Въпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment →