Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата, на което трябва да предам много по-конкретна форма.
Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.
Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?
Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!
Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.
А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.
Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.
А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!
От урока по книгата Зоар, 10.03.2014
[129541]
Въпрос: Казвате, че няма пречки, които да не могат да бъдат преодолени. Защо все пак има случаи, когато пречките остават въпреки всичко?
Отговор: Единствената причина за това е слабата предварителна връзка с учителя, с групата, с източниците.
Непреодолими препятствия няма. Винаги ни се изпраща такава мисъл или се дава такова желание, което може да бъде преодоляно. Пред нас се появява следващото стъпало и към него можем да се приближим или по пътя на страданията (беито), или по добрия път (ахишена). Ако вървим по пътя на страданията, тогава нас ни въртят и сучат дотогава, докато не се разочароваме до такава степен, че да сме готови да преодолеем намиращото се пред нас препятствие по всякакъв начин. Но за всичко това плащаме с изгубено време и с кръвта си.
Ако вървим по добрия път, тогава бързо преодоляваме пречката, защото поначало сме свързани с другарите, с книгите, с учителя и знаем, че пречката идва от Твореца. Хващаме се за тази мисъл с мъртва захапка, като булдог, без да я пускаме нито за секунда: „Поне за малко още да успея да се задържа, още секунда, и още!“.
Забранено е да мислим за това, което ни чака! Добрият спортист знае, че има само секунда, през която трябва да издържи, после още секунда, и още – само така той ще има сили. Този, който мисли много напред, психологически няма да му стигнат силите! Само ако мислим, че сега, в дадения момент ни трябва само това, концентрираме времето, мястото, усилието, всички обстоятелства в една точка.
Нито пречката, нито нейната форма, нито обстоятелствата зависят от нас – те могат да бъдат всякакви. От нас зависи само връзката ни с центъра на групата.
От урока на руски език, 07.02.2014
[129079]