Въпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]

Filed under: Възпитание | Add Comment →