Роб на Фараона или роб на Твореца?

каббалист Михаэль ЛайтманДуховният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на „70 години“ – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: