Въпрос: Усеща ли животното цялата природа като една система, общите взаимовръзки?

Отговор: Да, усеща, но само на своята степен.

Въпрос: Именно за това ли животните могат да предчувстват бъдещето?

Отговор: Животното може да усети само някакво предупреждение за своя живот, но не е способно да се издигне по-високо от грижата за своето животинско съществуване. Това се нарича инстинкт. Животното се чувства свързано с общата система, но тя му предоставя знание само на животинско ниво. То знае какво предстои да се случи и затова е много по-внимателно, отколкото човек, и се държи по-умно.

Животното няма да се обърка! То разполага с всички необходими знания за живота, които се наричат природни инстинкти. Но в човек това го няма.

Въпрос: Ако имах такъв инстинкт, навярно моят живот би бил много по-добър: нямаше да имам дългове към банката, язва на стомаха и постоянен стрес?

Отговор: Под въпрос е кое е по-добре. Защото ако имаше такъв инстинкт, ти щеше да си животно, а не човек. Животното притежава всички знания за добър живот, усещане за връзка със замисъла на природата, но в човека няма нищо такова. Но защо? Защото на човешко ниво е невъзможно да получиш връзка със замисъла автоматично, а е необходимо да я придобиеш за сметка на своето развитие.

Този потенциал е заложен във всеки човек, но е необходимо да се подхожда към него последователно. Невъзможно е да хванете първия срещнат и да започнете да го убеждавате в тази необходимост! Тази потребност трябва да съзрее в човек. Ако той чувства, че трябва да знае бъдещето, то аз мога да го науча как да го прави.

Въпрос: Аз съм съгласен да уча! Изключително ми е необходимо знание за бъдещето, което ще разреши всичките ми проблеми: ще ми обясни, как да се отнасям с децата си, със съпругата си, каква професия да си избера?

Отговор: Ти ще разбереш абсолютно всичко. И ако имаш такъв важен въпрос, който те води до отчаяние, изискващ разрешаване, значи, че си способен да го направиш.

След завършването на курса по интегрално образование, трябва да достигнеш това усещане, че всички хора се явяват неделими частици от една система, без никаква разлика помежду си – включвайки и теб самия. И като начало е достатъчно да се сдобиеш с такова усещане дори само към един човек, но непознат, не към свой роднина.

Въпрос: Значи, ако почувствам непознат човек като самия себе си, с това ще създам в себе си способност да виждам бъдещето?

Отговор: Да, защото ти ще придобиеш интегрален орган на чувствата, излизайки от своя егоизъм, да допуснем, в мен. Излиза, че ти трябва да ме усетиш така, както усещаш самия себе си. Ако можеш да почувстваш нещо, което не е в теб, така, все едно е в теб самия, то тогава за теб ще се разкрие цялата реалност. Отворил си своите органи на възприятие и можеш да виждаш всичко около теб в истинския му вид.

Въпрос: Защо не мога самостоятелно, със своя ум, да се обучавам на интегрално мислене, а ми е необходим още някой?

Отговор: Относително кого ще излезеш от себе си, ако няма никой друг? Това не е абстрактна философия, а изисква много упражнения и действия, в които проверяваме своите “за” и “против”. Това не е толкова просто, защото ни е необходимо да излезем от усещането за нашето “аз” навън. Това е първото условие на интегралното мислене.

Излизайки от своя “аз”, започвам да усещам това, което се намира извън мен, и по тази логика, усещам всичко! Все едно разтварям сферата на своите усещания, която има 5 нива за пълното постигане на тази реалност!

От 305-а беседа за нов живот, 23.02.2014

[132213]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment →