Entries in the '' Категория

Стъпалото синове

laitman_2011-07-25_7095_wНа осмия ден от освещаването от Небето слезе огън и погълна жертвата. След това събитие Надав и Авиу решили, че въпреки това, им е нужно да донесат на жертвеника още и свой собствен огън. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Изминали седем дни (седем степени): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Осмият ден се отнася вече към ГАР на висшата степен, частта от главата на тази степен, на която те се намират.

Синовете нямат никакво отношение към тази степен и затова не могат сами да принесат на нея своя огън. Те биха могли да се свържат с нея единствено чрез Моше и Аарон, и тогава веднага биха получили усещането, че това не може да се направи.

Тяхната грешка била в това, че те самостоятелно се опитали да се издигнат на висшата степен, вместо да се съединят с Моше и Аарон.

Тоест НЕХИ (нисшата трета степен) повдигайки се нагоре, поискала веднага да се свърже с ХАБАД, подминавайки ХАГАТ. Това всъщност е осмият ден, когато седемте степени на ХАГАТ НЕХИМ, седем свойства, се повдигат към главата (рош).

Моше и Аарон символизират главата на парцуфа (духовното тяло), състояща се от три степени: кетер, хохма и бина.

Долната част на парцуфа включва седем степени (хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут), от които трите най-долни степени са Надав и Авиу.

Те поискали да направят такова поправяне, което се нарича жертвоприношение и което би ги издигнало по-високо от Моше и Аарон, но не могли да се справат с това и загинали.

Всички персонажи в Тора са нашите вътрешни свойства, съществуващи във всеки от нас.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136840]

Мисията на Надав и Авиу

laitman_2011-05-27_4289_wАарон имал четирима сина, двама от тях, Надав и Авиу, не само че били красиви, но и притежавали много способности. [М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“]

Красота се нарича получаването на светлината хохма (светлината на живота) заради отдаване.

Красотата се отнася и към женската част на душата (лявата линия) – към желанието за получаване, което може да работи за отдаване. Но при Надав и Авиу то се проявило в дясната страна, защото те са синове. Това означава, че ние говорим именно за грешка, присъща на младостта. Но младост се нарича всяко първоначално усвояване на нова степен.

Ако към това им добавим общопризнатата праведност, то става ясно, че в бъдеще те трябва да станат водачи на народа. Дори самите им имена насочват към тяхното величие: ”Надав” означава, че е достоен за високо положение (недивут); „Авиу“ показва, че той е достоен да бъде баща на еврейския народ (ав).

Не само другите отбелязали тяхната изключителност, те самите осъзнали това. Веднъж Надав казал на Авиу: ”Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем техните места”. И Творецът му отговорил: „Ще видим кой кого ще погребе.“

Въпрос: Какво означава: „Когато Моше и Аарон си отидат, ние ще заемем тяхното място“?

Отговор: Това означава, че синовете ще бъдат в състояние да се издигнат на по-високо ниво от бащите си.

В духовния свят няма смърт. Когато преминем през нивата Моше и Аарон, то естествено ще станем по-високи от тях, ще заемем техните места.

Моше и Аарон – това са две линии, две степени, една под друга, дори на средната линия. Аарон – по-лявата линия, Моше – дясната линия, и така те работят помежду си на средната линия. Така и Надав и Авиу.

Принципно, Надав и Авиу наистина се намират на по-високо ниво, отколкото Моше и Аарон. Но те трябва да посочат именно разкриването на злото – в това се състои тяхната мисия. И затова в крайна сметка те загиват, но с това изпълняват своята мисия. Всъщност това са  две свойства, които трябва да разкрият следващата степен над Моше и Аарон.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136786]

Ако младостта знаеше…

laitman_2010-02-02_4101Въпрос: Синовете на първосвещеника Аарон, Авиу и Надав, загинали, защото прескочили степен, която трябвало да преминат. Това са онези грешки, които се случват през цялото време.

Отговор: Човек иска да се жертва, хвърля се, без да знае и да разбира, че предприетото духовно действие е извън неговите сили.

Но това действие е необходимо, за да види той границата на своите възможности, за да може неговото устремяване напред да загине, т.е. да се разбие, да изчезне от него в онзи неподготвен вид, който той е създал. Но в последствие, в резултат на множество малки действия той ще може да го изпълни.

Опитай да подскочиш на три метра височина! Синовете на Аарон поискали да вземат тази височина заради самото отдаване, заради Твореца, заради целия народ. Но това е над силите на човек, над нивото, на което те са се намирали. И затова, в крайна сметка, се проявило свойството на съда, твърдостта – огъня, който може да бъде и добър, и зъл. В този случай той ги е погълнал.

Реплика: Но те са го направили с правилно намерение.

Отговор: Техните намерения били неоправдани. Защо ти отиваш на такова задание, ако нямаш ясната поддръжка на Твореца? Тъй като всичките ти свойства, всичките ти действия за отдаване – са само от това, че ти получаваш сила свише.

Ти самият си малък егоист. В теб се проявяват някакви нови егоистични свойства, а ти трябва да получиш алтруистични свойства, да ги събереш заедно, да образуват средна линия и да работиш на нея. Това и се нарича извършване на святостта, свойството на отдаване, когато ти привличаш своя егоизъм, поправяш го с алтруистичните свойства на светлината и се устремяваш напред.

А ако не го направиш? Ти нямаш право да се ползваш само от лявата линия. Откъде накъде?

Още повече на ниво ”синове”, понеже това е малка степен. Обаче Надав и Авиу взели огромния разкрит егоистичен потенциал, който изобщо не е бил готов за тях. Като юноша, който се хваща за онова, което дори и възрастният не може да направи, разбирайки, че това не му е по силите, а юношата си мисли, че ще се справи с поставената задача. Но не всичко е така просто.

Както се казва: ”Ако младостта знаеше, ако старостта можеше”. Затова старостта разбира, че не може, и не го прави, а глуповатата младост си мисли, че ще може да се справи и се обгаря до такава степен, че изгаря.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2014 

[136728]

Горчивият опит не е пропаднал напразно

laitman_2011-09-27_1336И взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка, и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01)

Благовонията – това е Висшата светлина, която се издига отдолу нагоре от най-ниския, най-егоистичния слой. Това не е трябвало да се прави.

Синовете на Аарон разкрили огромно егоистично желание, а не могли да го поправят, тъй като светлината, която се е проявила в това желание, просто се свила  и затова те загинали.

Въпрос: Това може ли да се сравни с построяването на комунизма в Русия? С това, че непоправеният народ решил веднага да премине към принципа на братската любов?

Отговор: Тази горчива грешка е била необходима, за да можем сега да се върнем към нея, но вече подготвени и с друго движение напред, без да потискаме инициативата отдолу. Това е прегрешението, направено от руския народ и затова Творецът не им е простил.

Те потъпкват най-важното условие: за какво е създадена цялата Вселена, защо Творецът се скрива, защо трябва да преминаваме през такива състояния. Изпълнението на това условие е било необходимо, за да можем постепенно да се развиваме, да достигнем осъзнаване на своето състояние и да придобием свободна воля.

А те, върху тази свободна воля, сложили ръка. И затова всичко става ненужно, вредно, но с това са се разкрили много противоречия, противоположни свойства в жителите на Източна Европа. Аз смятам, че тъкмо тези свойства ще бъдат потърсени за създаване на правилно човешко общество, подобно на Твореца.

Този опит е бил просто необходим, защото е заложил в народите от Източна Европа такива наклонности, които им позволяват да усещат и участват активно в поправянето на злото човешко начало.

По такъв начин, за цялата човешка история, ние нееднократно сме разпалвали ”чужди огньове” и сме си причинявали проблеми –  с друг огън, спускащ се отгоре и изгарящ всичко. Но това е следващият етап на развитие на свойството ”Аарон” в човека, след което следва поправянето. Благодарение на свойството ”Аарон” се повдига все по-високо, прави грешки и пада, за да може да се повдигне отново.

Духовен напредък се извършва само чрез постоянно разкриване на злото. По пътя към него си мислим, че ще можем да го преодолеем, затова то ни е нужно, полезно и правилно.

Във всяка революция има първа част – романтичен стадий, когато в народа има стремеж към светлото бъдеще, дотогава, докато не започнат да „поглъщат“ децата си. Във всичко се проявява връзката на корена с клоните в нашия свят.

Въпрос: Можем ли да избегнем тази първоначална грешка?

Отговор: Започвайки от нашето време – можем, защото сега не трябва да разкриваме проблемите, тъй като те вече са разкрити. Придвижвайки се нагоре, в групирането помежду си, ние ще започнем да откриваме проблемите в нас, но не в действията, не във войните, не в разприте – това е минало, а само като проява помежду ни от типа на огнена ненавист, всякакъв вид непоносимост, разделение. Но всичко това ще преминава бързо, буквално за минути.

Разбира се, ние няма да прескочим този процес така лесно – той трябва да се прояви в нас, защото трябва да се научим на правилни действия, да го погълнем в себе си. Но това няма да ни отнеме много време.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136602]

Грешки, преминаващи в заслуги

laitman_9156_1_wpИ взеха синовете на Аарон, Надав и Авиу, всеки своята лъжичка и сложиха в нея огън, и върху него сложиха благовония, и запалиха пред Бога огън чужд, какъвто Той не им е заповядвал. И излезе от Бога огън, и ги погълна, и умряха те пред Бога.

И каза Мойсей на Аарон: ”Ето за какво говореше Бог: към приближаващите към мен ще бъда свят и пред целия народ ще се прославя ”. (Тора, „Левит“, глава „Шмини“, 10:01-10:03)

Огън – това е светлината Хохма, която синовете на Аарон се опитват да издигнат, да я осветят и приповдигнат на следващото ниво. Но те не са в състояние да направят това, затова извършват същата грешка, като Аарон. Но таза грешка е необходима за разкриването на онзи слой от егоизма, който все още се спотайва в стана, в народа, в цялата група.

Както обикновено, всичко се разкрива с помощта на грешките – нищо не може да се направи, така напредваме, така се решават проблемите ни.

След като Аарон поправил своето прегрешение със златния телец, веднага се разкрило следващото стъпало – неговите синове, Надав и Авиу, желаещи да направят още по-голям подем. Това е същият този Аарон, само че на следващото си ниво, наречено ”синове”.

Те се опитват да се устремят към сближаване на всички разбити души, да включат в тях такива желания, върху които те все още не са в състояние да направят духовна работа, да преодолеят техния устрем за връзка помежду си. Тоест  винаги трябва точно да  се измерва, до каква степен можеш да бъдеш близо до човека.

Да допуснем, че ние сме другари, може да се срещнем, да поседим в кафенето, да отидем заедно на екскурзия. А ако аз се преместя да живея при теб или ти при мен, то между нас биха възникнали големи проблеми, тъй като при нас хората се проявяват такива егоистични свойства, с които не можем да се справим. Вместо това да се стремя да се свържа с теб, аз не мога да се освободя от непреодолимите мисли, ти най-после да си отидеш.

Затова всичко трябва да се случва постепенно. А синовете на Аарон извършили действие, изпреварващо своето време. Но ако не бяха извършили това действие, не би се разкрило злото. Затова в живота на групата, на хората, винаги има такава уловка.

Като правило, в наше време разбиването се проявява в груповите действия. Но това не е разбиването, а разкриване на спотайващото се зло в нас, което трябва да открием, да го усетим и в никакъв случай да не скърбим за него, а да се радваме и да благодарим за неговото разкриване. А след това да започнем работа с него, за да го поправим.

Въпрос: Излиза, че не постигнали поправяне, синовете на Аарон сякаш прескачат степен?

Отговор: Всяко степен започва с нощ. ”И беше вечер, и беше утро – ден първи”.

Така че всичко започва с разкриване на злото. Винаги! Затова след като Аарон поправил прегрешението със златния телец, в него веднага се разкрила следващата степен – неговите „синове“, които искали да добавят още по-голяма връзка към онова, което направил Мойсей с Аарон и с народа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136597]

Поглед върху нашия свят през призмата на духовните действия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Веднъж по време на урока Вие дадохте задание да преведем приказката за Червената шапчица на духовен език…

Отговор: А освен духовни сили, други във вселената няма. Можете да вземете всяка една история и да я преведете на езика на духовните действия.

Като пример, в приказката за Червената шапчица, нейната майка – това е Бина. Сивият вълк  е егоизмът (клипа), който иска сам да се възползва от бабата. Но в същото време, той помага на момичето, показва ѝ пътя.

Въпросите на Червената шапчица: защо вълкът има такива големи очи, уши и зъби – говорят за постепенното появяване на злото в човека, което по-рано не е могло да се прояви.

Ловците – това е обкръжаващата светлина, която разпаря стомаха на вълка и от там излиза бабата – жива и невредима.

От историята можете да вземете каквото поискате и да го преведете на езика на духовните действия, защото това са все външни облекла на вътрешни процеси. Всякаква фантазия, дошла ни наум, дори най-неосъществимата, неподлежаща на реализация в нашия свят, все едно тя има духовен корен, с помощта на който може да се опише това явление.

Упражнението ”Червената шапчица” е основано това, да виждаме действията в нашия свят и да се опитваме да им подберем сили от духовните корени, ръководейки се от материалния свят. Аз искам човек да вижда около себе си духовните сили, които управляват всичко, което се случва. Независимо, че принципно това е едно е също.

Реплика: От друга страна, Вие през цялото време говорите, че настоящето може да се обясни само като се постигне духовния му корен.

Отговор: Ако се отнася до нашия свят, както казах, тогава ще се стремим към постигане на духовния корен, опитвайки се да разгледаме духовните сили във всички действия, случващи се с нас.

Но не това е важно, а това, че ще съчетаваме стремежа си към разкриване на духовните сили с устремяването помежду ни. Когато усетим, че все повече вътрешното се сляга, нарежда се, съединява се в намерение, в мисли, във взаимна поддръжка, то ще трябва да започнем да управляваме чувствата си и взаимната поддръжка и в съответствие с това ще видим, как в този свят, на нашето ниво, се извършват механични действия.

Това всъщност се явява разкриване на Твореца, когато човек ги управлява, както е казано: ”Победиха ме синовете мои”.

Въпрос: Вие смятате, че ако гледаме на нашия свят като на управляем от духовните сили, то можем да проникнем във всичко това?

Отговор: Веднъж, връщайки се с моя учител Рабаш от разходка, ние спряхме пред неговия дом. Насреща имаше варел за боклук с капак, който се отваря с помощта на педал, натискайки го с крак. Към варела се приближи един кон, натисна педала с копито и варела се отвори и конят започна да яде изхвърлените хранителни остатъци.

Аз стоях онемял и наблюдавах тази картина, а моят учител каза: ”Погледни – това е Ангел”. Рабаш автоматично видя в животното проява на духовните сили, които ръководят това белтъчно тяло.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136561]

Всепоглъщащият огън на любовта

2012-02-24_6382_wИ тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Да свалиш тежкия товар от душата

laitman_2008-12-07_6476Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

 

На върха на силните усещания

2012-02-24_0130_w”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Труден въпрос

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Сочи. Урок №1

Въпрос: Как да отговорим на въпроса, защо трябва да обичаме ближния като себе си?

Отговор: Защото светът е интегрален, а интегралната взаимовръзка между всички се нарича “любов“ – взаимна любов един към друг, като клетки от едно тяло. Това и означава “възлюби ближния като самия себе си“. Тоест връзката между хората трябва да бъде такава, както между всички останали части на творението.

В природата всичко се намира в правилно интегрално обединение, освен човекът. Нарушавайки единството, с това той разваля и животинската, растителната и неживата природа. Веднага щом човекът започне да се поправя, природата автоматично ще започне да се изменя.

Ще започне да се издига, защото всички части на творението са включени една в друга, но основно на това стъпало, което се нарича “човек“. Затова “възлюби ближния“ е изпълнението на основния закон на мирозданието, връзката между всички негови части.

