Най-главното за нас е да се реализираме правилно в този свят. А да изпълним своето предназначение означава да пренесем в жертва целия този свят, т.е. целия си егоизъм, всичко, към кото се стремим сега в нашия свят, и да направим така, че усещането за Висшия свят да стане за нас от най-голямо значение и да сменим единия свят с другия.

Независимо, че този свят не изчезва, ние, принасяйки го в жертва, вече не бягаме след неговите всевъзможни съблазни и удоволствия, те престават да бъдат цел на съществуванието ни. Ние искаме да сменим виждането за света, да постигнем висшата реалност вместо него.

Кога се готвя да направя нещо, на какво най-напред обръщам внимание? – На онова, което е най-важно за мен. А това, което не е толкова важно, не го забелязвам, даже не го чувствам, не го усещам. Както се казва, котката забелязва само мишката и не вижда заобикалящата я красота.

Затова всеки човек вижда нещо свое. Тоест ние виждаме света различно, защото комплексът от приоритети, които могат да ни напълнят и да ни дадат някакви усещания, е различен при всеки.

Затова трябва да се издигна на такова ниво, когато няма да обръщам внимание на този свят, макар че ще се запазят всичките ми осезателни органи: слух, обоняние, зрение, вкус, осезание. Вместо това ще виждам само свойството отдаване, любов, връзката между различните обекти. Тогава ще открия Твореца, защото Той е единствената свързваща сила в природата.

А засега не обръщам внимание на връзката между всички обекти. Мен ме интересува напълно противоположното действие: как да взема повече за себе си. Тази егоистична тенденция е противоположна на свойството на връзката, на отдаването, на взаимността, на любовта, т.е. на свойството на Твореца. И затова не мога да разкрия тази сила.

Това означава, че трябва да изпълнявам всевъзможни действия, които да ме настроят за търсене на тази сила на връзка, както учените искат да я разкрият. Аз правя същото, тъй като съм изследовател. И това не е религия, това е науката кабала. Затова търся къде е онази единна сила, която свързва всичко, напълва, движи всичко към една единна цел, по определен план, от началото до края.

Аз искам да знам в какво се заключва тайната на смъртта, има ли я или не? Ако разглеждаме този въпрос от гледната точка на кабала, то съвсем не ми е ясно, какво е това смърт? Да замениш едно желание с друго ли е? Желанието за получаване с желанието за отдаване?

Въпросът за живота и смъртта е основен и подсъзнателно вълнува много хора. Това може да им се обясни частично, оставяйки някои тайни, за да имат стремеж да търсят и вървят напред и при това да им се намекне, че тук се намира тайната за преодоляване на смъртта и преход към безсмъртието. Това ще даде на човек възможност да разбере величието за неговото съществуване.

Днес възприемам живота с помощта на животинското тяло, чрез петте си осезателни органи. Но всъщност такова тяло няма, има само пет органа за осезание, които ми дават усещането за света и за мен самия вътре в него. При този подход можем просто да пренебрегнем този свят. Няма нищо страшно, ако аз не съм в него и него го няма. Той изчезва и това е.

Ние имаме възможност да се озовем във вечното, защото смъртта не съществува, има само преход, смяна на десетте сфирот. Сега се намирам в усещането, че съществувам, което се нарича моите първи минимални десет сфирот. И в тях усещам този свят: себе си и всичко около мен.

Да допуснем, че човек умира. В какво се изразява неговата смърт? В това, че всичките десет сфирот се опустошават и вместо кетер, хохма, бина, зеир анпин и малхут или зрението, слуха, обонянието и вкуса, не остава нищо. Остава само информационен запис, така нареченото решимо.

А след това този запис се премества в друго биологично тяло и започва да се реализира в него. Към този запис се прибавя следващата точка, следващото ниво на авиют и така нареченият човек расте заедно с това желание, реализирайки го.

Решимото се развива под въздействието на светлината, на едно и също ниво, в една плоскост. Това продължава дотогава, докато сам човек не реши да излезе от това ниво и да се издигне на следващото: или под въздействието на удари, защото светлината през това време ще го стимулира да расте (виждаме какво става с поколенията), или под въздействие на собственото влечение към издигне на следващото стъпало.

А преходът към следващото ниво се изразява в това, че вместо човек да получава капчица светлина, наричаща се ”нашият живот”, започва да получава особена светлина, която го формира по нов начин и го издига от вътрешното му възприемане в минимални десет сфирот на външното възприятие.

Тогава, естествено, изчезва проблемът за собственото съществуване. Тъй като променяйки средствата за възприятие от свое вътрешно на външно, то „външното” – това е постоянно съществуващ обем, по който ти сякаш се размазваш и твоето съществуване става вечно и безкрайно. При това загубваш усещането за загуба, че нещо не ти достига, както при сегашните ни пет органи за осезание. Защото Висшата светлина ще преминава през теб към всички останали.

Ако проблемът на нашето съществуване в този свят е постоянното желание да всмукваме енергия и информация, то проблемът на нашето съществуване на следващото висше стъпало е да пропускаме през нас енергията, живителната сила към целия свят, и през цялото време да усещаме, че светът има нужда от нас.

Това е всичко. Тук няма никакъв проблем с живота и смъртта. Хората трябва да разберат, че принципно друг изход няма, и от този път и тази цел отърване няма. Напротив, предоставя ни се чудесната възможност за безсмъртие.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 20.11.2013

[133267]

Filed under: Духовна работа | Add Comment →