Entries in the '' Category

Фашизъм – това е много просто. Епидемиологично напомняне

Мнение (Борис Стругацки, писател): Чумата е в нашия дом. А ние не умеем да я лекуваме. Дори повече, не можем да поставим правилна диагноза. И който вече се е заразил, често не забелязва, че е болен и че е заразо-носител.

На него му се струва, че знае всичко за фашизма. Тъй като на всички е известно, че фашизмът – това е: черните есесовски мундири; лаещата реч; изпънатите по римски за поздрав ръце; свастиките; черно-червените знамена; маршируващите колони; хората – скелети зад бодливата тел; блажният дим, излизащ от комините на крематориумите; бесният фюрер с чуканчето; дебелият Гьоринг; проблясващите стъкълца от пенснето на Хитлер…

О, ние прекрасно знаем, какво е това фашизъм – немски фашизъм, или хитлеризъм. И на ум не ни идва, че съществува и друг фашизъм, такъв отровен, толкова страшен, но свой, домашен. И затова сигурно не го забелязваме от упор, когато пред нашите очи той се разраства в тялото на държавата, с една дума, като злокачествен тумор.

Ние различаваме свастиката, скрита зад руническите знаци. До нас достигат приглушените вопли, призоваващи ни към разправа с чужденците. Забелязваме ежедневно мръсните лозунги по стените на нашите домове. Но не можем да си признаем, че това също е фашизъм. Струва ни се, че фашизмът – това са: черните есесовски мундири, и лаещата чуждестранна реч, блажният пушек от комините на крематориумите, войната…

А, между другото, фашизъм – това е просто. Нещо повече, фашизъм – това е много просто! Фашизъм – това е диктатура на националистите. Съответно фашист е човек, изповядващ (и проповядващ) превъзходството на една нация над друга и при това – активен борец на ”желязната ръка”,  на ”дисциплинирания ред” и други такива прелести на тоталитаризма.

Това е. Друго няма в основите на фашизма. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайна полиция, лагери, клади от книги, война – израства от това отровно зърно, като смъртта от раковата клетка. Това е най-важният признак на фашистката идеология – разделянето на хората на ”свои и чужди”. Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже, е фашист, но всеки фашист обезателно е лъжец. Той просто е принуден да лъже.

Пътят на историята отдавна е навъртян, логиката на историята е безпощадна, и само при идването на власт на новите фюрери, ще заработи спреният конвейер: отстраняване на друго-мислещите, потъпкване на неизбежния протест, концлагерите, бесилките, упадък на световната икономика, милитаризация, война. А ако, опомняйки се, решите да оставите този страшен конвейер, вие ще бъдете безпощадно унищожен, като най- последния демократ-интернационалист.

Знамената ви няма да са кафяво-червени, а например – черно-оранжеви. На вашите събрания няма да викате ”хел”, а да речем ”слава”! Няма да имате щурмбанфюрери, а ще са, например, капитан-бригадири, но същността ще е фашистка – диктатурата на нацистите ще си остане, което ще рече, че лъжата ще си остане, кръвта, войната – сега вероятно ядрена.

Живеем в опасно време. Чумата е в нашия дом. На първо място тя се поражда от оскърбени и унижени хора, а те са толкова много сега.

Може ли историята да се върне назад? Сигурно може – ако това бъде пожелано от милионите. Тогава дайте да не си пожелаваме това. Тъй като това зависи много от нас самите. Не всичко, разбира се, но по-голямата част.

Източник: вестник „Невско време“ (СПб.). 1995. 8 Април (първа публикация)

[133769]

Опасностите по слепия път на развитие

каббалист Михаэль ЛайтманВинаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Неугасваща любов на слаб огън

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: В съвременното общество има такава тенденция, при която хората встъпват в интимна връзка много бързо, още след първата среща. В това има огромен недостатък. В общественото съзнание сексуалната революция се възприема като слободия.

Отговор: Именно затова не получаваме наслаждение от секса. Съществува някакво обществено съгласие, че можем да встъпваме в интимни връзки много бързо, едва запознали се и нищо не знаейки един за друг. И тогава губим цялата тази огромна добавка, която и именно ни довежда до взрив от чувства.

Защото, какво се случва, след като двойката е достигнала до телесно удовлетворение? Всичко свършва и нищо не остава. Така природата ни задължава да добавим към този акт чувствен компонент. Ако него го няма, излизаме от това празни. След момента, когато всичко свършва, нашите мисли вече са на съвсем друго място. Възможно е вече да мислим за някаква нова връзка.

Напълването е възможно само в този случай, че изграждаме такава система от връзки, които сексът само допълва, а не се прави само заради удовлетворяване на животинския инстинкт на най-ниско ниво. Трябва да се учим да обичаме! Преди всичко, трябва да изградим обща система на връзки, взаимни отстъпки и взаимно разбиране, приятни контакти.

Това са такива системи, които ми позволяват вътрешно да почувствам човека и това, как да му нося наслаждение. Той ще почувства как да ми достави удоволствие, наслаждавайки ме. Тук става въпрос не за секса, а за всякакви други връзки между нас двамата.

Приятно ни е да бъдем заедно, харесва ни да си говорим, да се виждаме, приятно ни е да ядем храната, приготвена от другия – това са тези всевъзможни човешки прояви, с които можем да доставим удоволствие един на друг.

За да заобичам другия както себе си, първо трябва да разбера какви са неговите потребности и да се постарая да ги напълня. Партньорът разбира какви са моите потребности и ги напълва. На него му е необходимо да почувства удоволствие от мен, а аз искам да почувствам удоволствие от него. Когато между нас възниква такава връзка, при която всеки се намира като че ли в другия и напълва неговите потребности, ние вече можем да достигнем интимна близост. Тя също означава, че се намираме един в друг и напълваме партньора.

Ние сме разностранни личности, заети с различи неща и не винаги искаме внимание един от друг. Но в нас постоянно „дреме“ тази потребност, която може да се събуди във всеки момент и да се удовлетвори с няколко нежни думи, докосване.

Въпрос: Разбирам тази техника, но красивите думи не винаги докосват сърцето. Какво трябва да направя, за да трогна тази вътрешна точка в съпругата ми, която тайно чака внимание от мен?

Отговор: Започваме отдалече с ласкави думи, за да разчувстваме човека. Това е същият  подход, както във всички други човешки взаимоотношения, не само между съпрузите: ти се стараеш да дадеш на партньора напълване, любов.

„Ухажване“ означава, че преди всичко изучавам човека, за да разбера какво представлява той, с помощта на всевъзможни малки, кратки проверки, опитвайки внимателно. Така си изяснявам чувствителните точки в него и докосвайки ги, мога да му доставя удоволствие. Трябва да развия свой подход в отношението си към тези чувствителни точки, разширявайки ги все повече и повече.

С такива упражнения пробуждам в партньора потребност от моето внимание. Аз го напълвам и напълвам: казвам му красиви думи, подарявам му някакъв подарък, проявявам грижа и внимание и така постепенно приучвам човека към това напълване, буквално както се приучва животно. Всеки от нас е устроен по този начин. За сметка на това, формирам в него потребност от напълване, от моето добро отношение към него.

Тук за малко спирам тези свои действия, после отново напълвам партньора, за малко спирам – напълвам. По такъв начин го разпалвам и формирам в него все по-голямо желание. Такава игра играем един с друг. Тази игра е между двама обичащи се души, които знаят как да поддържат своята любов на слаб огън така, че във всеки момент да могат да разгорят от нея голям пламък.

Това е изкуство. Не мога да повтарям една и съща дежурна фраза на всяка жена, трябва да се настроя на желанията на съпругата си. Но и това все още не е достатъчно. След като се настроя, трябва да започна да отглеждам това желание, всеки път да го разраствам за сметка на напълването. До момента, докато това не стане навик и втора природа, жената остро ще се нуждае от това мое отношение. Същото е и по отношение на мен спрямо нея.

Излиза, че ние сме построили обща площадка: в жената се формира потребност от мен, а в мен – от нея. Това е общата област, в която зависим един от друг и това е пространството на нашата любов.

От 196-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[132948]

Развитие по собствена инициатива и без нея

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С какво се отличава развитието на човечеството по собствена инициатива и без такава?

Отговор: Ако по време на еволюцията са се случвали някакви не особено големи промени при животните и растителните видове, ние разбираме, че конят или кравата не са могли много да се променят по собствено желание и това е в резултат от въздействието на околната среда или на някакви мутации.

Но себе си смятаме за развиващи се по собствена инициатива, прогресиращи от поколение на поколения поради своята мъдрост, науката, промяната на обществения строй. Благодарение на добрата храна, човек станал по-висок, увеличили се качеството на живота му и неговата продължителност. Дори резултатите от медицинските изследвания са станали други.

И предполагаме, че всичко това е наша заслуга, тъй като ние прилагаме усилията. Но ние учим, че цялата материя е желание за наслаждение. Тя през цялото време се старае максимално да се доближи до напълване и да се отдалечи от страданията при всечи случай, във всяко състояние, в оптимален вид според това, доколко вижда бъдещата перспектива.

На това влияят възпитанието, науката, но по същността си, човек избира хубавото за себе си и се опитва да отбегне лошото. Затова нас напълно ни управляват свише, с помощта на наслажденията и страданията, намирайки се между тези две юзди, и нямаме никаква свобода на волята, сякаш човек не съществува.

В такава форма сме напредвали до сега, независимо, че се гордеем със своите високи постижения в културата, изкуството, науката, строителството. Но за сега всичко това е без намесата на човека. Човек просто е търсил максимална изгода за самия себе си при външните и вътрешните условия, създадени за него от Твореца.

Затова човек все нещо е променял и правил, като малко дете, на което са дали играчка и то си играе с нея. Но в човек, освен това, се развива и чувството за осъзнаване на злото. На неживо, растително и животинско стъпало той се е развивал инстинктивно, като животно. А на човешко стъпало е търсил кое е по-доброто и кое по- лошо за него.

Животното не размишлява, то винаги знае, как да действа. Осъзнаването на ситуацията и заповедта идват при него едновременно. А при човека – не, и затова му се налага да развива науките, за да разбере как да действа оптимално в дадения момент.

Това означава, че ние се развиваме в процес, наричащ се ”беито” – ”в определеното време”. И бихме продължили да живеем така, ако не бяхме се озовали пред тези големи проблеми. Свише вече не ни дават указания как да действаме, не ни подсказват никакви решения.

Сега сами трябва да призовем бъдещите състояния, изпреварвайки ги със своята молитва и с ”добрите си дела”. И тук вече имаме нужда от нова наука, която да върви срещу природата ни, защото сега ни се налага да вземем върху себе си работата на Твореца.

Затова трябва да получим ”част от божественото свише”. Ако Творецът не ни го дава, то трябва по някакъв начин да си го изпросим от Него – да вземем свише някаква нова програма, съгласно която да продължим да напредваме. Това означава, че ни е необходима душа – онази част, която ни позволява да разберем, как да продължим своето съществуване в тези нови условия.

По единия или по другия път – ”в определеното времето” или ”ускорявайки го” – ще бъдем принудени да овладеем тази програма: новият порядък на работа, решения, съзнание, усещане, да се въоръжим със сили, за да можем от днес нататък да продължим своя напредък вече не инстинктивно, а самостоятелно. Затова идва науката кабала и ни обяснява всичко това. Разберете, че ние се намираме в нова епоха.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 15.04.2014

[133649]

Кой управлява марионетката?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато на човек му стане ясно, че напълно е под властта на егоистичното желание да получава и е просто марионетка, която няма каквато и да е свобода на волята, какво трябва да направи?

Отговор: Разкриват ти, че и ръцете, и краката ти са изцяло вързани и в нищо нямаш избор. Ти не можеш дори да обърнеш погледа си от едно на друго място сам.

Нямаш никаква свобода за движение – нито в мислите, нито в желанията. Всички твои клетки, всички системи, целият мозък и сърце се намират под властта на чужда сила. Само една мисъл, в която ти осъзнаваш робството си, умишлено стига до теб, за да можеш да излезеш на свобода, ако желаеш.

За тази цел, ти трябва да приемеш тази власт по собствено желание. В това е разликата между Фараона и Твореца. Затова Творецът ти организира уроци, за да разбереш, че всички желания, които ти се изпращат, са лоши дотогава, докато ти не се съгласиш с тях. А веднага щом се съгласиш, те се превръщат в хубави. В такава форма ти се освобождаваш от робството и излизаш на свобода.

Всичко зависи от това, как приемаш висшето управление: като власт на Фараона или на Твореца.

От урока по писмо на Рабаш, 18.04.2013

[133390]

Този застинал свят

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Векът на Прогреса постави под съмнение необходимостта на човек от духовна свобода. Хората търсят не свобода, а сигурност. Икономическото общество вижда свободата като право на всеки да мисли само за себе си. Всеки има право да прави това, което иска и както иска.

Човек, преминал през „обработка“ от масовата пропаганда и масовата култура, вече не е способен да разбере, че има потребност от неща, които не са му натрапени от пазара. На всеки му се предоставя голям избор, но това не е личният му избор, а е запрограмиран в човек от системата. В големите градове милиони хора са изолирани помежду си и се ненавиждат един друг.

Обществото възпитава агресивност – необходимо качество в атмосферата на конкуренцията, но едновременно с това, я потиска. Нарастващият натиск води до обратен ефект, до освобождаване на латентната агресивна енергия в най-екстремални форми. Човешкото съществуване е монотонно и еднообразно, всички промени не променят нищо в живота. Човек се намира в движение, но това движение е чисто физическо, неговият вътрешен свят е неподвижен.

Реплика: Само чрез осъзнаване на злото в нашето състояние ще достигнем до решението да сложим край на това отношение към себе си и към такъв вид живот. Само пълното отчаяние ще ни тласне към такова решително действие. Но да достигнем до такова състояние можем и без това продължително страдание, включвайки съзнанието отрано да осъзнаем приближаващите страдания и да се отдръпнем от тях към вярната посока на новото развитие.

Такъв път ни предлага кабала, защото, изучавайки я, ние привличаме към себе си светлината на мъдростта и напредваме не чрез страданията, а привличани от всякакъв вид приятни удоволетворения.

[133333]

Как да завоюваме мъжкото сърце?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Искам да попитам: как да завоювам мъжкото сърце? С какво да го подкупя?

Отговор: Жената започва с това, че показва на мъжа, че е влюбена в него: възхищава се на това колко е велик, умен, какъв герой е – ободрява го, сякаш той е малко дете.

По това малкото дете и възрастният мъж с нищо не се различават един от друг. Нужно е през цялото време да му се осигурява усещане, че той е силен, голям, умен, единствен в света!

По този начин жената го привързва към себе си подобно на малко кутре, водено на верижка. Където и да отиде тя, той ще я следва, защото се нуждае от одобрението й като от въздух. Това е начинът, по който тя най-добре привързва мъжа към себе си.

Освен това, тя започва малко по малко да го «дресира», да го приучва към най-различни форми, показвайки му, кое е приятно на жената, а кое – не. Защото сега той постоянно иска да получава потвърждение на това, че тя се възхищава от него, обича го и го цени. И затова трябва да му се показва, че той ще получи всичко това, но само при условие, че проявява към нея отношението, което й харесва. Издавам ви всички тайни…

Жената започва да предава на мъжа впечатлението от него, основано на неговото поведение спрямо нея. По този начин тя го учи на това, как той трябва да се отнася към нея, показвайки му какво поведение й е приятно и какво ще я накара да направи такива ответни действия, които ще му бъдат приятни.

Въпрос: Как мога да му дам усещане, че той е голям, без да се принизя? Как да му дам да разбере, че той е цар само дотогава, докато аз съм царица?

Отговор: Това е прекалено тежко и много задължава. Мъжът не иска да има царица до себе си. Жената трябва да го цени без предварителни условия, така, както майка цени сина си. Майката винаги обича своето дете и го цени, независимо от качествата му.

Ако жената казва на мъжа, че той е велик, тогава той наистина е велик, а не при условие, че великата е тя. Ако той е умен, това не е защото тя е умна. Оценката му трябва да е независима, но никой освен нея няма да му каже такива думи, каквито ще му каже тя, и затова той ще бъде привързан към нея.

А едва след това тя започва да предявява условията. Ако той прави нещо не както трябва, тя демонстрира своето недоволство, изразявайки недоволството си върху лицето си, досущ надвиснал дъждовен облак. Той е много чувствителен към настроението й, защото през цялото време иска да вижда възхищението й, да се чувства мъж, «мачо»: ако не силен, тогава умен, ако не умен, тогава герой.

И ако тя показва, че той я разстройва с отношението си и заради това тя не може да се отнася към него със същото възхищение, с което той вече е свикнал, тогава той започва да търси, по кой начин да спечели нейното разположение, за да получава комплиментите и пак.

Мъжът има нужда от комплименти в много по-голяма степен, отколкото жената. По този начин го приучават към хубаво, правилно отношение. И тогава той наистина ще свикне да се отнася към нея така, както тя иска и както й се нрави: уважително и добре, и ще я цени. Но той цени не самата нея, а нейното отношение към него. С това се подкупваме един друг, не трябва нищо друго освен това.

За да възникне обичта в семейството, изначало не е нужно нищо особено. Достатъчно е просто да ни е приятно да се намираме един до друг: да се гледаме, да се докосваме, да ядем храната, приготвена от другия, да се грижим един за друг. А всичко останало се изгражда като резултат от играта.

От 196-а беседа за новия живот, 09.06.2013

[133235]

Каскаден усилвател на мощността на отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]

Тайната на прехода към безсмъртието

каббалист Михаэль ЛайтманНай-главното за нас е да се реализираме правилно в този свят. А да изпълним своето предназначение означава да пренесем в жертва целия този свят, т.е. целия си егоизъм, всичко, към кото се стремим сега в нашия свят, и да направим така, че усещането за Висшия свят да стане за нас от най-голямо значение и да сменим единия свят с другия.

Независимо, че този свят не изчезва, ние, принасяйки го в жертва, вече не бягаме след неговите всевъзможни съблазни и удоволствия, те престават да бъдат цел на съществуванието ни. Ние искаме да сменим виждането за света, да постигнем висшата реалност вместо него.

Кога се готвя да направя нещо, на какво най-напред обръщам внимание? – На онова, което е най-важно за мен. А това, което не е толкова важно, не го забелязвам, даже не го чувствам, не го усещам. Както се казва, котката забелязва само мишката и не вижда заобикалящата я красота.

Затова всеки човек вижда нещо свое. Тоест ние виждаме света различно, защото комплексът от приоритети, които могат да ни напълнят и да ни дадат някакви усещания, е различен при всеки.

Затова трябва да се издигна на такова ниво, когато няма да обръщам внимание на този свят, макар че ще се запазят всичките ми осезателни органи: слух, обоняние, зрение, вкус, осезание. Вместо това ще виждам само свойството отдаване, любов, връзката между различните обекти. Тогава ще открия Твореца, защото Той е единствената свързваща сила в природата.

А засега не обръщам внимание на връзката между всички обекти. Мен ме интересува напълно противоположното действие: как да взема повече за себе си. Тази егоистична тенденция е противоположна на свойството на връзката, на отдаването, на взаимността, на любовта, т.е. на свойството на Твореца. И затова не мога да разкрия тази сила.

Това означава, че трябва да изпълнявам всевъзможни действия, които да ме настроят за търсене на тази сила на връзка, както учените искат да я разкрият. Аз правя същото, тъй като съм изследовател. И това не е религия, това е науката кабала. Затова търся къде е онази единна сила, която свързва всичко, напълва, движи всичко към една единна цел, по определен план, от началото до края.

Аз искам да знам в какво се заключва тайната на смъртта, има ли я или не? Ако разглеждаме този въпрос от гледната точка на кабала, то съвсем не ми е ясно, какво е това смърт? Да замениш едно желание с друго ли е? Желанието за получаване с желанието за отдаване?

Въпросът за живота и смъртта е основен и подсъзнателно вълнува много хора. Това може да им се обясни частично, оставяйки някои тайни, за да имат стремеж да търсят и вървят напред и при това да им се намекне, че тук се намира тайната за преодоляване на смъртта и преход към безсмъртието. Това ще даде на човек възможност да разбере величието за неговото съществуване.

Днес възприемам живота с помощта на животинското тяло, чрез петте си осезателни органи. Но всъщност такова тяло няма, има само пет органа за осезание, които ми дават усещането за света и за мен самия вътре в него. При този подход можем просто да пренебрегнем този свят. Няма нищо страшно, ако аз не съм в него и него го няма. Той изчезва и това е.

Ние имаме възможност да се озовем във вечното, защото смъртта не съществува, има само преход, смяна на десетте сфирот. Сега се намирам в усещането, че съществувам, което се нарича моите първи минимални десет сфирот. И в тях усещам този свят: себе си и всичко около мен.

Да допуснем, че човек умира. В какво се изразява неговата смърт? В това, че всичките десет сфирот се опустошават и вместо кетер, хохма, бина, зеир анпин и малхут или зрението, слуха, обонянието и вкуса, не остава нищо. Остава само информационен запис, така нареченото решимо.

А след това този запис се премества в друго биологично тяло и започва да се реализира в него. Към този запис се прибавя следващата точка, следващото ниво на авиют и така нареченият човек расте заедно с това желание, реализирайки го.

Решимото се развива под въздействието на светлината, на едно и също ниво, в една плоскост. Това продължава дотогава, докато сам човек не реши да излезе от това ниво и да се издигне на следващото: или под въздействието на удари, защото светлината през това време ще го стимулира да расте (виждаме какво става с поколенията), или под въздействие на собственото влечение към издигне на следващото стъпало.

А преходът към следващото ниво се изразява в това, че вместо човек да получава капчица светлина, наричаща се ”нашият живот”, започва да получава особена светлина, която го формира по нов начин и го издига от вътрешното му възприемане в минимални десет сфирот на външното възприятие.

Тогава, естествено, изчезва проблемът за собственото съществуване. Тъй като променяйки средствата за възприятие от свое вътрешно на външно, то „външното” – това е постоянно съществуващ обем, по който ти сякаш се размазваш и твоето съществуване става вечно и безкрайно. При това загубваш усещането за загуба, че нещо не ти достига, както при сегашните ни пет органи за осезание. Защото Висшата светлина ще преминава през теб към всички останали.

Ако проблемът на нашето съществуване в този свят е постоянното желание да всмукваме енергия и информация, то проблемът на нашето съществуване на следващото висше стъпало е да пропускаме през нас енергията, живителната сила към целия свят, и през цялото време да усещаме, че светът има нужда от нас.

Това е всичко. Тук няма никакъв проблем с живота и смъртта. Хората трябва да разберат, че принципно друг изход няма, и от този път и тази цел отърване няма. Напротив, предоставя ни се чудесната възможност за безсмъртие.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 20.11.2013

[133267]

Изгаряне от пожар в друг град

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо получаваме материални проблеми, когато се стараем да се обединим?

Отговор: Материалните проблеми ни се дават с цел да ни помогнат да се обединим във все по-голяма степен. А по какъв друг начин може да ти се помогне, какви други проблеми могат да ти се добавят: духовни ли? Та ти дори няма да ги забележиш – нима те вълнува духовното?

Ако в някакъв далечен град е станала катастрофа и ти съжаляваш за станалото така, сякаш това се е случило с теб, тогава няма нужда да ти се създават други проблеми. Но е очевидно, че ти не се притесняваш от чуждите нещастия и затова приближават страданията по-близо към теб.

Ако започнеш да изживяваш това, което се случва далеч от теб, като собствен проблем, тогава няма да има нужда от нищо друго. Ще страдаш и ще чувстваш болката от това, което се случва в друг град, така все едно това става с теб, без каквато и да е разлика. С духовния си напредък ще усетиш страданията на целия свят като собствени.

Това означава, че си се съединил с тях. Тогава ще можеш да се помолиш за тях и това няма да се смята за молитва за себе си. Тук се съчетават две противоположности: от една страна, усещаш чуждите проблеми като свои, а от друга – имаш право да молиш за тях.

Това няма да се смята за егоистична молитва за себе си, защото ще си се сдобил с тези чужди желания с помощта на работата си, съединил си се с другите и ги усещаш като свои. Тъй като си платил за тези желания със своите усилия, имаш право да се молиш за тях.

От урок по статия на Рабаш, 06.04.2014

[132052]

От депресия към творчество

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Да допуснем, че родителите организират клубове за своите деца-юноши, където те могат да устройват обсъждания. Но в тази група един или двама от юношите са проблемни деца, намиращи се в силна депресия, която може да зарази останалите. Какво да правим?

Отговор: Ако общуването между юношите става сред природата, то трябва малко да се по-отпуснат със задушевни песни около огъня, за да не се затворят в себе си и да се започне разговор отдалече.

От какаво човек се чувства добре в живота, от какво зле? Нашата природа се стреми единствено към добро. А ако се затваряме, ако гризем себе си, занимаваме се със самоизяждане, нима се наслаждаваме? Тогава защо не бягаме от това?

Що за сила съществува в мен, която постоянно ме тласка в състояние на отчаяние, тъмнина, пустота? Може би това е, с което трябва да се боря по някакъв начин. И ако се боря, то тогава откривам в себе си такива противодействащи сили, които ме повдигат на определена висота в изкуството, литературата, науката, спорта и т.н.

Затова трябва да приемаме всичко, което е в човек, дори самото депресивно състояние, което по принцип подтиква човек към по-добро, но само тогава, когато той не се затваря вътре в себе си като пъшкул.

Напротив, състоянието на недоволство ни тласка напред. Значи трябва да го направим градивно. А това е възможно само с помоща на обкръжаващата обстановка, когато един човек тегли напред, друг назад – и затова между тях възниква възвратно-постъпателно движение. Те се проверяват един друг, контролирайки общото движение между себе си и т.н.

С други думи,  депресивните деца трябва да се подържат с това, че тяхното състояние може да бъде творческо.

Множество известни писатели, композитори, учени са изпитвали депресия и за да излязат от нея, са се занимавали със съзидание. Това за тях е било лекарството, спасението. Те са подарили на човечеството класически шедьоври, именно благодарение на това, че са успели да се издигнат над своята депресия и да я използват правилно.

Как да използваме съзидивно отчаянието, проблемите, разочарованията, депресиите – това, което днес е тъй разпространено в света и се излива като пренебрежително, отричащо отношение към всички и всичко. Защото от тези състояния се заражда следващото човешко, обществено, държавно и национално състояние.

Затова не бива това  състояние да се отхвърля и да се смята за нещо не добро. Напротив, трябва да се стремим да обърнем силната отрицателна енергия в положителна.

Oт телевизионата програма „Беседи с Михаел Лайтман“, 12.12.2013

[132374]

Роб на Фараона или роб на Твореца?

каббалист Михаэль ЛайтманДуховният свят е свят на качествата, в който властва алтруистическото свойство, силата на отдаването, на любовта, на даряването. Ако човек притежава тези свойства, това означава, че се намира в духовния свят.

А ако в човек властва противоположното свойство – получаването, и той напълно е потънал в него, това означава, че се намира в материалния свят.

Всичко зависи от това, каква сила действа в теб и те управлява: ако това е силата на получаване, на егоистичните разчети и желания – означава, че ти усещаш материалното и живееш в този свят. А ако изведнъж придобиеш силата на отдаване, то ще попаднеш в духовния свят.

Ние не можем да си представим разликата между тези два свята – това не може да се обясни.

Тъй като желанието за наслаждение се нуждае от поправяне и неговата сила се проявява временно, преминавайки под властта на желанието за отдаване, затова и ние, намирайки се в желанието да се наслаждаваме, в нашия временен, смъртен материал, преминаваме през раждане, живот и смърт. Защото това е проекция на духовната сила – желанието за наслаждение, което след навършване на „70 години“ – 70 стъпала, трябва да изчезне, да се превърне в желание за отдаване.

Изгнанието е усещане вътре в желанието за наслаждаване, което трябва да направи изменения и да достигне форма на отдаване. Творението не може да бъде отдаващо, то може да бъде само получаващо, а отдаването е свойството на Твореца. Но желанието за наслаждение, което работи за отдаване, и се отдава на доброволно робство на хората и Твореца, се нарича отдаващо.

Затова можем да бъдем само в две състояния: или роб на Фараона, работещ заради егоистичното желание, или роб на Твореца, работещ заради желанието за отдаване. Цялата ни работа се състои в това, да помогна на себе си и на целия свят да постигне желание за отдаване, да доставим радост на Твореца.

Ако не добавяме тази цел, то това няма да е желание за отдаване. Отдаването може да се изразява само в едно: в доставяне на удоволствие на Твореца, тъй като тогава това желание, направление, е отделено от мен самия, от каквото и да е възнаграждение. То наистина излиза от мен и не се връща обратно.

Ако работя за благото на творението, другарите, групата, без да желая да доставя удоволствие на Твореца, тоест без да следвам линията за отдаване до край, аз все едно правя всичко това заради самия себе си. Само ако имам намерение да постигна Твореца, тогава моето намерение е относително чисто, съгласно моето стъпало.

От урока по книгата на Ари ”Вратата на намерението”, 07.04.2014

[132045]

Лек или трудeн, но друг път няма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо кабалистите наричат този път лек? На мен не ми се струва такъв.

Отговор: Не знам, труден ли е този път или не, аз просто виждам този път пред себе си и знам, че няма накъде да бягам. Това е единственият ми път.

През това време мога да работя, да раждам деца, да се грижа за семейството си, да изпълнявам някаква друга работа – с една дума, това е допълнителен товар, тежки чували, натоварени на моето магаре. Вземам ги защото нямам друг избор – кабалистите са казали, че така трябва да организирам живота си.

Но освен това, заедно с целия този товар, трябва да вървя към своята цел. И гледам само напред, като магаре с капаци на очите, за да не се разсейвам.

Колкото връзката с групата става по-ясна и пътят ми се изяснява, толкова по-ясно виждам, че съм насочен към тази цел и това е. Няма смисъл да се разпилявам, за да се върна после отново на този път, с това само забавям себе си.

Започни да прилагаш усилия и ще видиш по примера на другарите, а също и благодарение на въздействащата ти светлина, как да напредваш правилно. Ще можеш да видиш това и при начинаещите, и при ветераните. Творецът ще ти отвори очите, за да съгледаш в тях необходимите ти форми.

Групата, която виждаш, е твоята представа, а не истинската и форма. Повярвай ми, че тук има група, която е съединена и насочена към целта с безкрайна сила. Но ”всеки съди в зависимост от собствените си недостатъци”. Затова, ако се постараеш, ще видиш всичко, което ти е необходимо, и ще получиш помощ, съгласно приложените усилия.

Не си мисли, че другарите са малки – ще получиш всичко от същата тази група. Просто ти не я виждаш в истинската и светлина. Направи усилие да се присъединиш към групата и доколкото успееш да влезеш вътре в нея, изчезвайки, разтваряйки се вътре в нея – ти ще напредваш. Любовта към другарите компенсира всички недостатъци.

Реплика: Но аз не съм в състояние да разбера всичко написано в книгите, докато сам не го почувствам. И  в това, за което говорите сега, също няма нищо, което да мога да разбера и изпълня!

Отговор: Има! Трябва само да се слеете, да се обедините. В нашето състояние няма никаква друга форма за практическа работа, освен обединението. И заради това обединение ти трябва да приемеш всички условия, които ти се дават. Ако си съгласен, моля, заповядай – пътят е пред теб.

А ако не си съгласен – ти си свободен: прави каквото искаш! Само по отношение на това условие проверяват човека. Това е единствената свобода на избор, която му е дадена. Възможно е да отнеме 10–20 години, докато той разбере това. Е, значи 20 години, какво да се прави, но той трябва да разбере това условие и да го реализира. Ако не успее, то тогава пак ще се прероди на тази земя, за да продължи кръгооборот след кръгооборт, защото се намираме в процес на поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 16.04.2014

[132932]

Венецът на творението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Искам да изясня мястото на човека в природата. От една страна, животът на съвременния човек, в определен смисъл, е по-нещастен, отколкото дори този на животните. А от друга страна, в резултат на интегралното образование човек може да се превърне в супермен, виждащ бъдещето, пред когото са открити всички възможности?

Отговор: Но за това ти трябва да излезеш от своето “аз“ и да почувстваш другия като самия себе си. Чрез това се издигаш над своя егоизъм. Така вече не мислиш за материалната полза. Издигаш се над този човек, като какъвто познаваш себе си днес, и се включваш в една велика мисъл, така наречения “замисъл на творението“, желаейки да го реализираш с всички сили.

Тогава започваш да разбираш, че за неговата реализация трябва да запознаеш всички хора с него. Това те издига над животинското ниво. Започваш да се отнасяш по съвършено друг начин към всичко – точно толкова добре, колкото го правиш към себе си. За теб няма да има разлика между неживата, растителната, животинската природа и хората – към всички ще се отнасяш с любов.

Въпрос: Но тогава какво място в природата ще заемам аз?

Отговор: Ти ще отъждествяваш себе си с общия мозък, заключен в природата, с всичката тази сила, система, и действително ще се издигнеш над всички други създания, над всичко съществуващо, защото ще знаеш, разбираш и влияеш на великия замисъл на природата, на нейната програма. Ще внесеш в тази програма този недостигащ свободен параметър, който преди е бил случаен, поради това, че ти не си приемал самостоятелно участие  в тази програма.

А сега, когато участваш в замисъла като независима личност, добавяш в него мощност. Благодарение на теб, цялата нежива, растителна и животинска природа ще започне да чувства добри промени от страна на замисъла на творението, на тези сили, които я управляват и поддържат живота в нея. Накрая цялата природата ще започне да се успокоява, достигайки хармония.

Въпрос: А какво ще почуства тогава кучето ми?

Отговор: Кучето не може да почувства нищо друго, освен добър или лош животински живот. Но когато човекът поправи себе си, това ще повлияе също и на животните: ще подобри здравето им, ще им осигури по-комфортни усещания. Защото сега твоето куче страда само заради теб.

Ако ти имаш лошо настроение, то твоето куче чувства това. Има случаи, когато стопанинът е потопен в депресия и след време неговото куче също се нуждае от антидепресанти от отчаяние. Всичко става заради хората. Така че си струва да приложим усилия, било то и заради своите кучета!

Въпрос: Преди мислех, че човекът се намира на върха на пирамидата – на ниво, по-висше от всички останали: неживо, растително, животинско. Но сега се съмнявам, че това е така. Къде е моето място в цялата тази система на природата?

Отговор: В резултат на егоистичното си развитие, човекът се е смъкнал на дъното на пирамидата, вместо да бъде на върха ѝ, тъй като усеща себе си най-нещастния от всички. Но ние можем да преобърнем тази пирамида! Неживото, растителното и животинското ниво усещат връзката си със замисъла на творението, с неговата програма, докато човекът – не. Ние пак сме управлявани от нея, но без нашето съгласие, без да се сливаме с нея.

Трябва да доведем себе си до сливане и тогава действително ще се окажем на самия връх на пирамидата. Целият свят ще ни принадлежи! Ще се издигнем над пространство, време, движение, случайност. По такъв начин, човекът ще премине от света на материалните предмети и ежедневни сметки, оказващи се грешни още утре или дори в следващия момент, и ще се изкачи на нивото на мисълта.

Въпрос: Кой е по-умният: човекът или природата?

Отговор: Разбира се, че природата е по-мъдрата! Кой кого е създал? Природата е и по-умна, и по-силна от човека!

Въпрос: Какво означава за човек да се окаже на върха на пирамидата?

Отговор: Да бъде на върха означава да се слее със замисъла на творението. Тъй като от страна на природата в човека е заложена способност да достигне разбиране и постигане на цялата програма на творението, на своя собствен замисъл, той се издига на същата степен, както и цялата природа.

По такъв начин той се слива с този замисъл и се включва в него, достигайки съвършенство. Това и означава да бъде венецът на творението – затова е създаден човек. Именно поради това днес страдаме – това е началото на правилната потребност да достигнем това положение.

Въпрос: Можем да направим прост извод: ако се научим да чувстваме който и да е страничен човек, така както чувстваме сами себе си, то ще видим бъдещето!?

Отговор: Правилно!

От 305-та беседа за новия живот, 23. 02 2014

[132320]

Интернет игра – „Новият Вавилон“

Да избягаш не от работата, а от себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои работата на човек в Египет?

Отговор: Той се опитва да се съедини с другите и това му се отдава по малко всеки път в някакъв нов вид, но всички плодове и опити за обединение получава Фараонът, ”изсмуквайки ги от тила ни”.

Тоест, егоизмът краде всичко и го съхранява вътре в себе си. А човек усеща, че няма нищо. Ето това се случва с нас.

А след това, както е казано: ”Ще го погълне чудовището, а после ще изригне”. Силата на егото поглъща плодовете на нашия труд, а след това ги изплюва, отдавайки всичко на човека отведнъж.

Въпрос: Кога най-накрая ще се случи това?

Отговор: Когато се натрупа достатъчно количество погълнати усилия от егоизма, което да позволи на човек да се повдигне и премине към отдаване. В никаква друга форма не е възможно да се натрупат такива отрицателни усилия и негативни впечатления. Ти няма да можеш да работиш, ако всички те са пред теб.

Дори когато ти ги показват едва-едва, ти правиш разчет на това, което имаш: онова е лошо, това също – и веднага бягаш, спасяваш се. А за да не бягаш и да продължиш да работиш, твоите разочарование изчезват. Това ти дава възможност да продължиш, достигайки до още едно разочарование в собствените сили.

В крайна сметка натрупаното разочарование, а и нуждата от група, трябва да станат толкова големи, че да закрещиш и да пожелаеш да излезеш. Не да избягаш от работата, а да избягаш от егоизма си, от самия себе си!

Тук има няколко условия, които трябва да узреят, да се натрупат. Това е акумулаторен процес, какво да се прави.

А за да ти се помогне, съществува тъмнината и поглъщането на твоите неуспехи. И тогава трябва да се вдъхновиш с помощта на групата, обучението, учителя и всеки ден отново и отново да се изправяш на крака.

От урока по статия на Рабаш,14.04.2014  

[132687]

2014: пазарът ще рухне по-силно, отколкото през 1987 година

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Фондовият пазар го очаква голямо падение, по-голямо от това, по време на внезапния крах през 1987 г.

Започва забавяне на ръста на фондовия пазар в сектора на биотехнологиите и интернета, оценката на ценните книжа няма нищо общо с реалността (те не се оценяват по печалбата, а по коефициента на цените и обема на продажбите), нивото на доверието спада – а това води до срив на фондовия пазар.

Реплика: Пред нас са все по-неочаквани, резки и болезнени сривове на илюзиите, фондовете, държавите – като цяло, устройството на света. Докато не започнем да решаваме глобалната задача на човечеството, като общуваме помежду си – преходът му на новото стъпало на развитие: сами няма да пожелаем да станем интегрално взаимосвързани, не по неволя, не чрез пазара, а чрез добро, осъзнато желание.

[132804]

Ако остана в Египет, ще умра

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Изведи моята душа от бедите

каббалист Михаэль ЛайтманОт Псалм 143: Побързай, отговори ми, о Господи, изнемогва моят дух, не крий лика си Ти от мен, а то ще заприличам на слезлите в гроба. Дай ми да чуя Твоята милост на сутринта, тъй като аз се позовавам на Теб, покажи ми пътя, по който да вървя, тъй като възнесох душата си към Теб. 

Спаси ме от враговете ми, о Господи, при Теб е  моето убежище. Научи ме да изпълнявам волята Ти, тъй като Ти си моят Бог, добрият дух Твой, ще ме изведе на равнината. Заради името си, Господи, оживи ме, с Твоята справедливост изведи от бедите моята душа. И с милостта си изтреби враговете мои и погуби всичките тирани на моята душа, защото аз съм раб Твой. 

Тук виждаме какво ниво на вяра над знанието притежава човек. Бъдещето освобождение трябва да се случи набързо, както това вече се е случило в материалните клони на духовния корен на това освобождаване при изхода от Египет.

Изходът произлиза от състояние, в което вече никой не се надява, че може да излезе, никой не мисли, че е възможно това да се случи в такова време, в такава ситуация – и изведнъж това се случва в най-неподходящия момент!

Кабалистите винаги са скривали връзката на кабала със закона на любовта към ближния като към самия себе си, не желаейки да разкриват на обикновения човек, че всичко зависи от любовта, обединението, предаността на душата, от изхлизането от себе си на среща с другите, от възприемането на реалността извън желанието на човек, над неговия егоизъм.

Те разбирали, че това ще отблъсне хората от науката кабала, от поправянето. Егоистът не може да чуе, че трябва да работи само за връзка с ближния, когото той пренебрегва съгласно природата си. Човек мисли само за себе си и не е способен да мисли за някой друг и то безкористно, без каквото и да е възнаграждение. Тоест той няма да мисли за другия, а за възнаграждението, което ще получи.

Ако говорим на хората за такава любов, то те, разбира се, никога няма да се доближат до поправянето. Затова, вместо методиката за поправяне, кабалистите насочили хората за момента да се занимават с определени материални действия – да изпълняват заповеди, които се научават в детството. Детето се учи от ранно детство на такова поведение, за да порасне и да мисли, че така трябва и да бъде, и че такова е желанието на Твореца.

Затова сред тях има винаги противници на науката кабала. И те разбират, че все някога ще трябва да достигнат отдаване и любов към ближния, към съединяване на всички части на разбитата душа – но не и сега. Още няма явни признаци за това, че това време е дошло, от страна на висшето управление, съдейки по общото състояние на света и по състоянието на народа на Израел.

И наистина, едва през ХХ век видяхме такива признаци. А главното, което ни казват кабалистите, е, че времето е настъпило. Но колкото повече приближаваме разкриването на всички истини, до обяснението, за какво всъщност се говори в науката кабала и как тя се реализира в действителност чрез обединяване, това толкова повече отблъсква хората. На тях им е трудно дори да запомнят това.

Инстинктивно човек не се стреми към съединение – това не е на преден план, не е нещо, за което той мисли, пробуждайки се сред нощ или ставайки сутрин. Затова в зависимост от по-нататъшното напредване, ние ще видим колко хора ще се присъединят към нас и колко ще отпаднат. Защото тази цел не привлича обикновения егоист.

Привлекателни са различните мистични и измислени теории, използващи данните на науката кабала за предсказване на бъдещето, кръговрата на живота, на тайните сили. Но разкриването на Твореца – това е разкриване на свойството отдаване. Човек е готов на това, ако има някаква егоистична изгода, т.е. готов е да отдава, ако има личен интерес. Но това е забранено да се показва.

Не трябва да се разкрива, какво носи проявата на висшите сили на творението. Баал а-Сулам пише, че ако хората знаеха, какво им дава това, то биха се съгласили да си отсичат ръцете и краката по седем пъти на ден, само и само поне за един миг да усетят сливането с Твореца. Но ако на човек му се даде такова усещане, то той вече няма да се раздели от това впечатление и няма да може да мисли за нищо друго.

Тогава как би могъл някога да се издигне до вярата над знанието и да поиска да постигне отдаване? Ако първо се разкрие светлината Хохма, то светлината Хасадим вече никога не ще го поправи. Отново ще се повтори разбиването и то още повече, отколкото преди. Затова, за поправянето на човек са необходими три съставни.

Първата съставна е коренът на душата, решимо.

Втората съставна – светлината, която някога е била в решимо-то и желае да го напълни заради отдаване, но го е напуснала и сега е във вид на обкръжаваща светлина. Тоест, тази светлина отдалеч присветва, осветява от разстояние и чака кога решимо-то, намиращо се в желанието за наслаждаване, ще получи от това желание подкрепа.

Желанието за наслаждаване е напълно егоистично и затова не може да подържа решимо-то. Но то може да се съединява с другите решимот с така наречените точки в сърцето и от тях да получава впечатления. Така тези решимот се съединяват и приближават едно към друго. Доколкото решимот и точките в сърцето се сближават, дотолкова те пробуждат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, възвръщаща към Източника, може да бъде лична и обща. Личната светлина винаги поддържа и се грижи за решимо-то, постепенно предвижвайки го. А общата светлина се пробужда за сметка на това, че решимот се сближават за сметка на действията на хората, и ги поправя, тъй като тези решимот са разбити.

Така се получават трите фактора: решимот, обкръжаващата светлина и нашите опити да се съединим, т.е. единство, което може да бъде постигнато за сметка на физическите тела, на този въображаем свят.

Така ние работим и главното е да не се тревежим за преходните състояния, които са особено тежки преди самото разкриване. Ние не разбираме, кое ни помага да напреднем, кое е близко до духовното и кое не. Обикновено това е противоположно на нашия разум и чувства.

От подготовка към урока, 14.04.2014

[132676]

Решението на семейните конфликти е много просто!

[ 86734]