От 1-я урок на конгреса в Сочи, 09. 06. 2014

[137492]

Източник на човешките мисли

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Многодетната майка с милиарди деца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Целият свят се захранва чрез мен

каббалист Михаэль ЛайтманПоръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Земята е жив организъм

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Време е да се преразгледа определението за жив организъм, формулирано на основата на човешката психология. Съгласно него, живи и още повече разумни, се считат тези форми на организираната материя, които съответстват по свойствата си на животните и човека.

Природните обекти, значително отличаващи се по своите размери, потребление на енергия, време на живот, скорост на обменните процеси, не се отнасят към „живата и разумна“ материя. „Човекоцентризмът“ е довел науката до задънена улица в познанието на закона на природата.

Това особено касае взаимовръзките на човечеството с планетата. Човечеството планомерно унищожава естествените части на планетата и ги замества с изкуствени, понякога с противоестествени и вредни за живота на Земята.

Земята не само знае за съществуването на нейната повърхност на човека, а и „следи“ чрез своите сетива за неговото поведение и реално управлява обществото. В основата на това управление стоят законите на гео-психологията – управлението на хората на подсъзнателно ниво. Управляващият субект тук се явява самата Земя, в организма на която живеят хората.

При определени условия: увеличаване числеността на хората, превишаващи допустимите норми, при отравянето с продукти от жизнената дейност на цивилизацията в отделните части на Земята, атмосферата, хидросферата или унищожаването на растителността – планетата започва да се освобождава от досадните и грозящите я с опасност същества.

Понякога в подсъзнанието на хората постъпва заповед за самоунищожение, довеждащо до война или се появяват вируси, смъртоносни за хората. Отдавна е дошло времето да се отнесем към нашата планета не като към мъртво, въртящо се около Слънцето тяло, а като към жив организъм.

Земята е не само живо, но и разумно същество. То постоянно обменя информация с нашето светило Слънцето и даже с центъра на Галактиката. Тази информация минава по канал, идващ от центъра на Земята към повърхността ѝ.

Атомните взривове, свръх дълбоките пролуки, заровените в нейната кора радиоактивни и токсични вещества предизвикват безпокойството на живата планета и тя започва да реагира на действията на ниско развитото човешко общество. Земетресенията, ураганите, наводненията – това са първите предупреждаващи действия на Земята.

Природата и Земята живеят своя живот, където всичко е балансирано. Те притежават свойствата на самозащита и самоочистване. Това на Земята и в Космоса е не само борба, а и взаимопомощ и взаимодействие.

Реплика: Кабала утвърждава единството на природата и нейния всеобщ разум от момента на нейното разкриване от Адам преди 5780 години. Във всички действия на кабалистите отношението към природата е като към единен интегрален разумен висш организъм. Неживата, растителната и животинската части на природата инстинктивно съблюдават законите на природните взаимодействия и на равновесието.

Само човекът, абсолютно и във всички свои действия противоположен на природата, я извежда от баланса ѝ. Ние сме дошли до критично състояние. Земята не може повече да ни издържа и само изучаването на единството на природата и съблюдаването на закона на пълното взаимодействие с нея, както обяснява науката кабала, ще ни позволи да преустроим нашата цивилизация.

[137555]

Иновационен проект на ”Бъдещето на човечеството”

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Гледайки на човечеството с очите на инженер, можем да си го представим като жив механизъм. Като всеки механизъм, и човечеството се характеризира със свой модел.

Съвременният модел на човечеството има редица възли: геополитически модел на човечеството – тотален държавен егоизъм, тотална конкуренция, високо развит научно-технически прогрес, технически изобретения, култура с доминанта на певци, музиканти, артисти, наказателно право, борба със злото, тероризма, корупцията, наркоманията, етнически конфликти.

Тези възли, конструктивно обединени в единен механизъм, имат обща система за управление и контрол. Възлите са взаимосвързани и обслужват криминалното и слабо продуктивното функциониране на човечеството.

Социалната регулация е основана на принципа на изходния сигнал – резултат от активността на хората. Лекарите започват да лекуват, инспекторите – да проверяват, полицията – да задържа престъпниците, съдиите – да наказват престъпниците. Ролята на регулатор принадлежи на наказателното право.

