Entries in the '' Категория

В движение към чудото

Д-р Михаел ЛайтманИ чул народът тази лоша вест, и се потопил в скръб, и никой повече не слагал своите украшения. [Тора, „Изход“, „Ки тиса“, 33:4]

Да се движиш по духовния път – това означава да напредваш в абсолютна тъмнина. Но още щом човек остави своя егоизъм, тъмнината веднага се превръща в светлина, а ако отново се потопи в него, отново се връща към тъмнината.

При това, тъмнината във всички наши чувства, определения, направления мигновено се усеща като обърканост, неуправляемост, изчезване насочеността към целта. Но именно по този начин можем да достигнем свойството отдаване.

Естествено, сега не усещаме свойството отдаване, не можем да си представим откъде идва то, по какъв начин човек се издига до него. На нас ни се струва, че просто заменяме едно свойство с друго, макар че това изобщо не е така. Как може човек, намиращ се в егоизма, да пожелае свойство, противоположно на неговата изконна природа? В това се състои основният проблем, който никой не може да разбере.

Как мога да поискам свойството отдаване и любов, когато се намирам в противоположни свойства? Даже ако поискам, това ще бъде заради себе си. Затова движението към целта се извършва в тъмнина, без Твореца, и именно затова е необходимо сам да намеря как да обърна тъмнината в светлина.

Работата е там, че това състояние вече се намира в мен. Но как да направя така, че всичко противоположно на моя егоизъм да се усеща като светлина? Как да се преинача, да се преобърна? Как да достигнем свойството отдаване, ако изначално не можем да го искаме, защото всичко, което искаме, го искаме за себе си?

Пред мен стои съвършено неизпълнима задача: да намеря тази точка, която не възможно отрано да разпозная, усетя и разбера. Защото ако разбирам какво е това, то вече не съм в егоистичното свойство!

Затова се устремявам към нея само благодарение на своята точка в сърцето, но и това устремяване е егоистично, защото то се намира в окупацията на моите егоистични желания.

В това се и заключава тайната на взаимодействие между нас и Твореца (светлината), когато Той работи над нас и ние се обръщаме към Него, но през някаква непреодолима преграда.

Между тези две нива съществува много интересен, неведом за нас ход, който никак не ни се удава да открием. Но ако внимателно вървим към целта с дадените ни средства, то той постепенно се появява. Средствата за напредване включват групова работа, желание за привличане на поправящата светлина, стремеж за обединение помежду ни. Всичко това постепенно разкрива в нас някакво направление, но все пак, то си остава тайна.

Виждаме, че днес в света едва ли някой си представя как може да промени своята природа. Тези, които макар и малко разбират природата на човека, знаят, че за нас самите е невъзможно да направим такава трансформация. Затова този процес се нарича „чудото на изхода от Египет“.

Когато човек напълно осъзнае, че не може да промени себе си, и в същото време, посредством своите действия вече здраво е свързан с Твореца, той разбира, че само Творецът може да направи това. В мига, в който достигне до тази точка на разрив между себе си и Него, тогава Творецът съединява всичко.

Движението към духовното може да се направи радостно само с осъзнаване важността на целта, която съответното обкръжение дава на човека. Без взаимна поддръжка и поръчителство е невъзможно тя да бъде постигната.

Материалистичната психология говори за това, как да успокоим човека, как да го изведем от депресията, а нашата методика – как да расте в радост. Наистина, в депресия ти не можеш да направиш нито една крачка напред. Всички тъмни състояния човек трябва да обърне в светлина, иначе не може да ги преодолее.

Тора ни разказва за тънките състояния, които преминаваме, изменяйки своята изконна природа с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

От ТВ програмата „ Тайната на вечната книга“ , 16. 09. 2013 г.

[128494]

Пулсът на живoта между получаването и отдаването

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Каква е ползата от разкриването на Твореца?

Отговор: Ако не изпитвахме желание да живеем, да доставяме удоволствие на себе си, да разберем, познаем и подобрим своето битие, то тогава не биха възникнали и въпроси.

Нуждая се от Твореца, за да ми е добре.

Въпрос: Но това не може да бъде крайната цел?

Отговор: Защо? Аз представлявам желание за получаване, нищо повече няма в мен. Следователно, не мога да мисля за нищо, освен за добро и благо. И тогава, в търсене на най-доброто, на максималното благо, аз разбирам, че съществува негов Източник – Творец, светлина. Оказва се, че съм построен по такъв начин, че когато Той ме напълва, това е и най-доброто състояние.

Тук се започва игра: за какво се напълвам? За да ми бъде добре на мен или на Твореца?

Да допуснем, че правя това заради себе си. В такъв случай моето наслаждение остава съвсем малко. Така и бебето, спретнато, нахранено и утолено, лежи неподвижно, препълнено от наслаждения – всяко движение е търсене на удоволствие, а в него сега няма никакви потребности. Дори неживото ниво е над това – то търси самосъхранение, а тук и самосъхранението е излишно.

И така, Творецът не иска да се окажем в такова състояние, тъй като това е много малка степен. И затова Той е устроил всичко така, за да не се задоволим с напълване на себе си, а за да можем да напълним Него, сякаш Той се нуждае от това. По точно, ние можем да се напълним заради Него. Това постоянно ни добавя нови желания и нови напълвания, без край, в резултат на което няма да ни напусне усещането за живот.

Ти изпитваш не голям глад, апетит и напълване, потребност и наслаждение, отново и отново. Така през теб непрекъснато протича живот и ти не умираш, не замръзваш на степента на примитивните самонаслаждения, които те изпълват до край, не оставяйки ти никакви желания.

От друга страна, ако Малхут на света на Безкрайността не бе направила съкращение (цимцум) и бе напълнила своите съсъди-желания докрай, то тя би изчезнала и би се върнала в изначалната точка – „нещо от нищото“.

Затова Творецът е създал всичко по този начин, за да можем да се уподобим на Него, да станем отдаващи. Представлявайки получаващо желание, в същото време искаме да отдаваме и се „люшкаме“ между получаване и отдаване, непрекъснато увеличавайки амплитудата. Това ни дава възможност за безкрайно развитие, и в него усещаме приключение, истинско удоволствие. При това се наслаждаваме и на глада, и на насищането; тъй като ни „гложди“ отдаването, нашият „апетит“ изначално е насочен към благото на другите. И излиза, че се наслаждавам на любовта от две страни: и от страна на съда, и от страна на свойството милосърдие.

Въпрос: Как наистина да пожелаем това?

Отговор: Тези детайли на възприятие възникват с помощта на светлината. Тя се излива върху нас в тази степен, в която и съответстваме, доколкото сме подобни на нея. А се уподобяваме на нея по пътя на работата с приятелите в групата.

Опитай се да им помогнеш и ще почувстваш съпротивление. Не се съгласявай с тези вътрешни съпротивления на отдаването; по този начин, в степента на твоите усилия, ще пробуждаш светлината, възвръщаща към източника.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 13.02.2014

[127368]

Вечната дилема: да бъдеш богат или щастлив

Д-р Михаел ЛайтманОт статията на Рабаш „Раждане и откърмване“: Човек трябва да вярва, че преди своето раждане, тоест обличането на душата в тяло, тя е била слята с Твореца, и сега жадува да се върне и прилепи към Него така, както е била допреди своето спускане в този свят.

Душата е била слята с Твореца, защото е съществувал един общ съсъд, всички части на който са били единни и съвършени. Висшата светлина ги е напълвала всички тях в еднаква големина в състояние на “Творецът и името Му са единни“.

Това е най-статичното, постоянно, устойчиво състояние, заложено в основата на цялото творение. Затова, след разбиването, което раздробило съсъда на многобройни късове, всеки от тях мечтае да се завърне към предишното единство – след като станали отделни части, те престанали да чувстват удовлетворение. Сега те непрестанно усещат недостиг.

В този свят няма истинска радост, удовлетворение, съвършенство и не може да има. Всеки представлява само част от системата, и докато тя не стане пълна, в нея винаги ще се разкриват недостатъци, проблеми. Така ще бъде до самия край на поправянето.

Затова всяка частица, всеки човек, неосъзнато желае да се съедини с останалите. Но този вътрешен стремеж се разкрива постепенно, според степента на развитие на човека. В края на краищата, ще се разкрие тази нужда от единство, тъй като само в такава форма ще успеем да достигнем съвършенство.

Но за това трябва да спечеля войната между моя стремеж към съвършенство и единство, и моя егоизъм, който желае да властва. А това е против съединението, защото то е възможно само между равни. Затова трябва да определя какво избирам: едното или другото. Но ние не можем да разрешим тази вътрешна дилема.

До самия край на поправянето сме обречени да пребиваваме в такава вътрешна криза – от една страна, желая съвършенство, което може да се усеща само в интегрално, равно, обобщаващо съединение между всички заедно. А от друга страна, искам да властвам! Това може да бъде съединение, но вече такова, където аз управлявам, а не където всички са равни и интегрално свързани.

Ето защо човечеството се колебае постоянно ту в едната, ту в другата страна. И така ще продължава през цялото време дотогава, докато не достигнем до осъзнаването на своето зло.

От урока по статията на Рабаш 14.02.2014

[128073]

Злата Америка

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Забелязвате ли, че хората взеха да стават все по-раздразнителни, все по-зли? Това е навсякъде: в домовете ни, в училищата, на работните ни места, в телевизионните шоу програми, по филмите и, разбира се, по трибуните на политиците.

Много психолози и социолози са уверени, че Америка преживява епидемия от гняв. Нацията е разделена на богати и бедни, на леви и десни – и всяка година икономическата криза обостря още повече това разделение. Хората работят повече, но средният доход на семейство продължава да спада.

Американците са недоволни буквално от всичко: от личния си живот, от работата, от съседите и политиците. Всички са съгласни, че така не може повече да продължава, но не могат да се договорят как може и как е нужно. Всички чувстват, че страната се приближава към пропаст, но имат диаметрално противоположни мнения за това, как да бъде изкарана от тази пропаст. Взаимните обвинения се превръщат в спорт, напрежението в обществото расте.

Коментар: Докато не се осъзнае необходимостта от промяна на човека (защото друго няма какво да се изменя) по лош и глупав или по добър и умен път.

[128382]

Учим се да живеем в равновесие с природата

[ 83357]