Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове - No Comments→

В нашия свят има едно много странно явление – явлението човек, който се развива от поколение на поколение. Той развива своя разум и за сметка на това, променя обкръжаващата го среда.

Но разумът сам се развива за сметка на обкръжението и затова не се издига над постигнатото от това обкръжение, над използването. С това той не се различава много от животното. Човек просто малко повече използва природата, обкръжението.

Желанието на животното е ограничено, не расте от поколение на поколение и се напълва от обикновени, простички неща: храна, секс, продължаване на рода. Това е всичко, с което живее животното.

В човека ги има същите тези удоволствия, но освен тях, има още богатство, власт, знания. Затова хората са много по-активни и действени, а също и по-егоистични, отколкото животните. Тъй като в тези човешки напълвания силата на егоизма не е ограничена от нищо, човек желае да погълне целия свят и затова му вреди. Той разваля своята обкръжаваща среда до такава степен, че става трудно да се живее в такъв свят, който като че ли е построен за благото на човека.

А нали човек е получил разум, за да се устрои по-удобна и добра среда. Но тук се намесва нещо, което разваля всичко това –нашето егоистично желание.

Ако оценим целия досегашен живот от такава гледна точка, то би било по-добре да не се раждаме и да не се обричаме на такива страдания. Баал а-Сулам пише в статията ”Мир в света”, че ако човек би направил разчет и би претеглил наслажденията и страданията в този свят, то би предпочел да не се ражда.

Но има особена цел, поради която се намираме в този свят. Само по тази причина съществува цялата нежива природа, растенията, животните и особено хората. Тя определя характера ни и всички вътрешни и обкръжаващи ни условия. Всичко това е предназначено за нашето духовно развитие.

Духовното развитие – е подем от текущото ни състояние в духовния свят, който означава единство, любов и отдаване на ближния. Но така той се определя спрямо нас, а по същество, духовност се нарича Творецът, светлината, даряващият и любющият.

Всичко това разкриваме като природа на Твореца и го наричаме духовно. Нашата природа е материална, тъй като произлиза от материала на желанието за наслаждение. А природата на Твореца произлиза от светлината, от силата на отдаване и любовта и затова се нарича духовна. Нейна основа е духът, противоположен на материята.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 13.05.2014

[134931]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Кой не се е влюбвал през живота си? Огромни сили се крият в това чувство. Сили, движещи всички нас и активиращи цяла каскада от вътрешни импулси. В тези „приливни вълни“ се съдържат разнообразни елементи, с които не умеем да работим правилно.

От една страна, влюбването е страстно сексуално влечение, а от друга страна, е по-дълбоко чувство, любов, изискваща интимна, съкровена връзка.

От какво се състои любовта? В какви цветове е подреден нейният спектър? В какви граници блести този брилянт? Как да го шлифоваме, така че той да не избледнее, а обратното – да блести все по-ярко? Явно, ако не се научат на това, хората и занапред ще „затъват“ в „поредицата от препятствия“, която ще поставя пред нас съвместният ни живот.

Наред с другите сфери, любовта днес също се оказва в криза. Започваме да разбираме, че в същността си любовта е майсторство, което трябва да овладеем. Не ни достига умението да обичаме… (more…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от “Нов живот”, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема “Единство на народа”, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво представлява времето? Съществува ли то само по себе си или съществува единствено вътре в нас? Как Вие виждате времето?

Отговор: Виждам времето, когато си гледам часовника. Усещам времето, когато се замислям за живота си, за изтичащото време, за нещо преминаващо, за някакви последици, чувства.

Желанието ни да се насладим, обобщеният ни материал, усеща миналото, настоящето и бъдещето като случващи се в него изменения. Тоест времето зависи от нашите преживявания в желанието ни да се насладим. Ако не са те, ние не бихме усещали времето.

Ако не чувствах дали ми става ту по-добре, ту по-лошо, не бих забелязвал и времето. Ако моето усещане не би се променяло, времето би престанало да съществува за мен. Тоест времето за мен – това е следствие от измененията в моите сетивни органи. Ако няма изменения – няма и време. С какво предишната минута се отличава от следващата? Само с това, което се случва в моето желание да се насладя. Това наричаме време.

Понятието време съществува само защото има разлика между степента, в която ми е било приятно в предишното състояние и в последващото. Усещанията ми се променят и затова е важно какво е било преди, какво се случва сега и какво ще се случи после от гледната точка на моето наслаждение. Проверявам всички състояния в своето желание да се насладя. Състоянията, променящи се едно след друго, се отпечатват в мен като течащо време.

Желанието за наслаждение – това е целият материал на творението и то усеща до каква степен е напълнено или е празно. То измерва състоянията си в съответствие с това усещане за напълненост, а сравнението на миналото състояние със сегашното, от гледната точка на наслаждението, формира у него понятието време.

Времето е мярката за наличието на напълване вътре в желанието за наслаждение. Тъй като искам да се наслаждавам, развивам усещане за бъдещето и се обръщам към миналото, за да изследвам как да се организирам, за да постигна желаната цел. Планирам процесите, водещи към постигане на напълването и затова времето за мен се разделя на различни етапи.

Искам да узная бъдещето и да се поуча от миналото, но всичко това изхожда от желанието ми да се насладя. Различните видове на това желание, развивайки се, формират в мен усещане за времето.

Желанието за наслаждение съгласно развитието си е разделено на нива: неживо, растително, животинско и човешко. Само човек усеща времето: тоест миналото, настоящето и бъдещето се усещат от него различно според гледната точка на наслаждението.

Чувствам, че вътре в мен едновременно съществуват множество видове време. Има време, което се отчита с часове, а има време, което усещам. Времето може да се измерва в милиарди години съществуване на вселената, а може и с кратки мигове. Всичко се определя от това кое е важно за мен и кое не е важно, с това как възприемам времето спрямо себе си.

Усещането за време и неговата същност – това са две абсолютно различни неща. Усещането за времето зависи от моето вътрешно лично изживяване, а астрономическото време решаваме да се измерва в съответствие с движението на планетите, което също е нещо относително.

Цялото мироздание – това е желание за наслаждение, в което протичат наблюдаваните от мен процеси на неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Излиза, че всички те се намират вътре в мен – цялата реалност е вътре в мен, в моето възприятие. Ако възприятието ми се измени, тогава, разбира се, и времето, и движението, и пространството, изобщо целият свят, цялата обща картина, в която се намирам сега, също ще се промени.

И затова е нужно да се запитаме: “А какво представлява нашият живот? Каква е тази реалност, в която съществувам? До каква степен тя е относителна и възможно ли е да я променим?”

Oт 351-а беседа за нов живот, 17.04.2014

[134700]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Мнение: Увеличаването на образователните кредити и малките шансове за работа по специалността ще доведат до съкращаване на абитуриентите в САЩ. Половината от съществуващите колежи и университети в САЩ могат и да не преживеят следващите 15 години при прехода към по-скромни възможности, толкова ВУЗ-ове просто не са необходими.

Въпреки желанието, в обществото ще изчезне възможността за съхраняване на подобна социална инфраструктура в предишния обем. Чака ни ново средновековие!

Реплика: Вместо средни и висши училища ще има нова система на образование, която ще възпитава човек за интегрално общество, чиято основна задача ще бъде създаването на все по-единно човечество.

[133292]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес във Франция. Урок №1

Не трябва да си мислим, че нашето обединение ни позволява единствено да си прекарваме приятно времето или въобще да го смятаме за бреме.

Ние знаем, че първо е бил създаден един съсъд, напълнен с единна светлина. Обаче в такава форма творението (1) не усеща онова, което го напълва (2). То усеща себе си и своя живот, но не и източника на живот, т.е. съществува само на неживо ниво.

За да може творението да достигне до състояние, в което то да постигне висшата сила, която го е създала, и да стане като нея – вечно и съвършено, то трябва да получи същото свойство, същата тази природа, като на висшата сила.

Как да направим това? Висшата сила е пълно отдаване, а силата на низшия, на творението – е получаването. Излиза, че творението, състоящо се само от желание за наслаждение, ”създадено от нищото” и не мислещо за нещо друго, освен за напълване – трябва да се издигне на нивото на висшата сила, към природата на Твореца.

Затова творението се разбива на много частици – да допуснем, на седем милиарда човека, колкото е броят на човечеството. И всички те са отделени един от друг чрез егоистичната сила, намираща се в тях. Този егоизъм е пряко противоположен на силата на светлината, т.е. равен на тази сила със знак минус. Изолацията между нас е обратна на Твореца. И затова, ако всички сме обединени, то в своите свойства ще разкрием Твореца, превръщайки се в Него.

Затова Творецът (боре) се нарича ”ела и виж”, т.е. ела (бо) в такова състояние, при което ще Го виждаш (ре) в своите поправени усещания, свойства.

Затова сме се родили след разбиването на душите, за което се разказва като за прегрешението на първия човек с Дървото на познанието. А цялото ни поправяне се състои в това, да превърнем ненавистта в любов. Ненавистта – това е силата на нашата раздяла (делта). Ако я обърнем в противоположно чувство, то ще открием, че се намираме на стъпалото на Твореца.

Това е вечното и съвършено стъпало, което трябва да достигнем и до него се достига само за сметка на практическото обединение.

От 1-ви урок на конгрес във Франция, 09.05.2014

[134688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В резултат на естественото развитие, желанието на човечеството се променя отвътре, постепенно губейки интерес към материалните придобивки. Кои са признаците, които ни показват, че трябва да започнем изпълнението на нашата мисия към човечеството?

Отговор: Това се вижда по усещането за празнота и неспособността да се само-напълним. Човек започва да пита за смисъла на своя живот, не желаейки да води животинско съществуване.

Някога той е намирал смисъла на живота в материалните придобивки и е бил готов да полага тежък физически труд, за да си купи едно или друго нещо. Но днес той вече не намира смисъл в това, то не му носи напълване. Излиза, че човек губи вкус към живота. И всичко това, за да може да разкрие, какъв е истинският вкус на живота.

Всичко старо вече не му върши работа, а ново няма. Но човек сам няма да може да намери това ново напълване и затова ще му се наложи да изпита много трудности. Понеже човек не може без наслаждения, ако е достигнал до отчаяние, започва да се побърква.

Това е критична точка, при която могат да избухнат войни, кризи. От безпомощност човек е готов на всякакви безумни постъпки, само и само да заглуши празнотата.

Няма нищо по-лошо от празното място. Ако няма любов между нас, то ще трябва да запълним това празно място с ненавист. Затова трябва да обясним на хората, откъде идва всичко това, защо и как това може да бъде поправено. Хората трябва да се организират, да се започне с тяхното обединяване, да им се покаже, че може да бъде преодоляна тази празнина, срещу която лекарствата и психологическите внушения също са безсилни.

Единственото лекарство, което може да помогне – това е нашата методика за обединение. Човек опитва и изведнъж открива, че тя наистина дава напълване.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134320]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: “Ползвай ни или ще ни загубиш”.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този “урок”, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът “Интегрално възпитание”

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Как ще изглежда държава, която живее по законите на взаимното поръчителство?

Отговор: Бъдещата форма на човечеството ще е такава, че то ще престане да произвежда продукти повече от необходимото за съществуване.

Формата на съществуване се определя от това, че духовните ценности стават по-важни от материалните. Ако човек с цялото си сърце е в духовното извисяване, то не му е нужно много за материалното съществуване – само обикновеното, на нормално ниво, за да не се ограничава.

Нужно му е малко да спортува, трябва му храна, сън, семейство – да има всичко необходимо до себе си. Възможно е дори да му е нужно някакво особено облекло, за да излиза пред хора и да изпълнява своята работа, но той самият да няма нужда от такова. Той би се отказал от всичко това, но доколкото съществува във физическо тяло, той трябва да се подсигури.

А всичко над необходимото се смята за излишно бреме, тежест. Към такава форма на съществуване човечеството ще се доближава постепенно. Скоро ще стигнем до такава ситуация, че все още произвеждайки по инерция огромно количество ненужна стока, постепенно ще престанем да я купуваме. Хората ще купуват по-малко не поради недостиг на пари, т.е. заради външни причини, а поради вътрешни причини – просто няма да имат желание. Изведнъж ще се промени отношението, ще изчезне интересът: ”Е, хубаво, ще го купя, но какво от това?”.

Желанието постепенно ще намалява, докато напълно изчезне. Едно желание ще заменя друго. В човечеството трябва да се разкрие духовното желание, и макар че това още е далече, но то постепенно започва да неутрализира материалното желание.

Хората купуват все по-малко и по-малко. През следващите няколко години ще видим, как хората ще стават все по-равнодушни към  материалните придобивки. Не защото някой ги ограничава, а защото ще усетят, че не се нуждаят от това.

От урока на тема ”Единство на народа”, 04.05.2014

[134253]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Само искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти” в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

[86823]

Filed under: Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Клипове - No Comments→

Ако някой се е докоснал до нещо нечисто: до трупа на нечист звяр, или до трупа на нечисто животно, или до трупа на нечист гад, и е забравил за това, че е станал нечист и се е провинил; или ако се е докоснал до нечист човек – каквато и да е нечистота, излязла от човека – и е забравил за това, а след това се е сетил, то той е виновен. [Тора, ”Левити”, ”Вайкра”, 5:02 – 5:03]

Прикосновение означава приближаване и контакт. В духовния свят сближаването между две състояния става в зависимост от съвпадането на техните свойства. Съприкосновяване – това е явление, когато в две духовни състояния или в два обекта има поне една сходна част, т.е. едно общо свойство и тогава те се намират в контакт помежду си.

Но при това сближаване може да възникне голям проблем. Проблемът е в това, че има абсолютен егоизъм и абсолютен алтруизъм. Ако алтруизмът по някакъв начин се опорочава, той започва да се доближава до егоизма, в това време, когато помежду им трябва да има разстояние.

Ако алтруизмът може да се задържи в нормално състояние и да произвежда действия на отдаване и любов, то егоизмът не му пречи, доколкото алтруизмът го поставя под съкращение (цимцум).

А ако алтруизмът отслабва, в духовното пространство започва неговото сближаване с егоизма. Тогава между тях се появява точката на контакт, означаваща, че в алтруизма се е образувало свойство, подобно на егоистичното, и те се съединяват заедно. Чрез това общо свойство може да се осъществи протичане на егоистични намерения и човек дори няма да почувства, какво се случва с него.

За това в Тора е посочено, че човек може да забрави, какво се случва с него. Нужно е откъсване, отделяне на всевъзможните егоистични свойства от алтруизма, и в съответствие с това ние трябва да направим такова поправяне, че отново да бъдат разделени помежду си, т.е. да изгорим егоистичните свойства, или да ги заровим, или да ги изхвърлим зад границите на държавата, което означава – зад пределите на нашето обединение.

Съществуват много конкретни указания, как вътрешно да се отървем от егоизма и да се опазим от него.

Реплика: Най-общо казано, в нашия свят човек не може да устои пред контакта с егоизма, каквито и клетви да дава – например, да не взема подкуп. Той се кълне, че винаги ще бъде чист, и изведнъж се срива….

Отговор: Никой не може да бъде абсолютно чист. Аз не защитавам никого, но е казано: ”Не си вярвай до смъртта ти”, – т.е. до смъртта на твоя егоизъм. Но трябва да правим всичко, което съответства на духовните правила, и тогава в крайна сметка, ще запазим себе си. А най-главното, само групата може да те опази, обществото, в което се намираш.

Самата група може да се запази само чрез единство. Тъй като тя се съединява помежду си само с помощта на Висшата сила – на онази обща сила, която всички проявяват един към друг, работейки за благото на останалите.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 27.11.2013

[133826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове - No Comments→

Статия на моя ученик Михаил Брущейн

Антисемитизмът – природно явление

”През 2013 година в света е имало 554 случая на нападения над евреи. Най-много антисемитски инцидента през 2013 са фиксирани във Франция, на второ място Великобритания, на трето Канада, след тях САЩ. Минимум 15 политически и обществени деятели от най-висок ранг в различни части на света са били принудени да напуснат своите постове заради антисемитски изказвания.” (От отчет на института Кантора).

В света се случват неща, които преобръщат съзнанието. Особено шокиращ е конфликтът между Украйна и Русия. До неотдавна такъв поврат на събитията ми се струваше по-малко вероятен, отколкото нашествие на Земята от извънземни, и въпреки това, вече е факт.

Възникналата ситуация непрекъснато се анализирана от медиите на всички държави в света. Основен въпрос за обсъждане е: коя е причината за взаимната ненавист между два братски народа. И макар във връзка с това противопоставяне да се появи разговорното понятие ”зелени човечета”, никой не споменава, че корените на тази ненавист се крият в сферата на свръхестественото.

Едновременно с това, целият свят за пореден път е покрит от вълната на друга ненавист. Тя предизвиква много по-малък обществен резонанс, независимо, че за това явление не могат да намерят еднозначно обяснение повече от 40 века.

”Тайнствената историческа съдба на евреите. Непостижимо е самото запазване на този народ и няма рационално обяснение за това. От гледната точка на обикновените обяснения на историята този народ би трябвало да е изчезнал. Нито един народ на света не би издържал подобна съдба.” (Н. А. Беляев)

Защо ненавиждат евреите?

Кой, как и защо ненавижда евреите е безсмислено и непродуктивно да се говори, то отдавна е омръзнало на всички до втръсване. Отговорите на тези въпроси не решават проблема, защото не отговарят на главния въпрос: “Каква е причината за ненавистта към евреите?”.

Между другото, този въпрос не вълнува само евреите, но и антисемитите. Така, в крайна сметка, е твърдял производителят на коли и донякъде известен като антисемит Х. Форд.

”Между не евреите по отношение на еврейския въпрос съществуват само две категории. Едните не могат да търпят евреите, без да са в състояние да обяснят своето отвращение. Другите желаят да внесат някаква яснота за създалото се положение и признават еврейския въпрос като проблем.” (Х. Форд)

Множество антисемити и евреи търсят и откриват хиляди причини за тази многовековна ненавист. Но всъщност, всичко е тъкмо обратно. Не причините пораждат ненавистта, а неугасващата хилядолетна ненавист към евреите ни рисува стотици “обективни” причини.

”Смята се, че Холокоста и антисемитизма са се случили защото Хитлер е дошъл на власт. Но дефакто всичко е тъкмо обратно – Хитлер е дошъл на власт, защото е съществувал антисемитизъм, той го е използвал, за да завоюва любовта на народа”. (Идо Натаняу)

Настъпи време да осъзнаем, че самото съществуване на еврейския народ ни говори не за някакво случайно явление, а за природно явление, подобно на гравитацията или вятъра. Ние може да се отнасяме към евреите както си искаме, но самият факт за такова ”особено” отношение говори, че явлението е уникално.

Да се запитаме, в какво се състои особеността на евреите? В това, че сред тях има много с Нобелови награди? Или много музиканти, банкери? Да, евреите са известни със своите достижения в тези области и в това спор няма. Но нали банкерите, лауреатите и дори шахматистите не са само евреи. Излиза, че основната еврейска тайна се крие в нещо друго…

Еврейската тайна

Поразителното е в това, че тази ”страшна” тайна не е нужно да се краде, защото до нея има свободен достъп. За всички без изключение: и за евреи, и за не евреи.

Тя може да се споделя с всички и то безплатно. За да я завладее, човек не трябва никъде да ходи. Нищо не трябва да заплаща и не трябва да моли някого или да иска разрешение от някого. Тя е необходима на всички, но никой не знае за нея. Няма тегло и никой не може да я изнесе. По-скъпа е от всичко на света, но никой не я иска дори като подарък. Тя е пред нас, но ние не вярваме в нея. Тя не може да бъде подарена или да бъде получена като подарък.

И накрая, най-удивителното.

Евреите не я използват от много време, но продължават да си плащат за нея. Плащат неравномерно, но постоянно.

За каква тайна става дума? Още не сте се досетили? Става дума за идеята, съдържаща се в петте думи: „Възлюби ближния както самия себе си”.

Що се отнася до плащането за получаването на тази тайна, тук всичко е много просто.

Това се нарича ”Антисемитизъм”.

Източници на антисемитизъм

Антисемитизмът не е случайност и не е нечия прищявка. Той се появява едновременно с еврейския народ, чийто баща се явява Авраам.

Законът ”Възлюби ближния както самия себе си”, на основата на който е създаден еврейският народ, ”събудил” друг, огледален не него закон – ”антисемитизма”.

”Антисемитизмът е сянката на еврейския народ… Аз съм физик и знам, че всеки обект хвърля сянка. Сянката, хвърляна от моя народ, се явява антисемитизмът”. (А. Айнщайн)

Каква е връзката между етичния принцип ”възлюби ближния както самия себе си” и антисемитизма?

Преди всичко, да погледнем на нещата реално. Едва ли някой, освен завършените идеалисти, смята, че този етичен принцип съответства на човешката природа. Последните световни събития за сетен път потвърждават това. Това е, което знаем, което се случва пред нашите очи. Всъщност, светът се намира в задънена улица.

И все пак да си представим за миг, че някой, с някакви невъобразими методи е съумял да съответства на този принцип. Какво ще стане тогава? Тогава би се появила надежда, че всичко може да бъде иначе, и това е основното. Тогава бихме получили увереност, че можем добре да се отнасяме към всички, а всички към всеки. Тогава щяха да изчезнат насилието и жестокостта. Тогава народите биха дружили и живели в мир. Биха изчезнали гладът и бедността…

Но това е утопия – биха казали всички и ще бъдат прави. Днес това е невъзможно, а и по-рано също. Едновременно с това, в историята на човечеството е съществувало едно изключение на това правило – народът на Авраам.

Този народ нееднократно е доказвал, че ближния може да се обича както самия себе си. Да, това не е траело дълго, кратки периоди на братска любов се сменяли с дълги години на взаимна ненавист. Но дори това да бе станало възможно поне за един месец, дори само за един ден на хиляда години, за това би си струвало да се отдаде всичко.

Ако беше нереално, нима човечеството би си позволило да се нагърби с това? Съдете сами. Принципът, който реално не може да се следва, лежи в основите на цялата ни цивилизация!

“Възлюби ближния както самия себе си (Златно правило) в религията на Авраам, в конфуцианството, античната философия и ред други световни религии е основополагащ етичен принцип.” (Уикипедия. Златното правило на нравствеността)

Какво общо има антисемитизмът с това? Много просто. На народите на света им трябва пример и примерът да не е краткотраен някъде от миналото, а постоянен и то сега. За да следваме този принцип, не е достатъчно само да знаем за него, а трябва да го виждаме пред очите си и то постоянно.

Кой трябва да ни даде такъв пример? Разбира се, онези, които са донесли този принцип на света. А ако те не предават този пример? Ако те не знаят, че този пример трябва да се предаде? Ако те не знаят как да го направят? Тогава ще има антисемитизъм…

“Антисемитизмът никога не е бил цел, той винаги е само средство, мерило за противоречията, които нямат изход.” (Гросман В.С.)

[133888]

Filed under: Uncategorized - No Comments→