Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →