Entries in the '' Категория

Венецът на творението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Искам да изясня мястото на човека в природата. От една страна, животът на съвременния човек, в определен смисъл, е по-нещастен, отколкото дори този на животните. А от друга страна, в резултат на интегралното образование човек може да се превърне в супермен, виждащ бъдещето, пред когото са открити всички възможности?

Отговор: Но за това ти трябва да излезеш от своето “аз“ и да почувстваш другия като самия себе си. Чрез това се издигаш над своя егоизъм. Така вече не мислиш за материалната полза. Издигаш се над този човек, като какъвто познаваш себе си днес, и се включваш в една велика мисъл, така наречения “замисъл на творението“, желаейки да го реализираш с всички сили.

Тогава започваш да разбираш, че за неговата реализация трябва да запознаеш всички хора с него. Това те издига над животинското ниво. Започваш да се отнасяш по съвършено друг начин към всичко – точно толкова добре, колкото го правиш към себе си. За теб няма да има разлика между неживата, растителната, животинската природа и хората – към всички ще се отнасяш с любов.

Въпрос: Но тогава какво място в природата ще заемам аз?

Отговор: Ти ще отъждествяваш себе си с общия мозък, заключен в природата, с всичката тази сила, система, и действително ще се издигнеш над всички други създания, над всичко съществуващо, защото ще знаеш, разбираш и влияеш на великия замисъл на природата, на нейната програма. Ще внесеш в тази програма този недостигащ свободен параметър, който преди е бил случаен, поради това, че ти не си приемал самостоятелно участие  в тази програма.

А сега, когато участваш в замисъла като независима личност, добавяш в него мощност. Благодарение на теб, цялата нежива, растителна и животинска природа ще започне да чувства добри промени от страна на замисъла на творението, на тези сили, които я управляват и поддържат живота в нея. Накрая цялата природата ще започне да се успокоява, достигайки хармония.

Въпрос: А какво ще почуства тогава кучето ми?

Отговор: Кучето не може да почувства нищо друго, освен добър или лош животински живот. Но когато човекът поправи себе си, това ще повлияе също и на животните: ще подобри здравето им, ще им осигури по-комфортни усещания. Защото сега твоето куче страда само заради теб.

Ако ти имаш лошо настроение, то твоето куче чувства това. Има случаи, когато стопанинът е потопен в депресия и след време неговото куче също се нуждае от антидепресанти от отчаяние. Всичко става заради хората. Така че си струва да приложим усилия, било то и заради своите кучета!

Въпрос: Преди мислех, че човекът се намира на върха на пирамидата – на ниво, по-висше от всички останали: неживо, растително, животинско. Но сега се съмнявам, че това е така. Къде е моето място в цялата тази система на природата?

Отговор: В резултат на егоистичното си развитие, човекът се е смъкнал на дъното на пирамидата, вместо да бъде на върха ѝ, тъй като усеща себе си най-нещастния от всички. Но ние можем да преобърнем тази пирамида! Неживото, растителното и животинското ниво усещат връзката си със замисъла на творението, с неговата програма, докато човекът – не. Ние пак сме управлявани от нея, но без нашето съгласие, без да се сливаме с нея.

Трябва да доведем себе си до сливане и тогава действително ще се окажем на самия връх на пирамидата. Целият свят ще ни принадлежи! Ще се издигнем над пространство, време, движение, случайност. По такъв начин, човекът ще премине от света на материалните предмети и ежедневни сметки, оказващи се грешни още утре или дори в следващия момент, и ще се изкачи на нивото на мисълта.

Въпрос: Кой е по-умният: човекът или природата?

Отговор: Разбира се, че природата е по-мъдрата! Кой кого е създал? Природата е и по-умна, и по-силна от човека!

Въпрос: Какво означава за човек да се окаже на върха на пирамидата?

Отговор: Да бъде на върха означава да се слее със замисъла на творението. Тъй като от страна на природата в човека е заложена способност да достигне разбиране и постигане на цялата програма на творението, на своя собствен замисъл, той се издига на същата степен, както и цялата природа.

По такъв начин той се слива с този замисъл и се включва в него, достигайки съвършенство. Това и означава да бъде венецът на творението – затова е създаден човек. Именно поради това днес страдаме – това е началото на правилната потребност да достигнем това положение.

Въпрос: Можем да направим прост извод: ако се научим да чувстваме който и да е страничен човек, така както чувстваме сами себе си, то ще видим бъдещето!?

Отговор: Правилно!

От 305-та беседа за новия живот, 23. 02 2014

[132320]