Стълбата на любовта към ближния

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Един грешник води до загуба на много блага, както е казано по-горе, човек, който изпълнява заповед между него и Твореца, получава такова вдъхновение, както и човек, който изпълнява заповед между него и неговия ближен.

Тъй като изпълнението на която и да е заповед се прави заради Твореца, без какъвто и да е примес на егоистична любов, без каквато и да е светлина и надежда за получаване в отговор някакво възнаграждение или уважение за положените усилия, когато тук, в тази висока точка, се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния, ставайки едно единно цяло. По такъв начин, това води до определен напредък на цялото човечество по стълбата на любовта към ближния.

От това става ясно, че условията са много точни: отдаването, природата на Твореца, изисква от нас да преминем етапите на развитие на нашия егоизъм до такава степен, докато не потънем напълно в него, не се преизпълним с егоистично зло на висотата на всичките 4 нива. А разбиването, започнало в нашите корени, трябва напълно да бъде завършено и да започне да проявява своите резултати.

Ако човек наистина желае да се издига в духовното, т.е. към отдаване, той постепенно разкрива, че тези условия са необичайно трудни, дори на практика невъзможни и, разбира се, нетърпими. Защото трябва всеки миг да се правят действия, използвайки всеки шанс и даже търсейки допълнителни възможности за отдаване на ближния от любов към него. И при това да се намира в радост и въодушевление, въпреки усещането, че в него самия няма нищо!

Трябва да се разбере, че тъкмо това се нарича духовно: да не получаваш никакво възнаграждение, действайки само за благото на ближния. Ако това беше за благото на Твореца, бихме могли да се съгласим, тъй като Той е велик и властва над всичко.

Почетно е да си свързан с Него, да се доближиш и да Му отдаваш. Но когато става дума за отдаване на ближния, а не на Твореца, т.е. на всеки човек на този свят, на когото трябва чрез своите действия да донеса всевъзможно добро, наслаждение, напълване – това става съвършено невъзможно.

В тази точка аз достигам до разбирането, че само обкръжаващата светлина е способна да направи такава промяна и че тя е необходима, защото на мен нищо не ми е останало и не мога да избягам от това. Това е истинската цел на творението и висшата справедливост и аз се нуждая от помощта на Твореца, доколкото без Него, разбира се, нищо не мога да направя.

В крайна сметка, се съгласявам и разбирам, че в това е висшата справедливост и че така трябва да бъде, въпреки че всичко в мен протестира. Готов съм през цялото време да се обръщам с молба да дойде висшата сила, да ме поправи, да ме промени, да направи така сякаш преставам да съществувам, а само да служа на цялото човечество, по равно, без да ги разделям на приятел и на враг.

Не трябва да има никаква разлика в отношението ми към най-пропадналия, най-лошия човек на света и в отношението ми към Твореца. Само след като достигна до пълна любов към творението, ще достигна до любов към Твореца. Защото Творецът трябва да се разкрие между всички.

От подготовка към урока, 04.03.2014

[129019]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed