Светът навлезе в период на криза много преди 2008 година, когато това стана просто очевидно за всички. А дотогава никой не желаеше да говори за това. Не просто рухна борсата и някаква там банка, а целият свят бе обхванат от глобална криза. Стана ясно, че целият свят е свързан от една обща глобална система, но тази система не е добра.

Желаем да действаме заедно, Европа се обединява, виждайки своята безизходност, тъй като сме напълно зависими един от друг. Но законите, свързващи ни помежду ни, са егоистични. И затова, вместо да се ползваме един друг правилно, ние си вредим.

По-рано такова не се е случвало. Развиваше се международната търговия, международните връзки между университетите, предприятията, компаниите, държавите. Всичко работеше прекрасно на принципа на взаимноизгодния обмен: ”ти – на мен, аз – на теб” и така можехме да се развиваме.

Но проблемът е в това, че в света съществуват други, особени зависимости, от които той се превърна в затворена система – в една единна интегрална мрежа. Това вече не са предишните икономически, политически или културни връзки между дадени държави, а изисква особени отношения помежду ни.

Но ние не разбираме тези особени отношения, защото сме егоисти по природа. И независимо, че сме свързани помежду си в обща интегрална форма около Земното кълбо, ние продължаваме да работим помежду си по обичайния капиталистически, егоистичен метод, към който сме привикнали. И затова тези връзки не работят.

В това се заключава и кризата. Това е противоречието между новите отношения, които трябва да установим между нас в този свят, свързан по новому, и нашата неспособност да постигнем тази форма, поради нейното пълно непознаване.

Хората предполагат, че могат да продължават по старо му, както преди. Но светът, човешкото общество, цялата нежива, растителна и животинска природа, включително и човекът, вече представляват такава система, където ние сме длъжни да променим своето отношение. Тъкмо това се изисква от нас, хората, а не от камъните, растенията, от животните.

Затова, ако се замислим по-дълбоко за причината, предизвикала кризата, то ще се изясни – тя е в нашето възприятие. Работата е в това, че не осъзнаваме, в каква мрежа на взаимни отношения се озовахме изведнъж и как трябва да се държим в условията на тази мрежа всички заедно.

Тук ни се притичва на помощ науката кабала. Тя ни обяснява, че днес светът трябва да действа така, както ние работим в групата, сред другарите, помагайки си взаимно един на друг, включвайки се в желанието на другаря и възприемайки всички, като един човек с едно сърце. Тези закони постепенно трябва да властват в света.

Независимо дали светът иска това или не, той вече се движи съгласно тези връзки. Ако ние не отидем при човека и не му обясним какво се случва днес, то няма да реализираме науката кабала – няма да изпълним мисията си, за която сме учили и получили тези знания.

От урока ”Подготовка към конгреса в Америка”, 16.06.2014

[137531]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →