След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли “бутонът”, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този “бутон” е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →