Entries in the '' Категория

Възлите и въжетата на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Преобръщания

каббалист Михаэль ЛайтманАко се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]