Entries in the '' Category

Стълбата на любовта към ближния

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Един грешник води до загуба на много блага, както е казано по-горе, човек, който изпълнява заповед между него и Твореца, получава такова вдъхновение, както и човек, който изпълнява заповед между него и неговия ближен.

Тъй като изпълнението на която и да е заповед се прави заради Твореца, без какъвто и да е примес на егоистична любов, без каквато и да е светлина и надежда за получаване в отговор някакво възнаграждение или уважение за положените усилия, когато тук, в тази висока точка, се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния, ставайки едно единно цяло. По такъв начин, това води до определен напредък на цялото човечество по стълбата на любовта към ближния.

От това става ясно, че условията са много точни: отдаването, природата на Твореца, изисква от нас да преминем етапите на развитие на нашия егоизъм до такава степен, докато не потънем напълно в него, не се преизпълним с егоистично зло на висотата на всичките 4 нива. А разбиването, започнало в нашите корени, трябва напълно да бъде завършено и да започне да проявява своите резултати.

Ако човек наистина желае да се издига в духовното, т.е. към отдаване, той постепенно разкрива, че тези условия са необичайно трудни, дори на практика невъзможни и, разбира се, нетърпими. Защото трябва всеки миг да се правят действия, използвайки всеки шанс и даже търсейки допълнителни възможности за отдаване на ближния от любов към него. И при това да се намира в радост и въодушевление, въпреки усещането, че в него самия няма нищо!

Трябва да се разбере, че тъкмо това се нарича духовно: да не получаваш никакво възнаграждение, действайки само за благото на ближния. Ако това беше за благото на Твореца, бихме могли да се съгласим, тъй като Той е велик и властва над всичко.

Почетно е да си свързан с Него, да се доближиш и да Му отдаваш. Но когато става дума за отдаване на ближния, а не на Твореца, т.е. на всеки човек на този свят, на когото трябва чрез своите действия да донеса всевъзможно добро, наслаждение, напълване – това става съвършено невъзможно.

В тази точка аз достигам до разбирането, че само обкръжаващата светлина е способна да направи такава промяна и че тя е необходима, защото на мен нищо не ми е останало и не мога да избягам от това. Това е истинската цел на творението и висшата справедливост и аз се нуждая от помощта на Твореца, доколкото без Него, разбира се, нищо не мога да направя.

В крайна сметка, се съгласявам и разбирам, че в това е висшата справедливост и че така трябва да бъде, въпреки че всичко в мен протестира. Готов съм през цялото време да се обръщам с молба да дойде висшата сила, да ме поправи, да ме промени, да направи така сякаш преставам да съществувам, а само да служа на цялото човечество, по равно, без да ги разделям на приятел и на враг.

Не трябва да има никаква разлика в отношението ми към най-пропадналия, най-лошия човек на света и в отношението ми към Твореца. Само след като достигна до пълна любов към творението, ще достигна до любов към Твореца. Защото Творецът трябва да се разкрие между всички.

От подготовка към урока, 04.03.2014

[129019]

За благото на духовното напредване

Д-р Михаел ЛайтманБаал а-Сулам. “Шамати”, статия 25: “Излизащото от сърцето, влиза в сърцето”. Но защо виждаме, че дори ако е влязло в сърцето на човека, той все пак духовно пада от своето стъпало? Виждаме, че даже ако човек се впечатлява от това, което му предава учителят, той после пада от това стъпало, на което е приел неговото учение, насоченост, мисли.

Работата е в това, че когато човек слуша думите на Тора от своя рав, тоест думите на учението от своя учител, незабавно се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълнява чутото от цяло сърце и душа, защото наистина желае това да се осъществи.

Но после, когато попада в друго обкръжение, тоест под чужди желания, мисли, планове, занимаващи се с всевъзможни глупости, а не с духовно развитие, в такъв случай неговите мисли и желания се подчиняват вече на болшинството, тоест на тези условия, на това обкръжение, в което той се е оказал.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите, то светът го подчинява на себе си…

Какво означава това? Ако се оказвам в чуждо обкръжение, то Творецът така играе с мен, поставяйки ми други външни условия, за да се закрепя в своите вътрешни решения, които по-рано съм взел, въпреки тези външни въздействия, в които се оказвам сега.

Да допуснем, че се връщам от конгреса у дома в Гуадалахара или в Омск, във Ванкувър или в Томск – не е важно къде. Седейки в самолета, вече попадам под влияние на друго обкръжение. Мога ли при тези, влияещи върху мен външни обстоятелства, да остана в това вътрешно състояние, което съм усещал по времето на всичките три конгреса: концентриран, устремен към целта, с приповдигнато настроение, усещащ своите другари? Ако да, то такова състояние се нарича “аз властвам над околния свят”. Ако не, то светът властва над мен.

Но после, когато попадам в друго обкръжение, моите мисли се смесват с желанията и мислите на болшинството, тоест голямото общество, занимаващо се с глупости. Тогава, ако не може да преодолее себе си, неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството.

Преодоляването на болшинството се състои от две части.

Първо, разбирайки, че се изключвам от поддръжката на другарите, вътрешно сам ги отдалечавам от себе си и се отдалечавам от тях.

Второ, вече не виждам, че всичко се управлява от Твореца и специално ми се изпраща мнението на болшинството, за да мога още по-силно да се укрепя във връзката с групата, с източниците и да възприемам върху себе си външните въздействия като игра на Твореца. Защото Той специално ми изпраща т.н. “помощници” – стражи, които искат да ме хвърлят от тази планина, по която се изкачвам трудно към Твореца.

Но, независимо от това, все пак вървя напред, въпреки тях, държейки се със зъби за това да остана да плувам в правилното направление. И колкото ми въздейства обкръжението, аз не се поддавам на неговото течение, а греба към своята цел.

А тъй като човек няма сили да склони целия свят на чашата на заслугите…

Нали Творецът чрез целия свят работи над него! И аз оправдавам света, понеже в действителност действа така, за да ми помогне да се движа напред – това означава “да склоня целия свят на чашата на заслугите”.

Но ако не мога да склоня целия свят на чашата на заслугите, тоест да го преместя в своето поле, съзнавайки, че Творецът специално ми изпраща такива препятствия, за да вървя напред още по-твърдо, още по-силно да се свързвам с моите другари и с целта – тогава светът става външен и от него се изгубва Творецът. Ако забравям, че Той ми е подготвил това и мисля, че светът така ми въздейства сам по себе си, тогава Творецът си тръгва от него и аз се отдавам на този свят. Светът го подчинява на себе си и той се смесва с желанията на този свят, тоест пада от своето направление.

И тогава, след като човек се е подчинил на желанията на околния свят, той става като “стадо, водено на клане”. И няма никакъв избор – задължен е да мисли, да желае и да иска това, което иска болшинството, тоест да се намира под властта на външното общество. Това също е власт – под властта на Твореца. Да не мисли, че има нещо, което въздейства, освен Него. Но това е вече напълно друго управление, не “ахишена” (ускорение), а “беито” (в своето време).

В такъв случай, той избира чуждите мисли, стремежи и низки страсти, противни на духа на учението и няма сили да противостои на влиянието на болшинството – той плува по течението, както и целият свят.

В такъв случай за него има един съвет – да се привърже към своя учител и към книгите на вътрешно ниво, което се нарича “храня се от книгите и от техните автори”. Той трябва със зъби да се хване за уроците и първоизточниците, подбирайки това, което му е по-близко и което му действа по-силно от всичко. Може би някаква статия или откъс от “Учението за Десетте Сфирот”, или песен – не е важно какво. Важното е да укрепи неговата връзка с нашето общество.

И само с помощта на сливането с тях, човек може да измени своите мисли и желания към по-добро. И никакви спорове и уловки в такъв случай не му помагат да измени своите мисли. Спасението е само в сливането, тъй като сливането се явява чудодейно свойство, възвръщащо към Източника.

И само когато се намира във връзка с тях, той може да спори със себе си и красиво да бърбори за това, как разумът го задължава винаги да върви по пътя на Твореца, но всичко това са глупости. След всички тези доводи и умувания, с помощта на които разчита да победи своя егоизъм, твърдо трябва да осъзнае, че всички негови предположения, красиви изводи, ученето, договора с другарите – всичко това не струва нищо и всичко това не е това оръжие, с което може да победи във войната с егоизма. Защото всички тези разумни доводи са само следствие на гореспоменатото сливане.

Всичко зависи от това, доколко човек се привързва към групата, защото е задължен да прозвънява на другарите, да влиза в интернет и да се свързва с тях, да подготвя някакъв материал за тях, да участва във всекидневната работа. Ако го няма това, нищо не помага.

Разпространението е необходимо за нас, а не за тези, на които ние разпространяваме. То ни кара да напредваме през цялото време, да се усъвършенстваме. Само и единствено така!

Казвам това, изхождайки от собствения си опит. За съжаление, мога да покажа 30-40 човека, които някога доведох при Рабаш. Независимо, че те и сега, в някаква степен, се занимават с кабала, ако поговорите с тях, можете да видите какво означава учене без движение напред.

И всичките му разумни доводи, с помощта на които прави своите изводи, че е необходимо винаги да върви по пътя на Твореца, се основават на неговото сливане с учителя. А щом само загуби тази основа, изчезва цялата сила на тези доводи, защото няма на какво да се опре сега. Затова човек не трябва никога да се доверява на своя разум, а само отново “да се прилепи” към книгите и към учителя. Само това може да му помогне, а не разумът и премъдростите, защото в тях няма от духа на живота.

По принцип, в тази статия се говори за това, че всичко, което ни се изпраща в живота, се изпраща специално от Твореца и не трябва да се забравя за това. Необходимо е да се използват всички препятствия, за да се върви напред, все повече укрепвайки се в своето движение.

На практика, нямаме никакви пречки. Всичко това са специално издигнати бариери, препятствия, трамплини. Преодолеем ли ги – преминаваме напред. Не ги ли преодолеем – означава, че ще се наложи да ги преодоляваме по околен път. Всичко зависи от нашето участие.

Работата е в това, че свише не поставят пред нас непреодолими препятствия. Висшата светлина действа точно според всеки от нас, според нашите лични условия. Затова възникващите пред нас определени препятствия винаги съответстват на нашите възможности. Това е същият този егоизъм, който трябва да поправим на следващото стъпало. И ако човек помни това, то все по-силно ще се прикрепва към движението напред, към Твореца, към учителя, книгите, групата.

Затова, той не попада под влиянието на външното обкръжение, а поддържайки добри отношения с него, вътрешно остава верен на себе си и на групата. Още повече, започва постепенно, без думи, да влияе на обкръжението така, че изведнъж то започва да се променя.

Хайде да държим връзка помежду си, тази седмица, която проведохме в обединение, в допълване един на друг, в прекрасно състояние, единствено само да растем! Защото ще се разотидем и на всеки ще бъдат предложени негови пречки, а ние трябва да продължаваме да се държим в духа на поръчителството и да се задължим в това, нищо да не ни откъсва от групата, че ще преодоляваме всички пречки и да се чувстваме вътре във всички останали, като че ли не сме се разотивали.

Ако препятствията не ни разпръснат на различни страни, ще започнем да усещаме още повече връзката помежду си – именно това ни е необходимо. Ако можем да направим това, то дори няма думи, на какво стъпало веднага попадаме. Това, за което мечтаем, може да се достигне в продължение на близката седмица! Ако всички ние, независимо от разстоянията, мислим нашите другари да останат в тази връзка помежду си, както сега, ни е гарантирано идването на Машиаха.

Машиах, от думата “мошех”, “издърпвам”, е явление на висшата светлина, която завършва всички поправяния, издърпвайки човека от неговия егоизъм в пълно сливане с Твореца.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129190] 

В какво преминава животът ни

каббалист Михаэль ЛайтманПресметнато е, че: Ако човек на 70 години, една трета от живота си спи по осем часа, то е проспал 22 години. 15 % от живота си прекарваме на работа – 12 години. За придвижване жител от мегаполисите губи от 5 до 8 години. Всекидневното приготвяне на храна отнема 7 години от живота, за самотните с 2 години по-малко.

4 години от живота ни преминава в хранене. Една домакиня използва за почистване 9 години от живота си, за същото, една работеща жена използва 4 години. Пред телевизора седим 8 години. За телефонни разговори – 2 години. За шопинг – 4 години и т.н.
Животът е кратък и не си струва да се хаби за глупости!

Реплика: Най-важно е не с какво се занимаваме физически, а с какво са заети нашите мисли. Възможно е и да е необходимо да се занимаваме с всичко това, но въпросът е: “Защо живеете, занимавайки се с всичко това, в продължение на определените ви години?“. Ако се занимавате с постигането на смисъла на живота, т.е. с това да се изкачите на следващото ниво на човешкото развитие, за подем във висшия свят, то не изживявате напразно годините от живота си, …въпреки че външно правите всичко както останалите. Главно е вашето намерение във всяко действие, дори и в най-обикновеното!

[129222]

Къде е истинското, а не въображаемо ”Аз”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако Творецът властва над моето сърце и разум, то как тогава мога да избирам нещо или да променям намерението си?

Отговор:Аз” – това е само част от системата, която се включва в групата, и чрез връзката с нея може да участва в общата молитва (МА”Н).

”Аз” не е моето тяло, не е сегашното ми чувство и разум. Всичко това не се зачита, затова този свят се нарича въображаем. Спокойно можем да пренебрегнем всичко, което усещаме в момента – в него няма нищо реално.

Но тогава какво ми остава? Решимо – това също не съм аз, защото е дошло свише. Зачитат се само моите усилия да вляза в групата с цел да я върна към първоначалното и състояние. А това се нарича МА”Н.

Въпрос: Когато работя в групата, в мен пробужда ли се желание от някакъв друг тип?

Отговор: Разбира се, това е друг тип желание. Моето желание да се включа в групата и усилията, които прилагам да се обединя с другарите – това вече е моето старание да достигна до отдаване. Тъй като за това е необходимо да отменя себе си.

От подготовка към урока, 09.03.2014

[129437]

Точково копие на Твореца в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво в мен се явява копие на Твореца?

Отговор: Създателят ни дава много мъничко желание. То дори не е достойно да се нарече Негов слаб отпечатък, защото целият ни свят е само една ефимерна сянка. Нещо като аромата на супа, която ни поднасят, за да я помиришем, вместо да ни нахранят с нея. Това е все едно нищо. Но въпреки това, ние започваме от там.

Всичко, което получаваме като допълнение към първоначалното пробуждане, идва от групата и учителя. Без групата и учителя, човек няма никакви шансове за контакт с Твореца и възможност да реализира правилна връзка с Него. Групата е моят духовен съсъд, учител, висше стъпало, а по-нагоре вече е Творецът.

Творецът ни дава от Себе си само началното пробуждане: довежда човек до подходящо обкръжение и му казва: ”Вземи го за себе си!”. Но за да го ”вземе”, трябва да се съедини с групата, с учителя, с книгите и чрез тях – с Твореца. А дотогава, в него има само точка в сърцето – искра, пробудена от Твореца и караща човека да Го търси.

Всичко останало в нас принадлежи на животинското ниво и не е отпечатък на свойствата на Твореца, а просто развито желание за наслаждение. Човек се нарича само онази точка, която е устремена към Твореца. Това е точка – желание за наслаждение, свързана с Бина, с желанието за отдаване.

Ако няма такава връзка между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, няма Бина и Малхут, съединени заедно – това създание не се нарича човек, ”Адам”, ”подобие” (доме) на Твореца. Такава връзка може да има само в 4-ти стадий и то не в целия, а само в някаква негова част, която се изяснява с времето. Само човешкото стъпало вътре в нашето желание е предназначено за извисяване към Твореца.

Въпрос: За какво тогава са нужни неживото, растителното и животинското стъпала?

Отговор: Желанието за наслаждение трябва да се развие с помощта на всички тези стъпала, иначе то не може да стане самостоятелно. На първите три нива имаме същото това желание за наслаждение, само че то функционира съгласно заложената в него вътрешна програма. А на 4-ти стадий желанието започва да се пита: за какво да обработвам тази програма?

За развиване на желанието са необходими всичките 4 стадия, тъй като от една страна, то трябва напълно да се отдели от Твореца, а от друга страна, да достигне до подобие с Него. Затова Творецът и творението – коренният стадий и 4-ят стадий са принудени да се отделят един от друг във всички останали стадии, на които се прави точен разчет, какви качества са нужни на творението, за да бъде противоположно и в същото време, подобно на Твореца: в какво то е противоположно, и в какво е подобно.

Противоположно то трябва да бъде в своето желание да се наслади, да остане такова, каквото е било; а подобно – в желанието за отдаване, което то изгражда над своето желание да се наслади. Тези две форми съществуват в него заедно.

От урок по ”Предисловие към книгата „Паним меирот“”, 06.03.2014

[129282]