Целият свят е един мравуняк

каббалист Михаэль ЛайтманНие, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: