда да опитат и усетят Присъствието на Всемогъщия, влезли в Светия Светих, да принесат благовония, т.е. искали да разкрият Твореца без екран и отразена светлина.

Само първосвещеникът може да влиза в Светия Светих, понеже той има екран. Затова и се нарича първосвещеник, т.е. светия, работещ за отдаване над другите.

Надав и Авиу нямали свойството за отдаване (отразена светлина), всеки работел отделно: дясната линия – отделно, лявата – отделно. А отразената светлина се появява само в средната линия, в правилното съчетание между двете линии.

Въпрос: Тоест те нямали екран за онези удоволствия, които искали да  получат?

Отговор: Разкриването на Твореца – това е огромно наслаждение! Тъкмо това и се явява цел на творението. Затова задачата на науката кабала е Творецът да се разкрие на всички, напълвайки всичко с огромното наслаждение.

Освен това, „чуждият огън“, принесен от Надав и Авиу, косвено сочи и към други прегрешения.

Те привлекли светлината хохма, която не могла да се облече на светлината хасадим (светлината на милосърдието). Без такова обличане светлината хохма не грее, не спасява, а изгаря. На Надав и Авиу не им достигнала светлината на милосърдието, за да получат такава голяма светлина. Те дори не са опитали да я получат, понеже работели отделно.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.012014

[136906]

Присъдата на съдията – рецепта за поправяне

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]