Мнение: В обществата с ниско ниво на икономическо неравенство хората се чувстват по-благополучни и щастливи. В благополучните страни възприемането качеството на живота зависи не от показателите на икономическия ръст, а от наличието на неравенство, което се разглежда като социална болест.

Със задълбочаването на неравенството в обществото, расте конфронтацията и усещането за несправедливост. Това предизвиква у хората усещане за неблагополучие. Забелязаното неравенство прави човека нещастен. Отвращението към неравенството в благополучните страни е свързано именно с фактора доверие. Фактор за субективното усещане на щастие при жителите на благополучните страни се явява нивото на доверие в обществото.

Реплика: Да се създаде доверие, а значи и усещане за благополучие в обществото, е възможно само при пълно и постоянно равенство между хората – това е възможно само по методиката на Интегралното възпитание, която за промяна природата на човека използва Висшата светлина.

[136427]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Мнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]

Filed under: Свобода на волята - No Comments→