Entries in the '' Category

Тайната на прехода към безсмъртието

каббалист Михаэль ЛайтманНай-главното за нас е да се реализираме правилно в този свят. А да изпълним своето предназначение означава да пренесем в жертва целия този свят, т.е. целия си егоизъм, всичко, към кото се стремим сега в нашия свят, и да направим така, че усещането за Висшия свят да стане за нас от най-голямо значение и да сменим единия свят с другия.

Независимо, че този свят не изчезва, ние, принасяйки го в жертва, вече не бягаме след неговите всевъзможни съблазни и удоволствия, те престават да бъдат цел на съществуванието ни. Ние искаме да сменим виждането за света, да постигнем висшата реалност вместо него.

Кога се готвя да направя нещо, на какво най-напред обръщам внимание? – На онова, което е най-важно за мен. А това, което не е толкова важно, не го забелязвам, даже не го чувствам, не го усещам. Както се казва, котката забелязва само мишката и не вижда заобикалящата я красота.

Затова всеки човек вижда нещо свое. Тоест ние виждаме света различно, защото комплексът от приоритети, които могат да ни напълнят и да ни дадат някакви усещания, е различен при всеки.

Затова трябва да се издигна на такова ниво, когато няма да обръщам внимание на този свят, макар че ще се запазят всичките ми осезателни органи: слух, обоняние, зрение, вкус, осезание. Вместо това ще виждам само свойството отдаване, любов, връзката между различните обекти. Тогава ще открия Твореца, защото Той е единствената свързваща сила в природата.

А засега не обръщам внимание на връзката между всички обекти. Мен ме интересува напълно противоположното действие: как да взема повече за себе си. Тази егоистична тенденция е противоположна на свойството на връзката, на отдаването, на взаимността, на любовта, т.е. на свойството на Твореца. И затова не мога да разкрия тази сила.

Това означава, че трябва да изпълнявам всевъзможни действия, които да ме настроят за търсене на тази сила на връзка, както учените искат да я разкрият. Аз правя същото, тъй като съм изследовател. И това не е религия, това е науката кабала. Затова търся къде е онази единна сила, която свързва всичко, напълва, движи всичко към една единна цел, по определен план, от началото до края.

Аз искам да знам в какво се заключва тайната на смъртта, има ли я или не? Ако разглеждаме този въпрос от гледната точка на кабала, то съвсем не ми е ясно, какво е това смърт? Да замениш едно желание с друго ли е? Желанието за получаване с желанието за отдаване?

Въпросът за живота и смъртта е основен и подсъзнателно вълнува много хора. Това може да им се обясни частично, оставяйки някои тайни, за да имат стремеж да търсят и вървят напред и при това да им се намекне, че тук се намира тайната за преодоляване на смъртта и преход към безсмъртието. Това ще даде на човек възможност да разбере величието за неговото съществуване.

Днес възприемам живота с помощта на животинското тяло, чрез петте си осезателни органи. Но всъщност такова тяло няма, има само пет органа за осезание, които ми дават усещането за света и за мен самия вътре в него. При този подход можем просто да пренебрегнем този свят. Няма нищо страшно, ако аз не съм в него и него го няма. Той изчезва и това е.

Ние имаме възможност да се озовем във вечното, защото смъртта не съществува, има само преход, смяна на десетте сфирот. Сега се намирам в усещането, че съществувам, което се нарича моите първи минимални десет сфирот. И в тях усещам този свят: себе си и всичко около мен.

Да допуснем, че човек умира. В какво се изразява неговата смърт? В това, че всичките десет сфирот се опустошават и вместо кетер, хохма, бина, зеир анпин и малхут или зрението, слуха, обонянието и вкуса, не остава нищо. Остава само информационен запис, така нареченото решимо.

А след това този запис се премества в друго биологично тяло и започва да се реализира в него. Към този запис се прибавя следващата точка, следващото ниво на авиют и така нареченият човек расте заедно с това желание, реализирайки го.

Решимото се развива под въздействието на светлината, на едно и също ниво, в една плоскост. Това продължава дотогава, докато сам човек не реши да излезе от това ниво и да се издигне на следващото: или под въздействието на удари, защото светлината през това време ще го стимулира да расте (виждаме какво става с поколенията), или под въздействие на собственото влечение към издигне на следващото стъпало.

А преходът към следващото ниво се изразява в това, че вместо човек да получава капчица светлина, наричаща се ”нашият живот”, започва да получава особена светлина, която го формира по нов начин и го издига от вътрешното му възприемане в минимални десет сфирот на външното възприятие.

Тогава, естествено, изчезва проблемът за собственото съществуване. Тъй като променяйки средствата за възприятие от свое вътрешно на външно, то „външното” – това е постоянно съществуващ обем, по който ти сякаш се размазваш и твоето съществуване става вечно и безкрайно. При това загубваш усещането за загуба, че нещо не ти достига, както при сегашните ни пет органи за осезание. Защото Висшата светлина ще преминава през теб към всички останали.

Ако проблемът на нашето съществуване в този свят е постоянното желание да всмукваме енергия и информация, то проблемът на нашето съществуване на следващото висше стъпало е да пропускаме през нас енергията, живителната сила към целия свят, и през цялото време да усещаме, че светът има нужда от нас.

Това е всичко. Тук няма никакъв проблем с живота и смъртта. Хората трябва да разберат, че принципно друг изход няма, и от този път и тази цел отърване няма. Напротив, предоставя ни се чудесната възможност за безсмъртие.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 20.11.2013

[133267]

Изгаряне от пожар в друг град

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо получаваме материални проблеми, когато се стараем да се обединим?

Отговор: Материалните проблеми ни се дават с цел да ни помогнат да се обединим във все по-голяма степен. А по какъв друг начин може да ти се помогне, какви други проблеми могат да ти се добавят: духовни ли? Та ти дори няма да ги забележиш – нима те вълнува духовното?

Ако в някакъв далечен град е станала катастрофа и ти съжаляваш за станалото така, сякаш това се е случило с теб, тогава няма нужда да ти се създават други проблеми. Но е очевидно, че ти не се притесняваш от чуждите нещастия и затова приближават страданията по-близо към теб.

Ако започнеш да изживяваш това, което се случва далеч от теб, като собствен проблем, тогава няма да има нужда от нищо друго. Ще страдаш и ще чувстваш болката от това, което се случва в друг град, така все едно това става с теб, без каквато и да е разлика. С духовния си напредък ще усетиш страданията на целия свят като собствени.

Това означава, че си се съединил с тях. Тогава ще можеш да се помолиш за тях и това няма да се смята за молитва за себе си. Тук се съчетават две противоположности: от една страна, усещаш чуждите проблеми като свои, а от друга – имаш право да молиш за тях.

Това няма да се смята за егоистична молитва за себе си, защото ще си се сдобил с тези чужди желания с помощта на работата си, съединил си се с другите и ги усещаш като свои. Тъй като си платил за тези желания със своите усилия, имаш право да се молиш за тях.

От урок по статия на Рабаш, 06.04.2014

[132052]

От депресия към творчество

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 12.12.2013

[132374]

Роб на Фараона или роб на Твореца?

каббалист Михаэль ЛайтманДуховният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на „70 години“ – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Лек или трудeн, но друг път няма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо кабалистите наричат този път лек? На мен не ми се струва такъв.

Отговор: Не знам, труден ли е този път или не, аз просто виждам този път пред себе си и знам, че няма накъде да бягам. Това е единственият ми път.

През това време мога да работя, да раждам деца, да се грижа за семейството си, да изпълнявам някаква друга работа – с една дума, това е допълнителен товар, тежки чували, натоварени на моето магаре. Вземам ги защото нямам друг избор – кабалистите са казали, че така трябва да организирам живота си.

Но освен това, заедно с целия този товар, трябва да вървя към своята цел. И гледам само напред, като магаре с капаци на очите, за да не се разсейвам.

Колкото връзката с групата става по-ясна и пътят ми се изяснява, толкова по-ясно виждам, че съм насочен към тази цел и това е. Няма смисъл да се разпилявам, за да се върна после отново на този път, с това само забавям себе си.

Започни да прилагаш усилия и ще видиш по примера на другарите, а също и благодарение на въздействащата ти светлина, как да напредваш правилно. Ще можеш да видиш това и при начинаещите, и при ветераните. Творецът ще ти отвори очите, за да съгледаш в тях необходимите ти форми.

Групата, която виждаш, е твоята представа, а не истинската и форма. Повярвай ми, че тук има група, която е съединена и насочена към целта с безкрайна сила. Но ”всеки съди в зависимост от собствените си недостатъци”. Затова, ако се постараеш, ще видиш всичко, което ти е необходимо, и ще получиш помощ, съгласно приложените усилия.

Не си мисли, че другарите са малки – ще получиш всичко от същата тази група. Просто ти не я виждаш в истинската и светлина. Направи усилие да се присъединиш към групата и доколкото успееш да влезеш вътре в нея, изчезвайки, разтваряйки се вътре в нея – ти ще напредваш. Любовта към другарите компенсира всички недостатъци.

Реплика: Но аз не съм в състояние да разбера всичко написано в книгите, докато сам не го почувствам. И  в това, за което говорите сега, също няма нищо, което да мога да разбера и изпълня!

Отговор: Има! Трябва само да се слеете, да се обедините. В нашето състояние няма никаква друга форма за практическа работа, освен обединението. И заради това обединение ти трябва да приемеш всички условия, които ти се дават. Ако си съгласен, моля, заповядай – пътят е пред теб.

А ако не си съгласен – ти си свободен: прави каквото искаш! Само по отношение на това условие проверяват човека. Това е единствената свобода на избор, която му е дадена. Възможно е да отнеме 10–20 години, докато той разбере това. Е, значи 20 години, какво да се прави, но той трябва да разбере това условие и да го реализира. Ако не успее, то тогава пак ще се прероди на тази земя, за да продължи кръгооборот след кръгооборт, защото се намираме в процес на поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 16.04.2014

[132932]