Въпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →