Въпрос: Излиза, че смирението не е еднократно действие, а през цялото време трябва да се пречупваш? Когато се натрупа достатъчно количество такива действия, човек ще заживее ли в друго измерение?

Отговор: След няколко такива случая на смирение трябва да се образува пробив. Но никой не знае, колко такива действия ще са необходими. Ако човек е слаб, ще му дадат да извърши неособено големи действия, но в голямо количество. А силният човек може да изпълни това за кратко време, като чук, разбиващ скалата с един удар. Но все едно, това никога не се случва с един удар.

Рабаш описва това като изстрел в каменно сърце, когато всеки куршум оставя след себе си нова пукнатина в камъка, докато не пробие дупка. Колко изстрела ще са необходими – това зависи от мощта на човека, от силата на ударите, на които той е способен.

Ако групата подкрепя човек, то той е способен да издържи повече, без да избяга веднага. В този случай той може да издържи и дори да ”удари по зъбите” егоизма си в отговор на случващото се, което вече се определя като особено преодоляване. Тъй като ти се налага да биеш по зъбите своя собствен егоизъм – не някой стоящ пред теб, а онзи, който е вътре. Но човек постепенно се учи на това – ако не със съветите на учителя, то тогава на собствените си страдания.

От подготовка към урока, 12.03.2014

[130361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →