Човек започнал да се разграничава от животинския свят не когато се е изправил на два крака и е проходил, а когато е започнал да развива обществени връзки. Това били връзки, отношения не само вътре в неговото племе, в неговото семейство, където той усещал всички толкова близки, с една дума, като самия себе си. Той започнал наистина да усеща обкръжаващите го хора и да общува с тях.

В средата на животните такова нещо няма. Животните живеят на стада, но различните стада не общуват помежду си. Докато човек се е развил над семейните връзки. Тази връзка е егоистична, естествена, от желанието чрез нея да използва останалите, до колкото е възможно: аз теб, ти мен.

Всичко се определя от това, къде ще получа по-голяма изгода: мога да те хвана и да те изям, да те превърна в роб, да заграбя имуществото ти и да те убия, ако се съпротивяваш, или да сключим съюз. Всичките тези отношения са егоистични и са валидни и до днес. Няма никаква разлика между онова, което е било преди хиляди години, и днес – все същата форма на поведение: максимално да използвам другия за собствена полза, в интерес на своето племе, на своя народ, държава.

Така е било винаги, продължава и днес. Но сега историята достига много интересна точка. Тя все още не се е разкрила до край и продължава с голям натиск и болка, с трагични ситуации, предназначени за нейното пълно разкриване.

Внезапно всички обособени семейства, племена, глутници, държави, народи, започват да усещат, че са взаимно свързани, че зависят един от друг. И тази зависимост ги задължава да се държат коректно. От една страна, от гледната точка на взаимната изгода, аз бих искал да използвам всички. Но от друга страна, разбирам, че съм зависим от тях и се нуждая от всички.

За сега всичко това е само началото на новото развитие. Но в крайна сметка ще достигнем състояние, когато човек ще бъде принуден да възприема всички като едно семейство, тоест да види своята кръвна зависимост с тях.

При това егоизмът няма да изчезне, както е в истинското семейство. Към близките ни хора не усещаме егоистични намерения – обратно, стремим се да направим всичко, което е в тяхна полза. Действаме с абсолютно добро, защото ги усещаме като част от себе си, сякаш сме едно тяло.

Как да действаме, когато разумът ни подсказва, че чуждите хора в крайна сметка се оказват наши близки, тъй като сме зависими от тях на 100%, а от друга страна, егоизмът за сега не е изчезнал, както сред децата ни. Ние се озоваваме между две противоположни сили. Едната сила заповядва: ”Ти трябва да го обичаш!”, а втората констатира: ”Ти го ненавиждаш!”. Може ли да се направи нещо при такова разделение?

В рамките на нашия свят нищо не може да се направи и това е голямата трагедия! Понякога така се случва в семейството и това не може да се поправи. Това е такова неразрешимо противоречие, като даденото указание на Авраам от Твореца: ”От Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, а сега го принеси в жертва” – известен парадокс.

Ако такова се случва в семейството, това все още не е най-страшното, можем някак си да се приспособим и да решим конфликта. Но какво да правим, ако самата природа, еволюцията ни води към такъв конфликт, когато животът и смъртта зависят от способността да се сближим с чужд човек до такава степен, че да станем с него едно тяло, като един човек с едно сърце.

Такова откритие предстои на цялото общество, на цялата земна цивилизация от седем милиарда души. Егоизмът ми пречи и не ми позволява да се доближа до друг, а от друга страна, съм зависим от него на 100%.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130832]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →