Entries in the '' Категория

Кризата не е в мистиката!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Гледачките и екстрасенсите, използвайки икономическата криза в Италия, са спечелили 8,3 милиарда евро за половината на 2013 година, тъй като все по-голям брой италианци ги влече към тях, за да се чувстват по-уверени в трудните времена, се казва в доклада на Codacons. 13 милиона са се обърнали за помощ към екстрасенси и към други ”окултни” специалисти през 2013 година.

Повод за такъв вид търсене е безработицата, сърдечни преживявания, проблеми със здравето и страх от бъдещето. Много ръководители на предприятия, предприемачи са потърсили помощта им, за да получат съвет, как да излязат от кризата невредими, без загуби. Всеки от тях е заплатил от 50 до 1000 евро за консултация, основно в брой, или с храна, ювелирни изделия, които по-късно се продавали. 160 000 човека работят в италианския сектор ”окултни услуги” – гледачки, екстрасенси, магове, спиритуалисти.

Реплика: В ХХI век хората продължават да живеят така, както и преди хиляди години. Тъй като вътре в себе си те не са се променили, променила се е само тяхната външност, механичния свят. Варварството се преодолява само чрез подем, издигайки се на ново стъпало от ценности: от животинските (аз, за себе си) към духовните (ние, за нас), където се разкрива следващото стъпало на цивилизацията. А тя все още е пред нас.

[129941]

Борса на марихуана

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: В столицата на американския щат Колорадо, Денвър, обявили първата борса за вакантни места сред компаниите в сферата на производството и разпространението на марихуана. В нея ще вземат участие 15 компании. Продажбата и отглеждането на марихуана става изгоден бизнес в Колорадо.

Продажбата на наркотика за развлекателно ползване е започнала през януари тази година. За първия месец данъците от продавачите надвишили 3 милиона долара. През тази година щатът е получил 70 милиона долара данъчни постъпления от легализацията на наркотика.

Реплика: Но колко ще се наложи да загубят после от нежеланите последствия, вследствие употребата на наркотици – изгубеното здраве, повишената престъпност, разбитите семейства и др.?

[129862]

Страната на зависимите и слабоволеви хора

Д-р Михаел ЛайтманИзследване: Жителите на Съединените щати постепенно попадат в една от най-силните физически и психологически зависимости към силно действащи лекарства, наркотици и спиртни напитки. За това практически свидетелстват всички официални изследвания.

70% от жителите употребяват силно действащи медикаменти на опиумна основа и антидепресанти; 60 милиона човека редовно злоупотребяват с алкохол; 22 милиона американци не могат да живеят без марихуана, хероин, кокаин, метамфетамин, ЛСД, при 70 милиона зависими американци съзнанието трайно се изменя към по-лошо.

Те постепенно се сриват нравствено, превръщайки се в слабоволеви престъпници, готови да тръгнат на всичко заради поредната доза.

Най-страшното е това, че в близка перспектива няма дори най-малък шанс за оздравяване на нацията.

От една страна, крупните фармацевтични компании се развиват стремително, печелейки трилиони долари от силнодействащи препарати. От друга страна, мексиканските картели захващат все нови територии на подземния пазар на наркотиците.

Реплика: Това състояние се разпространява по целия свят, в изгода за управляващите кръгове: много по-лесно се управлява едно слабоволно и зависимо население. Хората трябва да преминат през най-нисшата точка на падение, на осъзнаване на злото и едва след това те ще бъдат готови за промяна на самите себе си. Тогава ще могат да чуят и да реализират методиката на интегралното възпитание.

[129683]

Материално изобилие при пълна вътрешна пустота

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако всичко зависи от работата на висшето управление, то защо е казано, че науката кабала се е разкрила преди да и е дошло времето?

Отговор: Кабалистите от древността са дали на народите от света да четат и изучават науката кабала, да черпят знания и след това да развият науките в света.

По такъв начин светът ще може да се развива егоистично и ще достигне до разкриване и осъзнаване на злото. Но науката кабала е била скрита от народа на Израел, за да усети изгнанието, в противен случай те не биха го почувствали. И най-малкото съприкосновение с кабала би им послужило като намек.

Затова от една страна, кабалистите разкрили висшето учение на целия свят, а от друга, скрили вътрешната и мъдрост. Станало така, че външната наука все повече се е разкривала за сметка на вътрешната.

Тези процеси са се случвали едновременно: духовното падало и угасвало, а материалното знание непрестанно нараствало. В крайна сметка, днес сме достигнали такова състояние, когато имаме пълно материално изобилие – прави каквото искаш! Но не получаваме никакво удовлетворение и не виждаме смисъл от такъв начин на живот.

От урок по ”Предговор към книгата Паним меирот”, 10.03.2014

[130012]

Духовният свят се намира точно тук

каббалист Михаэль ЛайтманЦялото творение се намира в постоянно, непроменливо състояние. Но ние възприемаме и разкриваме това творение съгласно своите свойства, както човек може да наблюдава един и същ обект, без очила, с очила, с бинокъл, с микроскоп. Тоест, всичко зависи от нашите инструменти за възприятие, чрез които ние гледаме на творението.

Всичко се оценява спрямо човека. А всъщност, ние се намираме в света на Безкрайността. Помня как през седемдесетте слушах лекция на местния равин от Реховот и той ме порази с това, че разпери ръце и каза: ”Ето тук се намира бъдещият свят, тук се намира духовният свят”. Тогава не разбрах за какво говори и към какво гледа. Той беше кабалист и имаше духовно постижение.

Тогава не разбрах какво имаше предвид той. Как така бъдещият свят се намира просто тук? Той нищо повече не обясни, но тогава това много ме порази и остана в мен.

И така ние с вас се намираме в света на Безкрайността, в единственото създадено състояние и трябва да открием тези инструменти за възприятие. В това се състои цялата ни работа.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 13.03.2014

[129858]

Подхвърлено дете

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Повече няма да ни потрябват лекарства

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ще стане, ако успеем да разпространим в света методиката на интегралното образование? В света ще се възцари пълно изобилие – ще има за всички препитание, комфортен живот и няма да се налага да работим повече от 2 часа на ден?

Отговор: Ще достигнем даже повече: ще поправим себе си така, че изобщо няма да ни се налага да работим. Не само, че роботи ще работят за нас, а въобще този материален свят ще се изпари и ние ще стигнем до свят на сили, вместо въображаемия свят на предметите.

Ще започнем да използваме цялото ни знание, цялата наука и сили в полза на човечеството, съгласно взаимните договорености, приети в обществото. Такъв преход ще се извърши постепенно, в зависимост от готовността на обществото.

Въпрос: Значи и кризата в медицината, и неправилното използване на лекарствата, също ще се поправи и ще се превърне в добро използване?

Отговор: Лекарствата ще се използват по добър начин, докато съвсем не отпадне необходимостта от тях. Повече няма да ни потрябват лекарства. На междинния етап, разбира се, ще използваме само лекарства, които носят полза. Не можеш да тровиш с вредни лекарства хората, които усещаш близки.

Въпрос: Не разбирам как може да изчезне кризата в екологията, заплашващите ни явления, които са готови да се случат? Природата също ли е свързана с нашите успехи в разпространението на интегралното възпитание?

Отговор: Ако установяваме равновесие на човешкото стъпало, това влияе на нивото на силите на всички по-ниски степени. Проблемът е в това, че не чувстваме тези сили. Ако преди 150 години ти бях показал електрическа батерия, ти не би повярвал, че в нея има някаква скрита сила. Тогава ти си разбирал силата на огъня, динамичната, потенциалната сила, но не и електрическата.

После започваш да разбираш, че електричеството притежава сила и си готов да повярваш, че чрез акумулатора може да работи по-голяма машина. Ако бях ти показал малка кутийка и ти бях казал, че това е атомна бомба, притежаваща силата да взриви цял Манхатън, ти не би повярвал. Това, разбира се, би те разсмяло, та нали са ти известни размерите на Манхатън?

Днес обаче вече вярваш, че на 5-то авеню може да мине обикновена на вид кола с такава неголяма кутийка вътре, която да се взриви и да превърне целия Манхатън обратно в индианско село. Преди сто години това би ти се струвало невероятно, но днес сме поумнели и такава ситуация изглежда съвсем реална.

И това същото се отнася към нещо още по-тайно – към духовните сили, действащи в света. Те са много по-скрити и милиарди пъти по-силни от атомната енергия. Тези сили не просто “действат“ на този свят – те го управляват!

Въпрос: От това ледниците могат ли да спрат да се топят?

Отговор: Ако се възвръщаме към равновесие с природата, то всички нива под нас също се уравновесяват.

Въпрос: И всички ще могат да видят тези сили?

Отговор: Ще видят тези, които постигнат, които са вътрешно готови, но за това е нужно да построим прибор вътре в себе си.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот“, 09.03.2014

[129517]

Как да не попаднем в секта?

С какво да запълним пустотата?

Залезът на науката – отминалата гордост на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо от страна на природата няма такава защита от вредното използване на външните науки, каквато съществува за науката кабала, която е невъзможно да бъде използвана във вреда?

Отговор: Работата е в това, че науката кабала се намира над махсом, границата на духовния свят. Ако преминеш махсом, ти можеш да се приближиш към тази наука и да я използваш, но само в мярата на твоя екран. Докато всички външни науки не изискват екран за тяхното използване. Защо за външните науки няма такава забрана както за кабала?

Древните мъдреци сами са въвели такава забрана на разпространението на знанията сред обикновения народ. Защо забраната не съществува изначално, по природа, за да може човек само в мярата на духовното си развитие и морал да използва силите на природата, както това е с духовната мъдрост?

Ако такава забрана съществуваше изначално, ние никога не бихме достигнали до осъзнаване на злото, заради което е и създаден този свят. Трябва да се даде определена свобода на егоизма, за да могат, потопени в него, хората да разкрият злото в своето съществуване и да поискат да се издигнат над него.

Ако егоизмът бе ограничен, то човек би останал без избор и без осъзнаване на злото. Просто нямаше да има какво да правим в такъв свят. Представете си, че нямахме възможност да направим нищо лошо, че беше  невъзможно да разкрием своето зло. Тогава бихме живели като животни, като всички останали нива в природата.

В този свят човекът се отличава от останалата природа именно с това, че използва силата на своето зло и достиженията от своята наука. Силата на злото е заключена в неговото сърце, тоест в егоизма, а развивайки науката, той я използва за удовлетворение на егоизма си, тъй като желанието е първично спрямо разума и властва над него. И затова, ако желанието на човек е зло, то и разумът му става зъл, обмисляйки как да използва мъдростта, науката за собствените си користни цели: мислейки, че това е в негова полза и във вреда на останалите.

Целта на развитието на външните науки е само в това да се достигне до осъзнаване на злото. Именно за това и съществуваме – за да си изясним, че нито с помощта на науката, нито с помощта и на най-изключителните постижения не е възможно да достигнем до добър живот. Понятието “осъзнаване на злото“ се състои именно в това – да разкриваме, че всяко явление е в наша вреда, тъй като ние го използваме егоистично,а  да го използваме по друг начин сме неспособни.

Науката винаги е била предмет на гордост за човечеството, защото сме я развивали самите ние. Тя е плод на нашия интелект и вътрешно усъвършенстване: духовно, душевно. Това е, което отличава човека от животното. И изведнъж се оказва, че тази същата наука ни прави жалки, нещастни същества, по-ниски от което и да е животно. Точно това се нарича осъзнаване на злото – резултат, в който е невъзможно да се повярва. След всички титанични усилия, положени в науката, в течение на хиляда години, в надежда да придобием власт над себе си и над природата, ние се оказваме унижени и потъпкани за сметка точно на това зло, намиращо се в нас.

Чувствам се така, сякаш мъкна на врата си удобно седнало там магаре. Затова не желаем повече да се развиваме и да се разочароваме. Ние вече не се отнасяме с такова благоговейно уважение към учените и философите, както беше по-рано. В съвременния човек изобщо и не останаха никакви авторитети и светини – умишлено пренебрегваме всичко, отнасящо се към човешкото стъпало – дори музикантите и писателите. Не ни вълнува каквото и да е, защото разочаровани от всичко, не очакваме от развитието си  нищо, освен вреда.

Това чувство нараства в човечеството. На никого вече не са интересни всички тези регалии: доктор на науките, професор, президент. Няма уважение към никоя длъжност и това е добре, тъй като то означава, че вече сме използвали всички наши добри инструменти, за да доведем себе си до най-жалката ситуация.

Съвременният млад човек не желае да учи, да работи, да поеме на себе си някаква отговорност. 99%  биха предпочели да не стават изобщо от дивана, ако им включат телевизора и ги понахранят с нещо. И това е естествено и добро – така и достигат до осъзнаването на злото.

И така, в развитието на науката има два периода. Първият период – когато древните мъдреци я скриват, което продължава до 16-17 век, докато не започва епохата на просвещението. Тогава науката излиза от  скриването, подобно на това, как след Ари целият свят започва да се пробужда. Времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не ни довежда до днешната криза.

От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот““, 09.03.2014

[129522]

Внимание! Предсказанията се сбъдват

Безопасно лекарство без странични ефекти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли, изучавайки науката кабала, да навредим на света, подобно на вредата, нанесена от външното егоистично използване на науката?

Отговор: С разкриването на науката кабала е невъзможно да се нанесе вреда, тъй като съществува природен филтър, пропускащ само нашето добро въздействие към висшите светове, към системата от сили, управляващи Вселената. Вредното въздействие никога не ще премине.

Но ако е настъпило време, когато вече си длъжен да окажеш полезно въздействие на тази система, а ти не го правиш, то така и влияеш лошо – не пряко, а косвено. Ти вредиш на системата не по свое желание, а даже без да подозираш за това.

Става дума единствено за недостотатъчно поправяне в теб. Ти не можеш да навредиш на висшата система нарочно. Умишлено можеш само да я поправиш. Може да не приложиш достатъчно усилия, да не окажеш достатъчно добро въздействие – но не и лошо въздействие.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 09.03.2014

[129499]

Играта на живота

Сам човек не струва нищо без останалите!

каббалист Михаэль ЛайтманКогато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Не съществуват непреодолими пречки

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Казвате, че няма пречки, които да не могат да бъдат преодолени. Защо все пак има случаи, когато пречките остават въпреки всичко?

Отговор: Единствената причина за това е слабата предварителна връзка с учителя, с групата, с източниците.

Непреодолими препятствия няма. Винаги ни се изпраща такава мисъл или се дава такова желание, което може да бъде преодоляно. Пред нас се появява следващото стъпало и към него можем да се приближим или по пътя на страданията (беито), или по добрия път (ахишена). Ако вървим по пътя на страданията, тогава нас ни въртят и сучат дотогава, докато не се разочароваме до такава степен, че да сме готови да преодолеем намиращото се пред нас препятствие по всякакъв начин. Но за всичко това плащаме с изгубено време и с кръвта си.

Ако вървим по добрия път, тогава бързо преодоляваме пречката, защото поначало сме свързани с другарите, с книгите, с учителя и знаем, че пречката идва от Твореца. Хващаме се за тази мисъл с мъртва захапка, като булдог, без да я пускаме нито за секунда: „Поне за малко още да успея да се задържа, още секунда, и още!“.

Забранено е да мислим за това, което ни чака! Добрият спортист знае, че има само секунда, през която трябва да издържи, после още секунда, и още – само така той ще има сили. Този, който мисли много напред, психологически няма да му стигнат силите! Само ако мислим, че сега, в дадения момент ни трябва само това, концентрираме времето, мястото, усилието, всички обстоятелства в една точка.

Нито пречката, нито нейната форма, нито обстоятелствата зависят от нас – те могат да бъдат всякакви. От нас зависи само връзката ни с центъра на групата.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129079]

Стълбата на любовта към ближния

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Един грешник води до загуба на много блага, както е казано по-горе, човек, който изпълнява заповед между него и Твореца, получава такова вдъхновение, както и човек, който изпълнява заповед между него и неговия ближен.

Тъй като изпълнението на която и да е заповед се прави заради Твореца, без какъвто и да е примес на егоистична любов, без каквато и да е светлина и надежда за получаване в отговор някакво възнаграждение или уважение за положените усилия, когато тук, в тази висока точка, се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния, ставайки едно единно цяло. По такъв начин, това води до определен напредък на цялото човечество по стълбата на любовта към ближния.

От това става ясно, че условията са много точни: отдаването, природата на Твореца, изисква от нас да преминем етапите на развитие на нашия егоизъм до такава степен, докато не потънем напълно в него, не се преизпълним с егоистично зло на висотата на всичките 4 нива. А разбиването, започнало в нашите корени, трябва напълно да бъде завършено и да започне да проявява своите резултати.

Ако човек наистина желае да се издига в духовното, т.е. към отдаване, той постепенно разкрива, че тези условия са необичайно трудни, дори на практика невъзможни и, разбира се, нетърпими. Защото трябва всеки миг да се правят действия, използвайки всеки шанс и даже търсейки допълнителни възможности за отдаване на ближния от любов към него. И при това да се намира в радост и въодушевление, въпреки усещането, че в него самия няма нищо!

Трябва да се разбере, че тъкмо това се нарича духовно: да не получаваш никакво възнаграждение, действайки само за благото на ближния. Ако това беше за благото на Твореца, бихме могли да се съгласим, тъй като Той е велик и властва над всичко.

Почетно е да си свързан с Него, да се доближиш и да Му отдаваш. Но когато става дума за отдаване на ближния, а не на Твореца, т.е. на всеки човек на този свят, на когото трябва чрез своите действия да донеса всевъзможно добро, наслаждение, напълване – това става съвършено невъзможно.

В тази точка аз достигам до разбирането, че само обкръжаващата светлина е способна да направи такава промяна и че тя е необходима, защото на мен нищо не ми е останало и не мога да избягам от това. Това е истинската цел на творението и висшата справедливост и аз се нуждая от помощта на Твореца, доколкото без Него, разбира се, нищо не мога да направя.

В крайна сметка, се съгласявам и разбирам, че в това е висшата справедливост и че така трябва да бъде, въпреки че всичко в мен протестира. Готов съм през цялото време да се обръщам с молба да дойде висшата сила, да ме поправи, да ме промени, да направи така сякаш преставам да съществувам, а само да служа на цялото човечество, по равно, без да ги разделям на приятел и на враг.

Не трябва да има никаква разлика в отношението ми към най-пропадналия, най-лошия човек на света и в отношението ми към Твореца. Само след като достигна до пълна любов към творението, ще достигна до любов към Твореца. Защото Творецът трябва да се разкрие между всички.

От подготовка към урока, 04.03.2014

[129019]

За благото на духовното напредване

Д-р Михаел ЛайтманБаал а-Сулам. “Шамати”, статия 25: “Излизащото от сърцето, влиза в сърцето”. Но защо виждаме, че дори ако е влязло в сърцето на човека, той все пак духовно пада от своето стъпало? Виждаме, че даже ако човек се впечатлява от това, което му предава учителят, той после пада от това стъпало, на което е приел неговото учение, насоченост, мисли.

Работата е в това, че когато човек слуша думите на Тора от своя рав, тоест думите на учението от своя учител, незабавно се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълнява чутото от цяло сърце и душа, защото наистина желае това да се осъществи.

Но после, когато попада в друго обкръжение, тоест под чужди желания, мисли, планове, занимаващи се с всевъзможни глупости, а не с духовно развитие, в такъв случай неговите мисли и желания се подчиняват вече на болшинството, тоест на тези условия, на това обкръжение, в което той се е оказал.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите, то светът го подчинява на себе си…

Какво означава това? Ако се оказвам в чуждо обкръжение, то Творецът така играе с мен, поставяйки ми други външни условия, за да се закрепя в своите вътрешни решения, които по-рано съм взел, въпреки тези външни въздействия, в които се оказвам сега.

Да допуснем, че се връщам от конгреса у дома в Гуадалахара или в Омск, във Ванкувър или в Томск – не е важно къде. Седейки в самолета, вече попадам под влияние на друго обкръжение. Мога ли при тези, влияещи върху мен външни обстоятелства, да остана в това вътрешно състояние, което съм усещал по времето на всичките три конгреса: концентриран, устремен към целта, с приповдигнато настроение, усещащ своите другари? Ако да, то такова състояние се нарича “аз властвам над околния свят”. Ако не, то светът властва над мен.

Но после, когато попадам в друго обкръжение, моите мисли се смесват с желанията и мислите на болшинството, тоест голямото общество, занимаващо се с глупости. Тогава, ако не може да преодолее себе си, неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството.

Преодоляването на болшинството се състои от две части.

Първо, разбирайки, че се изключвам от поддръжката на другарите, вътрешно сам ги отдалечавам от себе си и се отдалечавам от тях.

Второ, вече не виждам, че всичко се управлява от Твореца и специално ми се изпраща мнението на болшинството, за да мога още по-силно да се укрепя във връзката с групата, с източниците и да възприемам върху себе си външните въздействия като игра на Твореца. Защото Той специално ми изпраща т.н. “помощници” – стражи, които искат да ме хвърлят от тази планина, по която се изкачвам трудно към Твореца.

Но, независимо от това, все пак вървя напред, въпреки тях, държейки се със зъби за това да остана да плувам в правилното направление. И колкото ми въздейства обкръжението, аз не се поддавам на неговото течение, а греба към своята цел.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите…

Нали Творецът чрез целия свят работи над него! И аз оправдавам света, понеже в действителност действа така, за да ми помогне да се движа напред – това означава “да склоня целия свят на чашата на заслугите”.

Но ако не мога да склоня целия свят на чашата на заслугите, тоест да го преместя в своето поле, съзнавайки, че Творецът специално ми изпраща такива препятствия, за да вървя напред още по-твърдо, още по-силно да се свързвам с моите другари и с целта – тогава светът става външен и от него се изгубва Творецът. Ако забравям, че Той ми е подготвил това и мисля, че светът така ми въздейства сам по себе си, тогава Творецът си тръгва от него и аз се отдавам на този свят. Светът го подчинява на себе си и той се смесва с желанията на този свят, тоест пада от своето направление.

И тогава, след като човек се е подчинил на желанията на околния свят, той става като “стадо, водено на клане”. И няма никакъв избор – задължен е да мисли, да желае и да иска това, което иска болшинството, тоест да се намира под властта на външното общество. Това също е власт – под властта на Твореца. Да не мисли, че има нещо, което въздейства, освен Него. Но това е вече напълно друго управление, не “ахишена” (ускорение), а “беито” (в своето време).

В такъв случай, той избира чуждите мисли, стремежи и низки страсти, противни на духа на учението и няма сили да противостои на влиянието на болшинството – той плува по течението, както и целият свят.

В такъв случай за него има един съвет – да се привърже към своя учител и към книгите на вътрешно ниво, което се нарича “храня се от книгите и от техните автори”. Той трябва със зъби да се хване за уроците и първоизточниците, подбирайки това, което му е по-близко и което му действа по-силно от всичко. Може би някаква статия или откъс от “Учението за Десетте Сфирот”, или песен – не е важно какво. Важното е да укрепи неговата връзка с нашето общество.

И само с помощта на сливането с тях, човек може да измени своите мисли и желания към по-добро. И никакви спорове и уловки в такъв случай не му помагат да измени своите мисли. Спасението е само в сливането, тъй като сливането се явява чудодейно свойство, възвръщащо към Източника.

И само когато се намира във връзка с тях, той може да спори със себе си и красиво да бърбори за това, как разумът го задължава винаги да върви по пътя на Твореца, но всичко това са глупости. След всички тези доводи и умувания, с помощта на които разчита да победи своя егоизъм, твърдо трябва да осъзнае, че всички негови предположения, красиви изводи, ученето, договора с другарите – всичко това не струва нищо и всичко това не е това оръжие, с което може да победи във войната с егоизма. Защото всички тези разумни доводи са само следствие на гореспоменатото сливане.

Всичко зависи от това, доколко човек се привързва към групата, защото е задължен да прозвънява на другарите, да влиза в интернет и да се свързва с тях, да подготвя някакъв материал за тях, да участва във всекидневната работа. Ако го няма това, нищо не помага.

Разпространението е необходимо за нас, а не за тези, на които ние разпространяваме. То ни кара да напредваме през цялото време, да се усъвършенстваме. Само и единствено така!

Казвам това, изхождайки от собствения си опит. За съжаление, мога да покажа 30-40 човека, които някога доведох при Рабаш. Независимо, че те и сега, в някаква степен, се занимават с кабала, ако поговорите с тях, можете да видите какво означава учене без движение напред.

И всичките му разумни доводи, с помощта на които прави своите изводи, че е необходимо винаги да върви по пътя на Твореца, се основават на неговото сливане с учителя. А щом само загуби тази основа, изчезва цялата сила на тези доводи, защото няма на какво да се опре сега. Затова човек не трябва никога да се доверява на своя разум, а само отново “да се прилепи” към книгите и към учителя. Само това може да му помогне, а не разумът и премъдростите, защото в тях няма от духа на живота.

По принцип, в тази статия се говори за това, че всичко, което ни се изпраща в живота, се изпраща специално от Твореца и не трябва да се забравя за това. Необходимо е да се използват всички препятствия, за да се върви напред, все повече укрепвайки се в своето движение.

На практика, нямаме никакви пречки. Всичко това са специално издигнати бариери, препятствия, трамплини. Преодолеем ли ги – преминаваме напред. Не ги ли преодолеем – означава, че ще се наложи да ги преодоляваме по околен път. Всичко зависи от нашето участие.

Работата е в това, че свише не поставят пред нас непреодолими препятствия. Висшата светлина действа точно според всеки от нас, според нашите лични условия. Затова възникващите пред нас определени препятствия винаги съответстват на нашите възможности. Това е същият този егоизъм, който трябва да поправим на следващото стъпало. И ако човек помни това, то все по-силно ще се прикрепва към движението напред, към Твореца, към учителя, книгите, групата.

Затова, той не попада под влиянието на външното обкръжение, а поддържайки добри отношения с него, вътрешно остава верен на себе си и на групата. Още повече, започва постепенно, без думи, да влияе на обкръжението така, че изведнъж то започва да се променя.

Хайде да държим връзка помежду си, тази седмица, която проведохме в обединение, в допълване един на друг, в прекрасно състояние, единствено само да растем! Защото ще се разотидем и на всеки ще бъдат предложени негови пречки, а ние трябва да продължаваме да се държим в духа на поръчителството и да се задължим в това, нищо да не ни откъсва от групата, че ще преодоляваме всички пречки и да се чувстваме вътре във всички останали, като че ли не сме се разотивали.

Ако препятствията не ни разпръснат на различни страни, ще започнем да усещаме още повече връзката помежду си – именно това ни е необходимо. Ако можем да направим това, то дори няма думи, на какво стъпало веднага попадаме. Това, за което мечтаем, може да се достигне в продължение на близката седмица! Ако всички ние, независимо от разстоянията, мислим нашите другари да останат в тази връзка помежду си, както сега, ни е гарантирано идването на Машиаха.

Машиах, от думата “мошех”, “издърпвам”, е явление на висшата светлина, която завършва всички поправяния, издърпвайки човека от неговия егоизъм в пълно сливане с Твореца.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129190] 

В какво преминава животът ни

каббалист Михаэль ЛайтманПресметнато е, че: Ако човек на 70 години, една трета от живота си спи по осем часа, то е проспал 22 години. 15 % от живота си прекарваме на работа – 12 години. За придвижване жител от мегаполисите губи от 5 до 8 години. Всекидневното приготвяне на храна отнема 7 години от живота, за самотните с 2 години по-малко.

4 години от живота ни преминава в хранене. Една домакиня използва за почистване 9 години от живота си, за същото, една работеща жена използва 4 години. Пред телевизора седим 8 години. За телефонни разговори – 2 години. За шопинг – 4 години и т.н.
Животът е кратък и не си струва да се хаби за глупости!

Реплика: Най-важно е не с какво се занимаваме физически, а с какво са заети нашите мисли. Възможно е и да е необходимо да се занимаваме с всичко това, но въпросът е: “Защо живеете, занимавайки се с всичко това, в продължение на определените ви години?“. Ако се занимавате с постигането на смисъла на живота, т.е. с това да се изкачите на следващото ниво на човешкото развитие, за подем във висшия свят, то не изживявате напразно годините от живота си, …въпреки че външно правите всичко както останалите. Главно е вашето намерение във всяко действие, дори и в най-обикновеното!

[129222]

Къде е истинското, а не въображаемо ”Аз”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът властва над моето сърце и разум, то как тогава мога да избирам нещо или да променям намерението си?

Отговор:Аз” – това е само част от системата, която се включва в групата, и чрез връзката с нея може да участва в общата молитва (МА”Н).

”Аз” не е моето тяло, не е сегашното ми чувство и разум. Всичко това не се зачита, затова този свят се нарича въображаем. Спокойно можем да пренебрегнем всичко, което усещаме в момента – в него няма нищо реално.

Но тогава какво ми остава? Решимо – това също не съм аз, защото е дошло свише. Зачитат се само моите усилия да вляза в групата с цел да я върна към първоначалното и състояние. А това се нарича МА”Н.

Въпрос: Когато работя в групата, в мен пробужда ли се желание от някакъв друг тип?

Отговор: Разбира се, това е друг тип желание. Моето желание да се включа в групата и усилията, които прилагам да се обединя с другарите – това вече е моето старание да достигна до отдаване. Тъй като за това е необходимо да отменя себе си.

От подготовка към урока, 09.03.2014

[129437]

Точково копие на Твореца в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво в мен се явява копие на Твореца?

Отговор: Създателят ни дава много мъничко желание. То дори не е достойно да се нарече Негов слаб отпечатък, защото целият ни свят е само една ефимерна сянка. Нещо като аромата на супа, която ни поднасят, за да я помиришем, вместо да ни нахранят с нея. Това е все едно нищо. Но въпреки това, ние започваме от там.

Всичко, което получаваме като допълнение към първоначалното пробуждане, идва от групата и учителя. Без групата и учителя, човек няма никакви шансове за контакт с Твореца и възможност да реализира правилна връзка с Него. Групата е моят духовен съсъд, учител, висше стъпало, а по-нагоре вече е Творецът.

Творецът ни дава от Себе си само началното пробуждане: довежда човек до подходящо обкръжение и му казва: ”Вземи го за себе си!”. Но за да го ”вземе”, трябва да се съедини с групата, с учителя, с книгите и чрез тях – с Твореца. А дотогава, в него има само точка в сърцето – искра, пробудена от Твореца и караща човека да Го търси.

Всичко останало в нас принадлежи на животинското ниво и не е отпечатък на свойствата на Твореца, а просто развито желание за наслаждение. Човек се нарича само онази точка, която е устремена към Твореца. Това е точка – желание за наслаждение, свързана с Бина, с желанието за отдаване.

Ако няма такава връзка между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, няма Бина и Малхут, съединени заедно – това създание не се нарича човек, ”Адам”, ”подобие” (доме) на Твореца. Такава връзка може да има само в 4-ти стадий и то не в целия, а само в някаква негова част, която се изяснява с времето. Само човешкото стъпало вътре в нашето желание е предназначено за извисяване към Твореца.

Въпрос: За какво тогава са нужни неживото, растителното и животинското стъпала?

Отговор: Желанието за наслаждение трябва да се развие с помощта на всички тези стъпала, иначе то не може да стане самостоятелно. На първите три нива имаме същото това желание за наслаждение, само че то функционира съгласно заложената в него вътрешна програма. А на 4-ти стадий желанието започва да се пита: за какво да обработвам тази програма?

За развиване на желанието са необходими всичките 4 стадия, тъй като от една страна, то трябва напълно да се отдели от Твореца, а от друга страна, да достигне до подобие с Него. Затова Творецът и творението – коренният стадий и 4-ят стадий са принудени да се отделят един от друг във всички останали стадии, на които се прави точен разчет, какви качества са нужни на творението, за да бъде противоположно и в същото време, подобно на Твореца: в какво то е противоположно, и в какво е подобно.

Противоположно то трябва да бъде в своето желание да се наслади, да остане такова, каквото е било; а подобно – в желанието за отдаване, което то изгражда над своето желание да се наслади. Тези две форми съществуват в него заедно.

От урок по ”Предисловие към книгата „Паним меирот“”, 06.03.2014

[129282]