Entries in the '' Category

Каскаден усилвател на мощността на отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]