Въпрос: Какво означава да почувстваш, че никой в света не може да ти помогне?
Отговор: Трябва да разкрием, че сами ние сме пълни нули, 100% управлявани от светлината. Светлината въздейства на желанието и желанието се пробужда и върви след светлината. Така се случва с нас в егоистичната ни форма.
Но ние трябва да променим посоката, за да не влияе светлината на желанието и желанието да не се възпламенява, да не тича след светлината. Аз искам да изградя преграда (махсом) между нас, да направя съкращение на своето желание, за да не се поддава то на прякото въздействие на светлината и да не ме принуждава да бягам след светлината, като животно.
Аз не искам да съм роб под наем. Не съм съгласен без да проверя и без собствено решение да се подчинявам безропотно на светлината и да правя всичко, което тя заповяда на желанието ми. Сякаш наблюдавам отстрани своето желание и светлината, и виждам как те си взаимодействат. А аз изобщо – нищо, сякаш нямам право на глас и решение.
До момента, когато светлината подейства на желанието, аз не мога да направя и да видя нищо. Това се нарича психология, тъй като се уча как тялото ми, желанията ми се пробуждат от привличащото ги въздействие, т.е. от светлината.
Ако не искам да съществувам в такова положение, това означава, че се чувствам в робство. Придобивам някаква независима експертна точка, от позицията на съдия, изследовател и виждам, че изобщо не съществувам в тази картина. Творецът ми е дал точка в сърцето, чрез която да наблюдавам своите желания, свойства, за да видя доколко съм управляван свише. Светлината може да ми повлияе така, както на нея и се иска, и аз всичко ще изпълня.
Тук има период за осъзнаване на злото, когато виждам, разбирам и сякаш бих желал да се съпротивлявам на това въздействие, да стана преграда на пътя на светлината, механизъм, който да отражава светлината и да не и позволява да достигне до желанието. Аз не желая моето желание през цялото време да се възпламенява от светлината. Искам да имам право на дума, на самостоятелност, която изисква моята точка в сърцето – но виждам, че не съм способен на това.
Такива са етапите за осъзнаване на злото – 400 години изгнание. За изгнание се смята пребиваването в робството на собствения ни егоизъм, който се нарича Фараон, Амaн.
Ако постигам състояние, когато категорично не съм съгласен светлината да въздейства на моето желание, то пораждам молитва. Молитвата изисква правилно направление и достатъчна мощ. По своята форма, условия, тя трябва да бъде такава, за да изхожда само от връзката ми с обкръжението.
Аз виждам от своята точка в сърцето, че не съм способен да бъда адаптер между светлината и желанието и да решавам там нещо. Затова отивам в групата, защото искам да укрепя своята точка в сърцето.
Аз се обединявам с групата, желаейки да видя своята точка в сърцето и да получа повече сили, позволяващи ми в качеството на екран да устоя между светлината и желанието за наслаждаване. Но виждам, че не съм способен да направя това в групата и да се обединя с тях.
Излиза, че не е по силите ми да оградя желанието си от въздействието на светлината и съм предаден в тяхно разпореждане, като животно, т.е. намирам се във властта на егоистичното желание. А от страната на желанието за отдаване, аз бих искал да вляза в групата, но също не съм способен на това – появяват се две такива линии.
Усещането за изгнание има две съставляващи. От една страна, над мен властват египтяните, т.е. напълно съм зависим от въздействието на светлината върху желанието. А от друга, не съм способен да се обединя със своя народ, да се включа в групата. То води до това, че синовете на Израел са разпръснати из Египет и не са способни да станат едно цяло. А египтяните, общото желание за наслаждаване, властват над тях.
В крайна сметка, това състояние става нетърпимо, ненавистно, без проблясване на каквато и да е надежда. Само чудо може да ни спаси!
От урока по статия на Рабаш, 06.04.2014
[131868]
Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок -
No Comments→