Защо е необходим алтруизмът?

Д-р Михаел ЛайтманМнение: В съвременния свят процъфтява индивидуализмът. Идеята „да живееш за себе си“ е толкова силна, че ако направиш нещо за другите, ще се наложи да се аргументираш.

Работата е там, че всеки човек има някакво количество сили (енергия), които може да използва, за да извършва действия.

Също така, човек има някакво количество лични потребности, които могат да се удовлетворят от една или друга дейност. Причината за необходимостта от алтруизъм се явява в това, че тази енергия в човека е много повече, отколкото е необходимо за удовлетворяване на неговите лични потребности.

Тоест, ако погледнем личните потребности на човек, се оказва, че те не са големи: на него му е необходима храна, облекло, семейство, малко развлечения. Всички останали потребности се колективни, т. е. да направи нещо (егоистично) не за себе си, а за другите.

При съвременния човек остава много повече сила за алтруизъм, отколкото при предците. Тоест, съвременният човек повече се нуждае от алтруизъм, отколкото древните поколения.

Това се изразява в леност, депресия, загуба на мотивация. Бързо удовлетворявайки личните си потребности, съвременният човек не разбира какво да прави по-нататък. Тъй като са го научили да живее за себе си, той не знае с какво да се занимава и в резултат, не се занимава с нищо, оплаквайки се от загуба на мотивация.

Ако започне да прави нещо за другите, веднага се появява мотивация и тази мотивация се оказва практически безкрайна – нали да правиш нещо за другите можеш практически безкрайно – значи той ще може да се вложи изцяло в тези действия, а именно това не достига на човека за щастие – напълно да вложи в нещо цялата си енергия.

Ако погледнем хората, извършващи велики дела, ще видим, че тези дела винаги са насочени към огромна маса от хора. Тези хора никога не се оплакват от недостатък на мотивация. Те могат да се оплакват, че животът не им стига да реализират всичко намислено.

Единственият начин да бъдат щастливи е да получат мотивация за действия от всякакви величини – това е да правят нещо не само за себе си, но и за другите. Защото само в действия за другите е възможна велика мотивация и самореализация.

Реплика: А по-нататък егоистичната психология (мотивация) постепенно преминава в кабала, тъй като егоистичната мотивация да се работи за всички, също изтощава и възниква потребност от нова мотивация – заради Твореца. А тъй като Творецът е „неизтощим“, то в тази деятелност човек достига усещане за вечно действие и неограничено напълване.

[136013]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: