Entries in the '' Category

Глобалната бифуркация: време за приемане на решения

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Нашето поколение за първи път в историята решава, да стане ли то последното или първото поколение от новия етап на развитие. Достигнахме до повратна точка в нашата социално-културна еволюция.

Науката за системите говори за това, че сложните отворени системи, такива като живите организми, а също така екосистемите и общноста на организмите, достигат до състояния на критическа нестабилност, те или се трансформират, или се разрушават. Човечеството се приближава до точката на критическа нестабилност.

Реплика: В нашето настоящо състояние е възможен избор само между два сценария: продължаването на егоистичното развитие, което непременно ще доведе всички нас до световна война, или въвеждането на всеобщо интегрално образование и възпитание, което да ни доведе към създаване на нов тип общество, намиращо се в равновесие с природата.

[131632]

Нека бъдем по-мъдри

каббалист Михаэль ЛайтманИмало една душа, един съсъд, пълен със светлина – а след това се е разбил. Душата пожелала да получава, за да отдава с пълна мощ, и не забелязала, че в нея има такива желания, които не могат да получават, за да отдават, че в нея остава такова желание, което не се е разкрило от самото начало на творението, което се нарича каменно сърце.

И тогава душата се разбила, а светлината, която този съсъд бил призван да задържи, напуснала съсъда и се превърнала в обкръжаваща светлина. Обкръжаващата светлина притежава две свойства: свойството на изчезналата светлина, която се намира вътре в съсъда и го напълва, и на изчезналата светлина, която съсъдът задържал и която първоначално го е създала като отдаващ.

Тези две свойства присъстват в светлината: светлината на поправянето и светлината на напълването. Трябва да се разбере, че тези две свойства действат само в зависимост от степента на потребност от тях. Преди всичко, е нужна светлина, която да съединява.

Ако нашето желание не е насочено към обединение, то светлината не работи – ние не привличаме светлина.

Светлината може да бъде привлечена само с нашето желание, което да е подобно на нейното действие, за да можем ние да сме насочени един към друг: Аз към нея, тя към мен. Затова молитвата трябва да бъде за обединение, тъй като нашият съсъд е разбит и неговото съединяване – това е единственото, което светлината прави по наша молба.

А без нашата молба светлината извършва още хиляди действия, които така или иначе върши. Затова преди да четем Зоар, трябва добре да се подготвим, да молим за обединение, ако желаем да постигнем някакъв резултат от своето учение.

Човек може да седи над книгите 20, 30 години, сякаш присъства в групата, но ако изкуствено не развива своето желание за обединение, за сметка на многобройните текстове, клипове, разговори, то остават без молитва, т.е. без помощ свише.

Той все пак се включва към учебния процес, но такова учене се осъществява по много дълъг и труден път, изискващо много време и преминаване през твърде неприятни състояния. Така че, нека бъдем по-мъдри и да разберем, че имаме възможност и поддръжка, да се вслушваме в съветите на кабалистите и да приложим нужните усилия.

От урока по книгата Зоар, 06.04.2014

[131971]

Неподкупната точка в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?

Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.

Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание,  за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.

Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.

До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.

Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.

Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.

Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.

Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.

Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.

Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.

Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.

Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.

В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!

От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014

[131868]