Entries in the '' Category

Любовта не съществува

В нашия свят любов няма

Криза на егоистичното възприятие

каббалист Михаэль ЛайтманСветът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Да спасим отвлечените тийнейджъри от бедата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е народът да бъде накаран да се обедини доброволно, за да няма такива нещастия като отвличане на тинейджъри?

Отговор: Целият свят е желание, което търси напълване. Когато напълването го няма, човек се чувства зле и страда, а ако напълването е в излишък, човекът се чувства добре и се наслаждава. Затова, когато на човек му е добре и не се нуждае от допълнително напълване, той не чува нищо. Само тогава, когато той има някаква потребност и ти му предложиш да я напълниш, той ще те чуе и ще иска да приеме твоето предложение.

Сега, когато в хората се е събудила толкова остра нужда от добри промени, сме длъжни да ги накараме да ни чуят, че имаме решение за спасяване на отвлечените тинейджъри и то е: само и единствено да се обединим.

Очевидно е, че всички искат тинейджърите да се върнат! Тогава нека да се обединим. Това е системата, която се подчинява на стриктни закони: тя или работи, или не. Всички нещастия произлизат от недостига на обединение, съответстващо на информационните гени и времевия етап.

Днес трябваше да бъдем много по-обединени, а ние не сме го направили и затова се е случило такова нещастие. Ако искаме да го отстраним, трябва да се обединим. Във всеки миг е необходимо да се грижим за нашето обединяване, използвайки всички предоставени ни възможности. В противен случай ще тръгнем не по пътя на светлината и ускоряването на времето, а по пътя на страданията. Пример за това е трагичната случка с отвличането на тинейджърите.

От урока по статията „Поръчителство“, 16.06.2014

[137540]

Рейтинг на глобалните проблеми през 2014 година

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (Международен изследователски център Галъп Gallup International): Глобален проблем номер едно в света е корупцията – така смятат 21%  от хората в света, икономическите трудности – 14%, пропастта между бедността и богатите – 12%, безработицата – 10%.

2014-06_reiting-globalnyh-problem

Реплика: Никой не посочи единствения проблем в света, който ако го поправим, ще променим света към по-добро – това е да се преодолее изолацията между хората. Видимо е, че този проблем не се разглежда като нерешим. Това означава, че трябва да приложим всичките си сили, за да обясним и разясним на хората, че решението на този проблем е само в създаване на здрава връзка между хората. Иначе не бихме решили никой от тези проблеми, което ще ни доведе до война.

[137170]

Зимник за любимия син

каббалист Михаэль ЛайтманКакво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Откъде се взимат желанията?

Да се освободим от пътя на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Хармония между противоположностите в природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да популяризираме необходимостта от обединение между хората?

Отговор: Виждаме, че в природата съществуват винаги две противоположни сили, като плюс и минус, север и юг – и едната сила не може без другата. Във всяко явление ние забелязваме тези две противоположни сили – при това отрицателната е не по-малко необходима от положителната.

Някога се опитваха да унищожат вълците, които нападат стадата. И това доведе до катастрофа в животновъдството. Това причини такова неравновесие в природата, че започнаха епидемии сред стадата с овце и сред останалите животни, с които вълците се прехранваха.

В природата няма полезни и вредни сили. И двете сили са полезни: и положителната, и отрицателната – и двете трябва да се намират в хармония помежду си.

Само на човешкото стъпало действа една сила, нашият егоизъм – отрицателната сила без каквато и да е положителна сила срещу себе си, с която да се намира в хармония. Затова трябва да постигнем обединение между нас, за да използваме тази отрицателна сила и да я превърнем в положителна.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136806]

Съединение между двама, в което те изчезват

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

За да има топлина в дома

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Със сигурност много семейни двойки си мислят, че си отстъпват един на друг, без да разбират, че го правят не заради другия, а само за да се отърват един от друг. Тогава, какво е това да отстъпиш?

Отговор: Истинска отстъпка – това е когато се въздържам, а в това време отвътре ми идва да се взривя, защото мисля, че правият съм аз. Аз реагирам на партньора така, както би му се искало на него. Тоест поставям се на неговото място.

Тази система трябва да се развие и тя обезателно изисква поддръжка от обкръжението. Семейните двойки трябва постоянно да споделят тези ситуации помежду си и да тренират, за да достигнат до такива състояния, когато навикът става втора природа.

Да допуснем, че в къщи цари безпорядък. Защо трябва да се упрекваме един друг и да си казваме неща, които са излишни? Веднага преминете към една обща, взаимна и добра платформа. Започнете да се прегръщате и да се целувате насред бъркотията.

Главното е да се чувстваш добре. Та нали когато си щастлив, ти няма да искаш да правиш каквито и да е промени в своя живот и спокойно ще живееш в този хаос.

Понякога посещаваш нечий дом, а там всичко е облизано, чисто, но липсва топлина. А у вас е топло, цари атмосфера на любов и разбирателство, има взаимен контакт.

В един японски стих е казано: ”Умряло детенцето, и каква хладнина обхванала дома, нямало вече кой да прави дупки в хартията на прозореца.” Тоест, докато детето лудувало, в дома царяла топлината, а сега него го няма и настъпила хладина.

Така и в този случай. Всичко зависи от чувствата. И това е основното, което трябва да се направи.

От беседа за семейството, 28,05.2014

[136851]

Духовно желание – определение

Цялата материя е желание за наслаждение

60 секунди за Кабала Всичко зависи от свойствата и размера на съсъда.

Имам ли точка в сърцето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?

Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.

Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.

Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?

[3184]

Истинско щастие

[ 113 862]

Как да постигнем щастие и здраве

 [ 113848]

Стопанин на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?

Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.

Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.

Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?

Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.

Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.

Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.

Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения.  Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.

Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.

Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.

За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.

От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014

[136708]

Има ли Бог?

Акумулативно изясняване

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Може ли да се каже, че семинарът – това е дискусия без спорове?

Отговор: Семинарът е „акумулативно изясняване“, където всеки добавя за изясняване на отговора, на проблема, явлението, на силата на обединението.

За всеки проблем има ключ, който се нарича мъдрост на тълпата, когато при осредняването на голям брой отговори, се получи най-правилното решение, независимо от факта, че всички отговори са били грешни. Така че, нека да решаваме нашите проблеми с помощта на мъдростта на тълпата, с мъдростта на групата.

Ако не спорим един с друг, а събираме заедно нашите знания, усещания, единство, то изведнъж започва да се разкрива особен феномен в рамките на нашето съединение. По този начин, ние изясняваме проблемния въпрос или явление.

Тъй като съединението е над нас и ни придава допълнителна мъдрост, IQ. Да предположим, че всеки има IQ 100, сумата на пет от нас се получава 500, а резултатът от нашето обединение ще бъде 1000. Така работи обединението на хората. Има експериментално потвърждение на това явление, наречено колективен интелект.

Въпрос: Мъдростта на тълпата проявява само при добра комуникация по време на семинар или се допускат и спорове?

Отговор: Мъдростта на тълпата не може да се прояви когато възникне спор, защото това няма да доведе до обединяване на мненията. Само тогава, когато всички мнения се обединят, ние стигаме до по-високо мнение.

В споровете не се постига съгласие между хората. Просто някой се примирява поради различни причини, но той вече не ви допълва. A на семинара ние се допълваме помежду си.

От подготовката към урока, 28.05.2014

[136114]