На осмия ден от освещаването от Небето слезе огън и погълна жертвата. След това събитие Надав и Авиу решили, че въпреки това, им е нужно да донесат на жертвеника още и свой собствен огън. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Изминали седем дни (седем степени): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Осмият ден се отнася вече към ГАР на висшата степен, частта от главата на тази степен, на която те се намират.

Синовете нямат никакво отношение към тази степен и затова не могат сами да принесат на нея своя огън. Те биха могли да се свържат с нея единствено чрез Моше и Аарон, и тогава веднага биха получили усещането, че това не може да се направи.

Тяхната грешка била в това, че те самостоятелно се опитали да се издигнат на висшата степен, вместо да се съединят с Моше и Аарон.

Тоест НЕХИ (нисшата трета степен) повдигайки се нагоре, поискала веднага да се свърже с ХАБАД, подминавайки ХАГАТ. Това всъщност е осмият ден, когато седемте степени на ХАГАТ НЕХИМ, седем свойства, се повдигат към главата (рош).

Моше и Аарон символизират главата на парцуфа (духовното тяло), състояща се от три степени: кетер, хохма и бина.

Долната част на парцуфа включва седем степени (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), от които трите най-долни степени са Надав и Авиу.

Те поискали да направят такова поправяне, което се нарича жертвоприношение и което би ги издигнало по-високо от Моше и Аарон, но не могли да се справат с това и загинали.

Всички персонажи в Тора са нашите вътрешни свойства, съществуващи във всеки от нас.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136840]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→