Ако погледнем наказателното право – това е регулиране, основано на принципа на социално-изходния сигнал и представлява една закъснялата регулация. Закъсняла, делото вече е извършено, грешката е допусната, престъплението извършено.

Същността на иновативния проект ”Бъдещето на човечеството” се състои в смяната на модела на живия механизъм. Старите възлите, малко пригодни за живота на човечеството, трябва да се заменят с нови.

Новият модел на бъдещото човечество ще има следните възли:

– Геополитически модел на човечеството – планетарен алтруизъм
– Индустрия – начини на дружба
– Високо развит научно-социален прогрес
– Можещо общество
– Култура, с превес на учени, изобретатели, инженери
– Възстановен морал
– Промяна на съвестта на корумпираните
– Осмиване на образа на наркомана
– Социални изобретения

Ролята на регулатор ще изпълнява възстановеният морал. Възстановен морал – това е регулатор, основан на принципа на социално-входящия сигнал. Силно въздействащите психологически санкции ще бъдат многократно по-ефективни от страха от затвора и глобата.

Високото иновационно ниво обуславя въвеждането на нови науки: изобретателска психология, изобретателска социология и изобретателска дипломация. За 100 години човечеството е натрупало огромно количество от психологични и социологични знания. За революционния скок се изисква не просто знания, а социални изобретения.

Конкурентни преимущества на новия модел на човечеството:

1. Ще бъде формирано способно, можещо човечество.
2. Ще се появи нов тип човек: homo socialis habilis – социално можещ човек и homo рsychologis habilis – човек психологически можещ.
3. Ще се появят хора с нов идеал.
4. На земята няма да има повече войни.
5. Затворите няма да съществуват.
6. С ускорени темпове ще се развива научно-социалният прогрес.

Реплика: Всичко е чудесно, но има един проблем: как да достигнем до това състояние? На този въпрос ни дава отговор само методиката за интегрално възпитание и образование (МИВО)!

[137642]

Непобедимото оръжие на добротата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да обясним на всички, че в обединението може да се почувства силата, даваща ни усещане за смисъла на живота?

Отговор: Смисълът на живота се усеща в обединението, в което се разкрива висшата сила на природата. Цялата природа е отдаване, и затова с тази сила на отдаване е създадено цялото мироздание.

Започвайки от Големия взрив и до наши дни, във Вселената действа само силата на отдаване, и ние сме породени от нея. Ако се научим да се разбираме с тази сила, то ще заживеем прекрасен живот.

Защото виждаме, че животът е посветен на това, материята да бъде оживявана. И ако умеем да се прилепим към тази сила, то бихме станали наистина вечни. Не просто бихме увеличили броя на годините си живот, както сега медицината позволява да го разтеглим, достигайки до 200 години, но в което няма никакъв смисъл.

Ще можем да достигнем до безгранично съществуване, но само при условие, че се доближим до тази сила на отдаване. А да се приближим до нея можем единствено съгласно физичните закони, при условие на подобие с нея.

А за подобие с нея, имаме само едно средство, противоположно на нашата природа: да започнем да се обединяваме, да се свързваме. Затова идва и кризата, за да ни принуди да се обединим. Но ние можем да предотвратим удара, като сами напреднем и преди да е дошла, да достигнем до съединение, без да чакаме докато злата сила се приближи до нас.

Тази приятна и прекрасна топлина, която сме усетили в нашето съединение по време на семинар, е не просто приятна, а обладава могъща сила, способна да излекува многобройните проблеми в нашия живот. Ще можем да усещаме това топло навсякъде: в отношенията ни един с друг, в магазина, на работното място, в семейството, в общуването с децата.

Ще можем да го внесем в класните стаи, където учат децата ни, да го въведем на работа, на улицата, в правителството, в целия свят. Можем да работим с тази сила, използвайки я като добро оръжие, като универсално лекарство, изцеляващо всички световни язви.

Можем да обещаем на хората да им демонстрираме следващия път, как тази сила на обединението лекува всички наши отношения с децата. Всеки у когото дори и сега има не лоши отношения с децата, ще поиска да ги подобри и ще се съгласи на това. И с това ги оставяме: от една страна, давайки им решимо де-итлабшут – усещането за топлото, а от друга страна, решимо де-авиют – достатъчно глад и апетит за нашата следваща среща.

От урока по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135572]

Как да си гарантираме наслаждения до края на живота

каббалист Михаэль ЛайтманНашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Дебилите – основен съвременен ресурс на капитализма

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Главен ресурс на съвременната икономика – това е глупака. На него може да му бъде продадено всичко. Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. Имаше голямо търсене на инженери, физици, математици. Затова тези професии бяха на мода, уважавани, престижни. Да бъдеш умен беше модерно.

Но разряда на напрежението през 70-те изтри тази мода на знания и наука. Рационализмът и свойственият на науката позитивизъм започна активно да се разширява.

През 60-те години базовите (разумните) потребности на златния милиард се оказаха удовлетворителни. В хората започна да се събужда въпросът за смисъла на живота. За да го отстрани, глобалният бизнес намери друг въпрос и отговор.

Капитализмът започна да не удовлетворява потребностите, както по-рано, а да създава все нови и нови потребност, след което да ги удовлетворява.

На преден план се появи маркетингът – учение, което пояснява как ненужното да стане нужно – и да се купи. Такава е ролята на тоталната реклама.

Маркетолозите създават потребности. Глобалният капитализъм си поставя по-голяма задача от манипулацията на съзнанието – формиране на идеалния потребител, напълно лишен от рационално съзнание и всякакви научни знания за света – нещо подобно на тръба, на която в единия край поставят стоката, а от другия край се изстрелва направо към сметището.

Това е напълно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за нов продукт. Грабвайки новата играчка, той веднага трябва да изхвърли старата. Медиите не слизат на нивото на читателя, за да го издигнат, те активно го дърпат надолу.

Такава е целта и на образованието – да възпита културен потребител. Да знае, в смисъл да има нещо в главата си – не е нужно, може да погледне в Гугъл. Та нали ако човек не знае нищо, то може да му пробуташ каквото и да е.

Мракобесие и невежество – това е последното убежище на съвременния капитализъм, негов основен компонент, без който съвременният пазар не може да съществува.

Реплика: Само че при господата нищо няма да се получи, защото те се обявяват срещу закона за развитие на Природата. Този закон ще ги пречупи и ще докара човечеството до страдание или активно превъзпитание към развито висше състояние.

[137563]

Кабала или фашизъм?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Политиката през последните години се стреми да отсрочи идването на фашизма. Но фашизмът ще настъпи навсякъде на плещите на либерализма, като стъпало към фашизма. Национализмът е последната връзка между раздвоения и размазан от пазара народ.

Постулатите на фашизма:

1. Национална гордост, само този пазар оставят на народа, национализмът се разпростира повсеместно, отъждествявайки се със справедливостта, национализмът е идеология, към която прибягват разочарованите. Отначало националната идеология се нарича патриотизъм.

2. Единение на народа с държавата. Отсега нататък несъгласните с политиката на държавата ще бъдат несъгласни и с народа, с цялата нация. Единението на волята на милионите с волята на управляващите – е естествено.

3. Традиция, отмяна на прогреса…

4. Неравенство. Фашистките държави – това са армиите, неравенството е свойствено за тях, но армейското неравенство фашизмът получава наготово, от пазарите. Фашизмът – това е конституционно неравенство, въплътено в твърдата имперска йерархия.

5. Тоталност. Фашизмът ще се разсее по всички държави, във всичките си варианти. Днес няма какво да се противопостави на фашизма.

6. Езичество, модификация на християнската религия, криещо се в потребността от осъзнаване. Разделяне на чисти и нечисти, на черно-бялата картина на света.

Реплика: Всичко това е описано от Баал а-Сулам още в началото на ХХ век. Той ни предупреждава, че съгласно развитието на закона за обществото, след капитализма ще възникне фашизъм, ако не го заменим с интегралното възпитание  на „Обществото на последното поколение“. Затова нямаме избор: длъжни сме с всички сили да разпространяваме МИВО.

[137427]

Какво е това любов?