Конгреса във Франция. Урок №4

Човек, стремящ се да разкрие истинския свят, желаещ да знае, как и защо живее на тази земя и изобщо, какво се случва тук, вижда себе си като изследовател, изучаващ света, за да го разбере и почувства.

Но всъщност, това е неправилен подход, доколкото в центъра на света се намираме не ние, а висшата сила. Тя определя и задвижва всичко. И ако искаме да изследваме света, то през цялото време трябва да се прилепяме към висшата сила.

За да разкрием истинската картина на света, преди всичко трябва да видим Източника на цялата тази реалност и всичко случващо се в нея. Аз трябва да знам, че всичко изхожда от тази сила. А всички творения, включително и аз самия, неживото, растително, животинско ниво и хората – всичко, съществуващо в този свят, което ни е известно или все още не сме открили, получава от този Висш източник.

Аз трябва да концентрирам вниманието си имено на Него, на Твореца. Това означава, че всяко нещо, което се случва с мен и с останалите, всичките ни усещания, минали и настоящи или бъдещи идват от Твореца с една единствена цел, да ни отведаткъм Него.

Но за да достигнем всички до Него, трябва да получим от Него всякакви впечатления, без значение какви са: позитивни или негативни. Постоянно трябва да се намираме между тези приживявания и така, ден след ден, ще Го изучаваме все повече и повече.

Тези етапи на напредване към Твореца се наричат пет свята (олам) от думата ”скриване” (алама): Асия, Ецира, Брия, Адам Кадмон, след което следва света на Безкрайността, където ние се сливаме с Твореца в едно цяло. Така крачка след крачка ние се приближаваме към Него – да допуснем по 20% на всеки етап, докато не достигним 100% подобие, разбиране, постигане на Твореца.

Излиза, че цялото вътрешно усещане на тялото и душевните преживявания, аз ги отнасям не към хората, които ме заобикалят, които сякаш са ги придезвикали – а към Твореца.

Всички хора и целия свят, включително и моето тяло и мен самия, сме задвижвани от Него. Затова трябва само да зная, как вярно да се отнасям към всичко случващо се: първо, да помня, че всичко произтича от Твореца, и второ: идва, за да ме научи да Го разбирам.

Тоест, трябва да си направя изводи от всички преминаващи състояния и да забележа добрия знак, за онова, което сега усещам. Тъй като Творецът не е създал нищо лошо и ако аз съм се насочил към Него, то не мога да усетя никакво зло. Или съм се насочил в някоя друга посока, където ще ми бъде зле.

През цялото време трябва да съм насочен като радар, преценявайки при какъв поглед върху света и към всичко останало аз улавям отношението на Твореца, т.е. виждам, че всичко идва от Него с едничка цел, да ме насочи към Себе си – и само с добро.

Затова е написано ”Обичащите Твореца ненавиждайте злото”. Ние започваме да откриваме, че когато сме насочени във вярната посока, посоката към Твореца, то всичко противоречащо на отдаването, се проявява като зло. Защото насочвайки се към Него изисква от нас да бъдем такива, като Него. На това трябва да се учим всяка секунда от живота си.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135427]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →