Стопанин на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?

Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.

Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.

Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?

Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.

Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.

Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.

Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения.  Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.

Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.

Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.

За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.

От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014

[136708]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: