Въпрос: Синовете на първосвещеника Аарон, Авиу и Надав, загинали, защото прескочили степен, която трябвало да преминат. Това са онези грешки, които се случват през цялото време.

Отговор: Човек иска да се жертва, хвърля се, без да знае и да разбира, че предприетото духовно действие е извън неговите сили.

Но това действие е необходимо, за да види той границата на своите възможности, за да може неговото устремяване напред да загине, т.е. да се разбие, да изчезне от него в онзи неподготвен вид, който той е създал. Но в последствие, в резултат на множество малки действия той ще може да го изпълни.

Опитай да подскочиш на три метра височина! Синовете на Аарон поискали да вземат тази височина заради самото отдаване, заради Твореца, заради целия народ. Но това е над силите на човек, над нивото, на което те са се намирали. И затова, в крайна сметка, се проявило свойството на съда, твърдостта – огъня, който може да бъде и добър, и зъл. В този случай той ги е погълнал.

Реплика: Но те са го направили с правилно намерение.

Отговор: Техните намерения били неоправдани. Защо ти отиваш на такова задание, ако нямаш ясната поддръжка на Твореца? Тъй като всичките ти свойства, всичките ти действия за отдаване – са само от това, че ти получаваш сила свише.

Ти самият си малък егоист. В теб се проявяват някакви нови егоистични свойства, а ти трябва да получиш алтруистични свойства, да ги събереш заедно, да образуват средна линия и да работиш на нея. Това и се нарича извършване на святостта, свойството на отдаване, когато ти привличаш своя егоизъм, поправяш го с алтруистичните свойства на светлината и се устремяваш напред.

А ако не го направиш? Ти нямаш право да се ползваш само от лявата линия. Откъде накъде?

Още повече на ниво ”синове”, понеже това е малка степен. Обаче Надав и Авиу взели огромния разкрит егоистичен потенциал, който изобщо не е бил готов за тях. Като юноша, който се хваща за онова, което дори и възрастният не може да направи, разбирайки, че това не му е по силите, а юношата си мисли, че ще се справи с поставената задача. Но не всичко е така просто.

Както се казва: ”Ако младостта знаеше, ако старостта можеше”. Затова старостта разбира, че не може, и не го прави, а глуповатата младост си мисли, че ще може да се справи и се обгаря до такава степен, че изгаря.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136728]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment →