Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение “Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата “Беседи с Михаел Лайтман”, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: В материалния свят богатият човек има голямо състояние. А какво придобивам аз в духовното, какво получавам от другарите?

Отговор: Твоето духовно богатство се определя от това, доколко си успял да напълниш другарите си. Това означава, че ти си ”получил” от тях.

Придобитото от теб остава извън теб. Но и ти излизаш от себе си навън. Желанието ти да им отдаваш се нарича твой духовен съсъд. А онова, което привличаш в този съсъд, напълвайки другарите, се нарича светлина. Ти се пренасяш целия навън. Ето това е твоята духовна придобивка.

Духовният съсъд не се намира вътре в теб!

От урок по ”Предисловие към Паним меирот”, 25.03.2014

[132135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: Глобализацията представлява преобразуване на световното пространство в единна зона, където свободно се движат хора, капитал, стока, информация, където възникват и се развиват субекти за обществено развитие, социални инструменти, формира се и се осъзнава от човечеството тясната взаимна връзка в рамките на системата ”човек – общество – природа“, което води до окончателно формиране на вселенската цялост. Глобализацията образува качествено ново състояние на света.

Акцентирайки върху човека, като на основен субект на процеса, може да се каже, че глобализацията е постоянен процес на опознаване на хората едни с други и обкръжаващото ги пространство, в резултат на което се образува цялостна социална структура от планетарен мащаб.

Глобализацията представлява завършен закономерен, обективно-исторически процес на мащабна интеграция на всичко социално: държави, народи, съобщества, културни ценности, сфера на обществен живот, която способства за формиране на световното общество и цялостната планетна система, унифициране на обществения живот на различни територии. Защото планетата представлява затворено пространство, човечеството се обединява в единна социум култура “Holistic World” – кръгъл свят.

Протича цялостно осъзнаване на световната система от човека, откриване на все нови граници на тази цялостна система. От тук се променя начинът на мисленето, на познанието за света, ценностната система, приоритетите, човешкото поведение.

Ако до неотдавна на обикновения човек му е било достатъчно да мисли само за себе си и за своето най-близко обкръжение, то глобалните тенденции от последното десетилетие го карат да чувства отговорност не само за ”за своето” в обичайното разбиране на думата, но и за общата съдба на човечеството и на цялата планета, да разшири рамките на ”своето” до планетарен, глобален мащаб. В резултат на това хората се оказват жители на един ”голям дом”.

Става смяна на приоритетите на общественото развитие, акцентът постепенно се пренася върху социалната сфера на живота на обществото, като една от доминантите на съвременната глобализация, а дотогава преобладаваха пространствено-географският, икономическият, политическият, и културният аспект. Глобализацията формира качествено новото състояние на обществото, трансформирайки социалните структури и модели на взаимодействие в обществото, променящи ролята и значението на човека.

Реплика: В края на проявата на цивилизацията като все по-глобална и интегрално-взаимосвързана се открива, че народите по неволя се сближават, престават да забелязват границите и разстоянията, но правителствата пречат за това сближаване и всячески препятстват такъв род процеси, заради личното си егоистично облагодетелстване. Става все по-ясно, че именно правителствата са излишни и дори вредни за новите интегрални връзки на световното общество.

[132421]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Интегрално възпитание, Интервюта, Клипове - No Comments→

Въпрос: Усеща ли животното цялата природа като една система, общите взаимовръзки?

Отговор: Да, усеща, но само на своята степен.

Въпрос: Именно за това ли животните могат да предчувстват бъдещето?

Отговор: Животното може да усети само някакво предупреждение за своя живот, но не е способно да се издигне по-високо от грижата за своето животинско съществуване. Това се нарича инстинкт. Животното се чувства свързано с общата система, но тя му предоставя знание само на животинско ниво. То знае какво предстои да се случи и затова е много по-внимателно, отколкото човек, и се държи по-умно.

Животното няма да се обърка! То разполага с всички необходими знания за живота, които се наричат природни инстинкти. Но в човек това го няма.

Въпрос: Ако имах такъв инстинкт, навярно моят живот би бил много по-добър: нямаше да имам дългове към банката, язва на стомаха и постоянен стрес?

Отговор: Под въпрос е кое е по-добре. Защото ако имаше такъв инстинкт, ти щеше да си животно, а не човек. Животното притежава всички знания за добър живот, усещане за връзка със замисъла на природата, но в човека няма нищо такова. Но защо? Защото на човешко ниво е невъзможно да получиш връзка със замисъла автоматично, а е необходимо да я придобиеш за сметка на своето развитие.

Този потенциал е заложен във всеки човек, но е необходимо да се подхожда към него последователно. Невъзможно е да хванете първия срещнат и да започнете да го убеждавате в тази необходимост! Тази потребност трябва да съзрее в човек. Ако той чувства, че трябва да знае бъдещето, то аз мога да го науча как да го прави.

Въпрос: Аз съм съгласен да уча! Изключително ми е необходимо знание за бъдещето, което ще разреши всичките ми проблеми: ще ми обясни, как да се отнасям с децата си, със съпругата си, каква професия да си избера?

Отговор: Ти ще разбереш абсолютно всичко. И ако имаш такъв важен въпрос, който те води до отчаяние, изискващ разрешаване, значи, че си способен да го направиш.

След завършването на курса по интегрално образование, трябва да достигнеш това усещане, че всички хора се явяват неделими частици от една система, без никаква разлика помежду си – включвайки и теб самия. И като начало е достатъчно да се сдобиеш с такова усещане дори само към един човек, но непознат, не към свой роднина.

Въпрос: Значи, ако почувствам непознат човек като самия себе си, с това ще създам в себе си способност да виждам бъдещето?

Отговор: Да, защото ти ще придобиеш интегрален орган на чувствата, излизайки от своя егоизъм, да допуснем, в мен. Излиза, че ти трябва да ме усетиш така, както усещаш самия себе си. Ако можеш да почувстваш нещо, което не е в теб, така, все едно е в теб самия, то тогава за теб ще се разкрие цялата реалност. Отворил си своите органи на възприятие и можеш да виждаш всичко около теб в истинския му вид.

Въпрос: Защо не мога самостоятелно, със своя ум, да се обучавам на интегрално мислене, а ми е необходим още някой?

Отговор: Относително кого ще излезеш от себе си, ако няма никой друг? Това не е абстрактна философия, а изисква много упражнения и действия, в които проверяваме своите “за” и “против”. Това не е толкова просто, защото ни е необходимо да излезем от усещането за нашето “аз” навън. Това е първото условие на интегралното мислене.

Излизайки от своя “аз”, започвам да усещам това, което се намира извън мен, и по тази логика, усещам всичко! Все едно разтварям сферата на своите усещания, която има 5 нива за пълното постигане на тази реалност!

От 305-а беседа за нов живот, 23.02.2014

[132213]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Как да обясним на хората, в какво се състои тяхното неравновесие с природата, водещо до различни заболявания?

Отговор: От времето на древна Гърция в света се е установил рационализмът и се е разпространило мнението, че човекът е над цялата природа. ”Ние не може да очакваме милости от природата. Наша задача е да ги вземем от нея!”

Това ни погуби, защото в следствие на това се е развила материалистическата философия, твърдяща, че човекът е извън природата. Но всъщност той е най-големият егоист.

Работата е там, че природата се състои от неживо, растително и животинско стъпало, вътре в което се намира човек. А човекът си мисли, че се намира отвън. В това се състои и нашият проблем. Сега това противоречие се проявява много ярко: аз смятам, че се намирам над природата, а тя ми показва, че не е така, че се намирам долу, вътре в нея.

Разликата между моето виждане за света, желанието ми да бъда над природата и онова, което се разкрива физически, предизвиква глобалната криза, обхванала всички сфери на човешката дейност. Тъй като смятайки се за покорители на природата, изведнъж откриваме, че тя е интегрална.

Сега постепенно започва да ни се разкрива, че се намираме вътре в мисълта, вътре в програмата, която ни управлява и затова нищо не можем да направим. Всичките ни планове се рушат и никак не ни се удава да ги въплътим в реалността. Опитваме се да направим нещо със себе си, с живота си, с децата си, с държавата – безрезултатно. Защо? Защото сме достигнали такова състояние, когато се чувстваме над природата, а в действителност ни се разкрива, че тя е по-висша от нас, а ние сме само управлявани от нея, желаем това или не.

Това несъответствие във виждането ни за нашето състояние, което се случва в действителност, поражда всичките тези проблеми.

В същото време, глобалната мрежа за управление се проявява като все по-взаимосвързана. Каквото и да правим, ние изпитваме обратен удар, твърда реакция: нищо не се получава, светът се руши, семейството също, всичко изтича между пръстите ни. Тези многостранни проблеми трябва да ни доведат до един единствен резултат: ние се намираме вътре във всеобщата глобална, космическа система, вътре в програмата, която се нарича ”замисъл на творението”, и сме само една малка частица в нея.

Кризата ни помага да растем, защото се намираме вътре в единната програма и тук се проявява свободната ни воля, даваща ни възможност да се запознаем с нея и доброволно да я изпълняваме. Само тогава ще се наричаме ”човек”.

Ако не пожелаем да изпълняваме програмата на творението доброволно, то ще го направим принудително, защото всичко ще се разваля. В света ще възникват все нови проблеми, за да покажат на човечеството, доколко сме зависими от Природата и нейната програма. Тъй като Природата – това е Творецът, Висшата сила, и ако сме вътре в нея, то това означава, че нейната програма е над нас. В това се състои преломната точка за разбиранията ни относно света и включването ни към него.

Затова излизайки сред хората, трябва да им обясняваме, че причината за техните проблеми и неуспехи и тяхното решение се състои само в едно: в правилната връзка между нас.

От урока ”Въпроси и отговори” на руски език, 28.03.2014

[132254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Човек, занимаващ се с кабала, с методиката за поправяне, трябва да разбира, че изучава наука. Съществува съвършено нов подход във възприемането на тази наука, тъй като тя се усвоява от нови сетивни органи за възприятие на човека.

Ние с вас се намираме в реалност, препълнена от безкрайно количество цветове, звуци, въздействия, неограничени от времето и пространството и включващи в себе си милиарди форми за отдаване.

Вече сме навлезли в тази реалност, но възприемаме от нея една малка мизерна част съгласно своите несъвършени органи за възприятие. Тя се намира тук, пред нас, но ние не я усещаме.

Всичко това ще се промени вътре в нашето усещане. Ще се променят сетивните ни органи и ще се почувстваме в нова реалност. Само така работи това.

А хората си мислят, че прочетеното в статиите и чутото от уроците трябва да дойде при тях отвън. Но нищо няма да дойде! Промяната трябва да се случи вътре в мен и то само в зависимост от моите усилия и тогава ще почувствам, че се намирам на ново място. Аз ще си нарисувам, ще си представя някаква нова форма от света на Безкрайността.

Тоест очаквам промяната да настъпи в мен, а не отвън. Този въображаем свят не е жив, защото в него сякаш нещата се променят около нас. В духовния свят няма нищо около нас. Там веднага усещам, че всичко зависи от мен, от моите свойства и от преживяванията вътре в тях.

Усещам как се променят желанията ми и съответно с това се променят и моето възприятие вътре в тези желания. И едното, и другото – изследвам, проверявам, изучавам и от това в крайна сметка се ражда науката кабала.

Затова трябва да чакаме вътрешни промени, а не някакви външни. Отвън няма какво да очаквате – всичко е вътре в човек. Това е много важно! Тъй като ние може да очакваме ситуацията да се промени, да се поправи, но ако не се грижим за своите вътрешни промени, то ще си останем с онова, което имаме.

Човек трябва през цялото време да обяснява сам на себе си, че други промени, освен вътрешните, няма, няма нов свят – а само ново възприятие вътре в самия него, съгласно новопридобититеот него свойства.

От урока по статия на Рабаш, 08.04.2014

[132270]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: Видният специалист в областта на управлението на риска, проф. Н. Талеб, смята, че ГМО представлява заплаха за целия живот на планетата. ГМО, в следствие на самата своя природа, неизбежно ще разруши екосистемите на планетата. Доколкото рисковете, свързани с ГМО, носят системен, а не локален характер, свойствените му черти се разпространяват в околната среда безконтролно и настъпва момент, когато ГМО преодолява така наречената „бариера на екоцида“, което ще доведе до екологична катастрофа.

Нищо не може да попречи на безконтролното разпространение на ГМО в природната среда.

Принципите на предпазливост отстъпват пред желанието животът да се направи още по-комфортен. За природата това може да завърши с екоцид, а това е необратимо изчезване на живота.

Освен математическите модели за оценка на риска, които говорят за невъзможността ГМО да съществува в природата (в края на краищата, целият свят ще се зарази с тези променени организми), съществуването на ГМО противоречи на принципа на предпазливостта заради риска, на който те подлагат системата.

Йерархично организираните изменения на системата, по пътя на внедряване на ГМО, категорично и статистически се различават от възходящата система на обикновеното селско стопанство.

Съществува огромна разлика между експериментите със селекция и йерархично организираното инженерство, при което определен ген се взима от определен организъм и се поставя в друг. Такъв продукт не може да се нарече „неутрален“.

Биотехнологичните компании продължават да разработват ГМО, пренебрегвайки предпазливостта и утвърждавайки, че без широкото внедряване на ГМО е невъзможно да се победи Господ. На практика е равносилно на това, да се борим с бедността, играейки на рулетка. Такъв подход едва ли може да се нарече научен или дори логичен. Тези хора не осъзнават, че измененията в семената в резултат ще повлияят на всички нас.

Реплика: Освен промяна в природата на човек от егоистична в алтруистична, няма друга възможност да се намали потреблението до рационално ниво и да се прекрати отношението към планетата не като към разумно същество, система, с която е необходимо да се намираме в равновесие. Това опира до изменение на съзнанието на човека, което може да се постигне само с интегралното възпитание.

[131888]

Filed under: Заповеди, Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: На планетата ни стават значителни изменения. На всичко живо на земята му се налага да оцелява и приспособява към новите условия. Причината за измененията е в бурното развитие на цивилизацията с нейните агресивни и регресивни действия. Проблемите на глобализацията нарастват и могат да разрушат всичко, което се е натрупвало от човечеството векове наред.

В света се обостриха крупните социални, политически и икономически проблеми. И засега световната общественост не може да намери изход от създалата се ситуация. Човечеството се намира в първата фаза на глобална екологична катастрофа. Огромни ресурси от биосферата ще се изчерпят в края на този век.

Земята е планетарният ни дом, който се състои от духовност, научно-техническа революция, екология, космос, безопасност и икономика. Нужно е разработване на модели за глобална система за управление и регулиране на световните процеси.

Сега е нужно не разделяне на държавите, властта, а обратно – планетарна кооперация на нациите и етносите. За тази цел трябва да бъдат създадени съответните на това институти.

Реплика: Изход от безизходността е възможен само в осъзнаване на необходимостта от изменение не на външните условия, а от изменение на природата на самия човек. И макар това да ни се струва неизпълнимо, но 1) друго решение няма, 2) ако бъде приложен методът за интегрално обединение, то проблемът с превъзпитанието на човека може да бъде решен лесно.

[132202]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Нашето поколение за първи път в историята решава, да стане ли то последното или първото поколение от новия етап на развитие. Достигнахме до повратна точка в нашата социално-културна еволюция.

Науката за системите говори за това, че сложните отворени системи, такива като живите организми, а също така екосистемите и общноста на организмите, достигат до състояния на критическа нестабилност, те или се трансформират, или се разрушават. Човечеството се приближава до точката на критическа нестабилност.

Реплика: В нашето настоящо състояние е възможен избор само между два сценария: продължаването на егоистичното развитие, което непременно ще доведе всички нас до световна война, или въвеждането на всеобщо интегрално образование и възпитание, което да ни доведе към създаване на нов тип общество, намиращо се в равновесие с природата.

[131632]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Имало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?

Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.

Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание,  за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.

Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.

До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.

Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.

Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.

Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.

Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.

Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.

Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.

Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.

Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.

В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014

[131868]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Знайте, че във всеки от вас има множество святи искри и ако ги съберете всички, в братско единство, любов и дружба, разбира се, че бихте постигнали високо духовно ниво. А спасението от Твореца идва за едно премигване.

Всъщност, това е усилие, на което никой от нас не е способен. И затова мързелуваме и се отчайваме. Но едновременно с това, то е много лесно! Защото така всичко е подредено.

Опитайте се да оживите някакъв отрязан от тялото орган. Колкото и да се стараете, това няма да се получи. Ако го присъедините към тялото, то той веднага получава всичко, което му е необходимо, соковете възстановяват обмяната на веществата с тялото и то започва да живее.

Съсъдът не се намира в никой от нас, а само във връзката между нас. Ако пренесем акцента от нас самите на връзката между нас, върху пространството, което трябва да напълним с полето на любовта, тогава ще разкрием, че това не е празно място в света, а тъкмо там се разкрива скритото.

Главното е да си изясним, на какво трябва да обърнем внимание, къде да приложим усилия, натиск и къде да чакаме възнаграждението.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 04.04.2014

[131722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Filed under: Интегрално възпитание, Клипове - No Comments→

Въпрос: От какво зависи способността на човек да запази търпение по този път?

Отговор: Търпението зависи от подготовката, когато знам, че в следващия момент мога да получа такава вътрешна промяна, такова усъвършенстване на чувствата и разума, че да не мога да отговарям за себе си. Кой може да знае, какъв ще бъда след няколко секунди: кръгъл глупак, световен гений или велик кабалист? Аз – това е само компютър, където с едно натискане на клавиша мога да сменя програмата.

Затова сам не мога да подготвя нищо вътре в себе си, а само в обкръжението си. Творецът ми е дал възможността сам да управлявам бъдещето си, т.е. всеки следващ миг посредством обкръжението! Ако искам да знам кой ще бъда след миг, то мога да погледна своето обкръжение, своето отношение към другарите и към нашите задължения един пред друг и, съдейки по това, да предскажа следващото си състояние.

Тъй като висшата светлина винаги ме приповдига, разкривайки ми все по-голямо зло, за да мога да напредвам. И ако сме във връзка с обкръжението, можем да бъдем уверени, че то ще се погрижи за нас и ще ни помогне да напреднем.

Не мога да се приближа към Твореца, ако не съм сключил договор с обкръжението. Затова е казано, че ”Творецът пребивава сред народа си”. Без подкрепата на обкръжението, която съм си подготвил, аз ще получа от Твореца само добавъчен егоизъм, допълнителни пречки.

Няма какво повече да очаквам от Него, но ако съм подготвил опора от обкръжението, то с тяхна помощ със сигурност ще развия правилно желание. Над онова зло, което ще ми разкрие Творецът, за сметка на обкръжението ще мога да създам молитва към Твореца, да превърне злото в добро.

Така работя през цялото време: Аз ->обкръжението->Твореца, аз – >Твореца.

От урока по книга Шамати, 01.04.2014

[131422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Какво е това намерение за отдаване? Ако работя с желанието на ближния,за да го напълня, вместо да напълня себе си – това се нарича намерение за отдаване. Работата с желанието на ближния – това означава да се стремиш да го реализираш. И тъй като желанието не е мое – това се смята за работа с намерението. Аз смятам това желание за по-висше от своето собствено, още по-скъпо, както в отношението към своето дете.

Не е важно, че желанието на другаря ми е материално, но тъй като изначално той ми е чужд и нас ни е разделял егоизмът, ненавистта, затова да прекрачиш своя егоизъм и да напълниш неговите желания се нарича работа с намерение за отдаване. Получавам това напълване отгоре заради него и го превеждам към него, т.е. получавам, за да отдавам.

Реплика: Между другото, всеки път, когато накрая проверявам себе си, откривам, че съм работил, за да спечеля нещо за себе си.

Отговор: Затова ти засега се намираш в този свят, а не в духовния. Става дума да проникнеш действително в желанието на ближния, да го поставиш по-високо от своя егоизъм, който го отблъсква. Аз моля Висшата светлина да направи твоето желание мое желание и тогава аз работя над него като че ли то е мое собствено.

Тоест получавам такава възможност свише, да получа твоето желание като „свое“, но то не е мое, а „като мое“, т.е. над моя егоизъм. Ние не разбираме тази много важна тънкост.

Получава се така, че аз работя с твоето желание и го напълвам, защото искам да се съединя с теб и с това да доставя радост на Твореца. Защото ние Му доставяме удоволствие с всички съединени части на разбития съсъд.

Oт подготовката към урока, 24.03.2014

[130733]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: Отдавна е забелязано едно поразително явление: застаряващите, отмиращи народи са враждебни към евреите, а изпитващите подем държави ги приветстват. Някои обясняват тази закономерност по рационален начин, с това, че еврейските мозъци и капитал се явяват мощен катализатор на икономическите и интелектуалните им успехи, а други, с Божието провидение и висшите закони на метафизиката.

Така или иначе, тази закономерност се съхранява през вековете, и се повтаря отново и отново.

Великите завоеватели от древността Александър Македонски и Юлий Цезар не са скривали симпатиите си към евреите и са способствали за процъфтяването им. Алчните и високомерни гръцки Селевкиди, водейки империята си към крах, са преследвали и разорявали евреите, провокирайки въстанието на Макавеите.

Разгромяването на еврейските въстания в началото на първото хилядолетие съвпада с началото на залеза на Римската империя.

Триумфът на християнска Испания протича в апогея на развитието на еврейската ѝ община, а след изгнанието на евреите Испания престава да бъде велика държава.

Въздигането на Англия започва с поканата на евреите от Оливър Кромуел, и след това кралството се превръща във водеща страна в Европа и владетел на моретата. Предателството на евреите от страна на Лондон през Втората Световна война ознаменува началото на краха на империята.

Полският крал Казимир, поканвайки евреите, укрепва държавата си, превръщайки я в една от най-силните в Европа. С политиката на изгонването на евреите идват анархията и края на самата държава.

Русия в пълна степен демонстрира тази парадигма: въвличането на евреите в обществения живот и отказа ѝ от антисемитизма води до разцвета на страната, а след нападенията и дискриминацията над евреите настъпва упадък и развала на страната.

Същата закономерност се наблюдава и в наше време в Западна Европа, която иска да бойкотира Израел, с ирационалната си ненавист към него.

Днес Западна Европа е умираща, деградираща цивилизация. Коефициентът на раждаемост е 1.5, при минимум 2.1 деца на жена. Образованата и амбициозна младеж отпътува от Европа в САЩ, Канада, Австралия. През 2013г. 300 000 човека са напуснали Франция, завършили престижни университети, млади специалисти и предприемачи. Испанските специалисти отиват на работа в Латинска Америка, Полша и дори Мароко. Икономическата криза е поразила Стария Свят и той се намира в „режим на свободно падане“.

Икономиката на Германия се държи на мощната индустриална база от миналия век и на репутацията на германските стоки. Хай-тека изостава от САЩ, Далечния Изток и Израел. Италия е една банкрутирала страна.

Почти всички западноевропейски страни живеят в заеми. Западна Европа все още се намира под властта на крайно левите идеологии.

Европа е на път към връщане към феодалните държави: в Испания – Каталония, в Англия – Шотландия, Белгия се разчленява на богатата Фламандия и застоялата Валония. В Швейцария се опасяват, че бургундските сепаратисти ще поискат да завладеят швейцарските богатства и да окупират Женева и Лозана. Сепаратистките настроения назряват във френския Бретан.

Такава е днешната Западна Европа. Деградираща, жалка, лишена от ценностни ориентири и даже от инстинкт за самосъхранение. Място, където левите професори, интелектуалци и студенти вървят рамо до рамо с емигрантите от Магреб и Пакистан в поддържането на „правата на палестинския народ“, бойкотирането и развала на собствените им европейски държави.

По такъв парадоксален начин умиращата, уморена от историята Европа се обединява със своите бъдещи завоеватели против евреите, настоявайки за санкции и бойкот от държавата, явяваща се част от същата европейска цивилизация. И с това, според неизменните закони на метафизиката, сама си подписва смъртна присъда.

Поддържат Израел и се стремят да развиват сътрудничество с него САЩ, Канада и Австралия. Въпреки политическите разногласия със сегашната администрация, кампанията на бойкота не е пуснала корени в САЩ, а броят на американците симпатизиращи на Израел само се увеличава. Водещите американски компании и Intel са избрали Израел в качеството на главен център на развойната си дейност. Израел експортира 40% в САЩ, а в Германия само 7%. Дори само тези цифри са достатъчни, за да се разсеят страховете от катастрофа в случай на бойкот.

Друга насока са страните от третия свят, икономическите гиганти от Далечния Изток, Индия и страните от Латинска Америка. Те се отнасят безразлично към „палестинския проблем“, но са крайно заинтересовани от израелските технологии и сътрудничеството с Израел.

В културен план, Израел винаги се е ориентирал към Европа и в морално отношение е зависим от Стария Свят, без значение в какво плачевно състояние се намира той. Мнението на европейците, както и по-рано, значи много за израелците, а културните предпочитания и зависимост е трудно да бъдат изкоренени.

На Израел ще му се наложи да се утешава с това, че разполага със симпатиите на Източна Европа. В Чехия, Полша, Словакия, България и в Прибалтика Израел съхранява имиджа си на силна и смела страна, съпротивляваща се на съседните авторитарни режими, и предавана от Запада, толкова цинично и подло, както им бяха предани навремето.

Израел не е застрашен от бойкот и изолация. Той има достатъчно приятели и партньори. Трябва само да можеш да ги забележиш, а не да залагаш на една враждебна и гибнеща цивилизация, забравяйки за нейната история и печалния ѝ опит.

Реплика: На света все още му предстои да разкрие истинската картина на развитието на земната цивилизация, която произтича посредством евреите, както явно, така и скрито (посредством 10-те разпръснали се колена и т.н.) и днес стига до своя логически завършек: реализацията на методиката на световно обединение, подем към следващата степен на развитие и преход в новата реалност.

[130948]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→