Въпрос: Отчитайки развитието на събитията в света, трябва ли евреите, които живеят в другите страни, да се преселят в Израел?

Отговор: Няма такава необходимост на всяка цена да се върнат в държавата Израел. На човек е възложено не да живее на определено място, а да бъде Човек (Адам), т.е. подобен (доме) на Твореца. Ето към какво трябва да вървим, независимо от местожителството. Нашият свят, Вселена и Земя – всичко това са „леки материи“. Важното е да се установи връзка с Твореца, а материалното положение не играе почти никаква роля.

Разбира се, общата картина е изпъстрена с отделни щрихи, но като цяло тя е такава.

Що се отнася до евреите, които живеят по целия свят, те трябва да знаят в какво се състои тяхното задължение. Те трябва да се върнат към основното начало, т.е. към методиката на праотците, която някога ги е свързвала в едно. Те трябва да се научат на обединение в единна свързваща мрежа, в система, наречена „взаимно поръчителство“. Само така те ще могат да съществуват и по-нататък, показвайки този пример на света, както е казано „разпространявайки светлина на народите“. Това е дълг на всеки евреин (йехуд), т.е. на този, който се стреми към единство (ихуд), – с други думи казано, на всеки човек на света, в който се пробужда точката в сърцето. Такива хора съвсем не е задължително да се преселват в Израел, те трябва по места да изучават методиката на поправяне.

При това не поправяме света, а всеки поправя себе си, за да поправи връзката с всеки и да се включи в единната общата спойка. Ние трябва да се научим на това и реализирайки на практика тази задача, да покажем на целия свят пример за осъществяването му. Още повече, че светът днес и сам разбира, колко мрачно изглежда неговото бъдеще без добро обединение.

Въпрос: Не веднъж казвате, че американските евреи не чувстват връзката с Израел…

Отговор: Американските евреи се отричат от Израел, отхвърлят го. Те ни искат да бъдат „заподозрени“ в любов или симпатия към Израел, в каквато и да е връзка с него, или поддръжка към него. Точно обратното, те искат да изглеждат по-големи американци от самите американци и по всякакъв начин демонстрират, че техните интереси напълно и изцяло са съсредоточени единствено и само в Америка. От тяхна гледна точка, евреин в Америка не може да бъде предан на Израел, въпреки че тези страни отдавана са съюзници. Другите могат, евреите – не!

По този начин американските евреи предават Израел. Те не чувстват връзката с него, не усещат, че тук е техният извор. Напротив, те искат близост само с Америка. Включително, това се отнася и до израилтяните, които се преселват там. За какво им е да се свързват с Израел, ако тази връзка им носи само беди?

Аз ги разбирам и в нищо не ги обвинявам, не предявявам претенции. Просто констатирам факти, подобно на изследовател, описващ определено явление на природата. Моят подход от самото начало е неутрален, аз не твърдя, че някой е добър или лош, само описвам ситуацията – такива са процесите, протичащи в хората. Ако се намирах между тях, то несъмнено и самият аз щях да бъдат такъв.

Във всеки случай, има неща, които евреите в чужбина си струва да знаят. Преди всичко, защо въобще те са евреи. Тук работата не е в държавата Израел – тя има право да съществува само защото ни позволява оттук да осъществим проправянето. Ако Израел не бъде опора, основа, „площадка“ за поправяне, то ще изгуби това право и ще изчезне. А евреите зад граница, трябва да знаят защо живеят.

Възможно е кризата да ги подтикне към това, макар че по правило, те са много добре устроени. Разбира се, аз в никакъв случай не им пожелавам беди, а искам да поумнеят, защото иначе ще се случат нещастия, които ще ги научат на ум и разум. Тогава те ще видят проблемите, които в момента игнорират, и ще разберат, че със стоене няма да се получи, че трябва да си изяснят защо им е зле.

Затова ние искаме да ускорим времето, устремявайки се напред, преди да ни сръчкат отзад, да поемем по пътя на ускорението, а не по естествения мъчителен път на развитието. Но затова, ние самите трябва да търсим „нещастия на своя глава“, или иначе казано, да се стремим, да имаме желание, потребност, подобно на прегърбен старец, заемайки позата на вечно търсене. Аз търся какво не ми достига, за да напредна. И въпреки че недостигът – това вече е проблем, аз не се плаша от него, а просто заедно с него, ми е необходима висока цел, за да не се отклоня от пътя. Величието на целта и потребността трябва взаимно да се съпътстват и аз съм загрижен за това, обкръжението ми да ме поставя и в едното, и в другото. В противен случай ще дойдат беди отвън.

Всичко това се отнася и за евреите в чужбина. Те трябва да разберат, че ако не открият величието на целта и потребността от нея, то ще ги споходят удари. И колкото и добре да са устроени, то ударите ще дойдат в съответстващия вид. В края на краищата, немските евреи преди Втората световна са били не по-лошо устроени от американските днес.

И така, не става въпрос за преселване в Израел, а за това, те да изградят за себе си система за интегрално възпитание, която да им обясни същността на интегралността, обединението и взаимното поръчителство, също така да им разкаже за тяхното предназначение, за необходимостта да донесат поправяне на света. Тогава светът, от своя страна, няма да бъде жесток с тях, тайно търсейки поправяне, а отрано ще разбере, че те са източник на добра сила.

Въобще, евреите са като зрънца сухо грозде в световното „тесте“. И за сега, тъй като те проектират в света не изобилие от блага, а неговите недостатъци, тези „стафиди“ като че ли днес са черни точки, от които излиза тъмнина, вместо светлина. А да излъчват тъмнина или светлина могат само те. Ето защо всички народи по принцип са на едно мнение – именно евреинът донася зло и проблеми на света.

Антисемитите усещат това отвътре и го чувстват правилно. Това е така и е казано в науката кабала.

Представи си хора, които зависят от теб, колко им е тежко непрекъснато да се въздържат от това, да те „грабнат в прегръдката си“. Аз зная, че завися от някого, и този някой припокрива моята жизнена енергия. Какво изпитвам аз към него? А аз трябва, също така, да изразявам учтивост и приветливост пред него, вежливо да разговарям с него и т.н. Аз мога да изтърпя всичко това дотогава, докато не дойдат бедите – и тогава, уж всичко ми е ясно, да, а и другите подклаждат страстите в мен. И ето, аз вече съм готов да убия оскърбителя. В края на краищата, имам всички доказателства за неговата вина, а също и неоспоримо вътрешно усещане. Дори Природата е на моя страна и ми дава право на екзекуция…

А кой е виновен? Този, който не разпространява в света поправяне, при все че е длъжен да прави това. Това е и истинският проблем, тази дилема между развитието в своя срок и ускорението е стояла и по времето на Храма. Тя непрекъснато съпътства евреите. Застанал на вратата на царския дворец, Мордехай е призовавал към единство. А Аман е разсъждавал по-различно: „Този народ е най-после разединен, разпръснат между другите народи и сега има възможност да бъде унищожен“.

И така, не е необходимо преселване в Израел, за да има обединение, а трябва да се помни – единството трябва да живее вътре, във взаимната любов между нас. Съобщаването на тази вест на хората е възможно само с помощта на интегралното възпитание, което позволява и да се демонстрира пример на целия свят и предавайки му тази методика, да стане „светлина за народите“.

Започни да правиш това и ще видиш, как се променя отношението към теб. Защото групата, получила по времето на Авраам учението за единство, най-накрая ще го реализира.

За това съвсем не се изисква да се изучава науката кабала. Тъй като кабала – това е методика, разказваща за структурата на реалността, за нейното разбиване, за кризата, и за това, как след всичко това светът трябва да бъде поправен. Днес разбиването се проявява и при хората с точка в сърцето, и при тези, които я нямат. Ето какво е обща, световната криза – която разкрива разбиването на съсъдите. И съответно си заслужaва да побързаме с поправянето.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 14.03.2013

[102786]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →