Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →