Entries in the '' Category

Наука за съединението в епохата на сепаратизъм

каббалист Михаэль ЛайтманВ обичайния живот ние обикновено крием своя егоизъм. Ако изцяло завися от врага, то егоизмът започва да изчезва, омразата се топи. Няма къде да отида и започвам да търся как да го заобичам и да го накарам да ме заобича. Сработва инстинктът за самосъхранение. Не мога да мразя този, от когото зависи животът ми – най-ценното нещо, което имам.

Но в този случай нищо нe може да се получи. Омразата ще се разкрива между всички все повече и повече, в света ще растат сепаратистките движения. Колкото повече нашият свят се проявява като неразделен и взаимосвързан, толкова повече ще израстват в него и противоположни на това тенденции.

Всеки ще се стреми да се отдели и в крайна сметка стигаме до същото състояние, както в древността, когато всеки град, всеки регион е бил отделна държава. Целият свят ще бъде разделен на такива феодални владения.

От една страна, егоизмът расте и всеки точно чувства своите граници, своите владения, отделя себе си от останалите. В резултат на това, в този свят от седем милиарда души се появяват десетки хиляди държави, неспособни да се разбират помежду си.

Дори хората вече са неспособни да се разбират помежду си. Някога членовете на цялото семейство са живели в една стая: родители, деца и внуци. А днес, двама не могат да живеят в мир в един апартамент. Това се нарича омраза.

Според степента, в която се разкрива нашата зависимост един от друг, дотолкова се проявява сепаратизмът, изолацията – желанието да се прекъсне зависимостта, да се разделят, за да се отдалечат. Тези две тенденции няма да изчезнат и постоянно ще растат в човешкото общество все повече и повече и решение за това няма! Двете ще нараснат до небето и ще бъде невъзможно да се разреши конфликтът.

Изкуството на съединение се нарича науката кабала. Накрая ще достигнем такова състояние между всички: деца, възрастни, в училище, на работа, в международните отношения, в рамките на обществото, че няма да можем да говорим един с друг и ще се нуждаем от науката за свързване!

Това ще бъде необходимо, за да се създадат просто нормални взаимоотношения на работното място, в училище, в семейството, в целия живот. Тогава хората ще се нуждаят от тази наука, тъй като омразата, отхвърлянето, невъзможността да говорят помежду си, да гледат другите ще достиге такива страшни размери, че хората няма да могат да прекрачат тази пропаст.

Ще бъде невъзможно да се преодолее нежеланието да виждаш и чувстваш другите. Човек ще търси усамотение, наблизо да няма абсолютно никой. Няма да иска никой да се приближава до него. Но от друга страна, той ще трябва да направи това: да седне в класната стая, в университетската аудитория, да общува с другите хора.

В днешно време, един човек не може да направи нищо, дори и учените извършват научни изследвания в големи групи. Още повече, че по време на работа, навсякъде трябва да бъдат включени в екипи. Но хората губят способността си да си сътрудничат един с друг, дори с още един като него, до такава степен ще нарастне разделението.

Затова науката за съединението ще стане много популярна. Целият свят ще се нуждае от нея.

Човек трябва да разбере, че всички духовни светове: 5 свята, светът на Безкрайността, цялата стълба със стъпала и парцуфим се разкриват в „неестествени“ връзки между хората. Съгласно природата, в нас се разкрива омраза и взаимна зависимост. Но ако установим връзка между тези полярни полюси: омраза и зависимост, ако се свържем с други над своя разум, над желанията и всички наши сметки, там ние ще открием нови отношения и ще усетим нов свят.

Сега ние възприемаме света с петте си сетива, тоест в пет вида егоистични връзки между нас, виждайки всичко в своя егоизъм, т.е. във всяко състояние търсим възможност да бъдем уверени и да се насладим. Така за сметка на науката за съединение, на кабала, достигаме до нови над егоистични отношения: любов към ближния като към себе си, и започваме да разкриваме вътре в нашите връзки пет допълнителни сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И в тях ние ще разкрием явления, които се наричат ​​духовни светове – до пълна връзка, която се нарича свят на Безкрайността. Духовният свят се разкрива в отношенията между нас и градацията в нашите отношения от пълно разделяне до пълното сливане – определят стъпките по духовната стълба.

Доколкото се старая над самия себе си, над своя егоизъм и омраза да развия любов, по този начин разкривам етапите на духовните светове. Ето защо няма нужда да търсим духовния свят в каквито и да е други пространства, в книгите, в механичните действия с ръце и крака. Всичко се определя само от работата в сърцето, и доколко в своите усещания мога да се сближа с други, над своето отхвърляне, ненавист, без да желая да я изтрия и унищожа.

Всичко е построено именно над омразата, както се казва: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Така че в любовта, построена над омразата, аз ще разкрия един нов свят, който се нарича света на хората. Тъй като в него всички ние сме обединени в едно и придобиваме образа на човек, на Адам („подобен“ на Твореца).

От подготовката за урока, 25.03.2014

[130828]

Важността на интегралното възпитание

Най-разпространената грешка

каббалист Михаэль ЛайтманНай-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Възлите и въжетата на интегралната система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Преобръщания

каббалист Михаэль ЛайтманАко се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Не занимавайте хората с безполезна работа

Мнението на експерта за следващия стадий на кризата

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Еврозоната се движи по път, водещ към дълбока депресия. По време на следващия икономически шок,заразата може бързо да се разпространи по глобалните търговски вериги, провокирайки глобален икономически колапс.

Взаимозависимостта ни показва, че всички ще се озовем в това положение. Финансовите шокове могат да се разпространят по света за броени секунди. Съвремените градове имат запас от храна и вода за три дни.

Когато икономиката засяда, се губи способността ни да обслужваме старите дългове и длъжниците се превръщат в неплатежеспособни. Нарастващата сложност тласка системата все по-далече от състоянието на равновесие. Десетки милиарди взаимовръзки във веригите от доставки са прекалено сложни, затова никой не ги разбира.

Политическите решения се осланят на остарелите икономически модели, създадени за стабилни условия. Икономическата криза предизвиква фрагментацията на обществото, където разпространяването на страховете и растежът на национализма са признаци на икономическа криза.

Мащтабните засушавания в големите производствени региони, такива като САЩ и Индия, само влошават ситуацията. Кризата, която ще последва, ще е огромна, светът не може да се подготви за нея. Растящото напрежение в глобалната икономика я прави все по-малко еластична.

Реплика: Именно затова не трябва да чакаме по-добри условия за разпространението на методиката за поправяне на света, а да прилагаме всички усилия, така че човечеството да е наясно с истинските причини за кризата и за пътищата, водещи към изхода от нея.

[130836] 

Второ пришествие на ЛСД

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Жертви на забраненото ЛСД в САЩ са станали почти сто души: някои от тях, забивайки автомобилите си в бетонни стени, други, хвърляйки се през прозорците на високи сгради, трети проваляли уроците в училища и колежи с неадекватното си поведение и т.н.

Пресата бързо разнесе новините за това отравяне. Новата вълна популярност на ЛСД сред младите хора може да се превърне в гигантски разходи за здравеопазване и радикално да промени тактиката за борба с незаконните наркотици.

Преди петдесет години този халюциногенен наркотик стана неделима част от младежката култура. За разлика от кокаина, хероина и марихуаната, той потапя човек в абсолютно друга реалност. Употребяващи го твърдят, че чрез него започват да виждат със затворени очи, да четат мисли, да предсказват бъдещето и дори – да променят миналото, и т.н.

Имаше време, когато някои учени не осъждаха, а приветстваха употребата на ЛСД като „средство за разширяване на съзнанието“. Едва към края на 70-те години това наркотично увлечение започна да намалява.

В наркотичната индустрия се наблюдава криза. Разрешена в 20 щата, марихуаната вече не предизвиква голям интерес сред младежите. Вътрешното състояние на младежите от 80-те години съответстваше на кокаина; живеещите в депресивните и бунтарски 90 години на миналия век, обикнаха хероина; поколението от началото на новия век, не се определи към някой наркотик, а днешното поколение иска да открие нещо такова, което да му помогне изцяло да промени своето светоусещане.

Интересът към ЛСД е очевиден. Днес, дори и най-разполагащите подрастващи са депресирани заради пренасищане на пазара със стоки и услуги. Липсва им цел, към която да се стремят, но дълбоко в себе си те искат да намерят нещо, което да ги примами.

За разлика от марихуаната, хероина и кокаина, производството и транспортирането на ЛСД не предизвиква големи затруднения – това е течност, която се капва на парче хартия в микроскопични дози. Затова да се пренесат през границата сто хиляди порции от ЛСД е много по-лесно, отколкото сто хиляди таблетки, цигари или прахови дози.

Картелите, които се готвят да наводнят американския пазар с ЛСД през втората половина на 2014 година, вече започнаха маркетинговата си кампания.

ЛСД преди всичко ще се разпространява сред висшите слоеве на обществото.

Този халюциноген няма да се конкурира с марихуаната или хероина, той ще заеме свой участък от пазара. Картелите вече се примириха с това, че марихуаната скоро ще бъде изцяло легализирана в САЩ, а силно действащите продукти на фармацевтичните компании заменят хероина и кокаина.

Реплика: Хората изпитват силно желание да намерят смисъл, увлечение, цел. Наркотиците създават лъжливо усещане за “полет“, успокояват, отвличат. Но както увлечението по тях в миналото вече е преминавало, така ще премине и сега. Защото нашата природа, егоизмът, се развива постоянно, изисквайки все по-точен отговор на въпроса за смисъла на съществуването ни. Разкриването на неговата истинска цел е в прехода на нивото на вечността и съвършенството.

Нашето разпространение ще помогне този период да бъде преминат по-бързо и ще накара човечеството да се заеме с истинската работа – преходът на следващото ниво на съществуване.

[130654]

Обществените отношения са формирали човека

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек започнал да се разграничава от животинския свят не когато се е изправил на два крака и е проходил, а когато е започнал да развива обществени връзки. Това били връзки, отношения не само вътре в неговото племе, в неговото семейство, където той усещал всички толкова близки, с една дума, като самия себе си. Той започнал наистина да усеща обкръжаващите го хора и да общува с тях.

В средата на животните такова нещо няма. Животните живеят на стада, но различните стада не общуват помежду си. Докато човек се е развил над семейните връзки. Тази връзка е егоистична, естествена, от желанието чрез нея да използва останалите, до колкото е възможно: аз теб, ти мен.

Всичко се определя от това, къде ще получа по-голяма изгода: мога да те хвана и да те изям, да те превърна в роб, да заграбя имуществото ти и да те убия, ако се съпротивяваш, или да сключим съюз. Всичките тези отношения са егоистични и са валидни и до днес. Няма никаква разлика между онова, което е било преди хиляди години, и днес – все същата форма на поведение: максимално да използвам другия за собствена полза, в интерес на своето племе, на своя народ, държава.

Така е било винаги, продължава и днес. Но сега историята достига много интересна точка. Тя все още не се е разкрила до край и продължава с голям натиск и болка, с трагични ситуации, предназначени за нейното пълно разкриване.

Внезапно всички обособени семейства, племена, глутници, държави, народи, започват да усещат, че са взаимно свързани, че зависят един от друг. И тази зависимост ги задължава да се държат коректно. От една страна, от гледната точка на взаимната изгода, аз бих искал да използвам всички. Но от друга страна, разбирам, че съм зависим от тях и се нуждая от всички.

За сега всичко това е само началото на новото развитие. Но в крайна сметка ще достигнем състояние, когато човек ще бъде принуден да възприема всички като едно семейство, тоест да види своята кръвна зависимост с тях.

При това егоизмът няма да изчезне, както е в истинското семейство. Към близките ни хора не усещаме егоистични намерения – обратно, стремим се да направим всичко, което е в тяхна полза. Действаме с абсолютно добро, защото ги усещаме като част от себе си, сякаш сме едно тяло.

Как да действаме, когато разумът ни подсказва, че чуждите хора в крайна сметка се оказват наши близки, тъй като сме зависими от тях на 100%, а от друга страна, егоизмът за сега не е изчезнал, както сред децата ни. Ние се озоваваме между две противоположни сили. Едната сила заповядва: ”Ти трябва да го обичаш!”, а втората констатира: ”Ти го ненавиждаш!”. Може ли да се направи нещо при такова разделение?

В рамките на нашия свят нищо не може да се направи и това е голямата трагедия! Понякога така се случва в семейството и това не може да се поправи. Това е такова неразрешимо противоречие, като даденото указание на Авраам от Твореца: ”От Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, а сега го принеси в жертва” – известен парадокс.

Ако такова се случва в семейството, това все още не е най-страшното, можем някак си да се приспособим и да решим конфликта. Но какво да правим, ако самата природа, еволюцията ни води към такъв конфликт, когато животът и смъртта зависят от способността да се сближим с чужд човек до такава степен, че да станем с него едно тяло, като един човек с едно сърце.

Такова откритие предстои на цялото общество, на цялата земна цивилизация от седем милиарда души. Егоизмът ми пречи и не ми позволява да се доближа до друг, а от друга страна, съм зависим от него на 100%.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130832]

За революциите и съзиданието

каббалист Михаэль ЛайтманВсички революции на човечеството са искали равенство – не на минимално ниво на живот, не равенство между скитници в пустинята, а равенство в нормални условия, които се полагат на народа. Такива, при които данъците да не са в ръцете на малцината ”докопали се” до властта, а в съвременната епоха – до парламента.

Днес животът ни по своята същност е извратен: правителството събира пари от гражданите, а след това правят каквото си искат с тях, никого не питайки нищо. ”Вие сте ни избрали – сега ни оставете да постъпваме така, както ние смятаме за добре”. За нуждите на обикновените хора никой не се грижи. Народът работи и плаща данъци, а правителството ги получава и харчи по свое усмотрение.

Така е навсякъде по света, при всички режими. Всъщност, това не е демокрация и не е либерализъм, а само една голяма корупция.

Как да поправим ситуацията? Само по пътя на човешкото обединение. Но много хора се стараят да се възползват от това, в желанието си да се домогнат до властта, да се възкачат и сами да разпределят средствата.

И това няма да престане. В крайна сметка, корупцията ще достигне такива мащаби, че до народа няма да достигат дори трохите. Целият свят се сблъсква с този проблем.

Ще помогне само всеобща система за просвета, благодарение на която хората ще разберат, какво трябва да направят и какво държавно управление им е необходимо. Тогава вече няма да могат да ги манипулират и на техен гръб да построят поредното корумпирано правителство.

Тъй като те ще видят, ще познаят, че в тяхното единство е заложена мощна съзидателна сила, позволяваща не само да се отърват от ненужното, но и да изградят онова, което им е необходимо. Единствено тогава, в просветен народ, може да се изгради нещо ново.

Нищо друго няма да помогне. Колко умни глави спорят и коментират политиката, кредитите, данъците, бюджета, но всичко това е една голяма заблуда, зад която се крие борбата за власт, за стола и топлото място. И никой няма да има полза от това, освен ”щастливецът”, докопал се до стола.

През цялата човешка история, по времето на всички формации, липсата на масова просвета е бил основен проблем. Ограмотяването на народа без реално обединение – това все още не е необходимото образоване.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 20.03.2014

[130730]

Правила на кръглата маса

Нов свят

За да не остана с вкаменен егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманЦелият свят е егоистично състояние на материята. Всичко, което съществува в неживата, растителната и животинската материя, съществува в такъв вид, за да запази себе си в най-добрата форма.

В човешката материя това още повече е преувеличено: и аз искам да се запазя в най- добрата форма в сравнение с всичко, което ме обкръжава: неживо, растително, животинско и човека. Аз трябва да се намирам в най-оптималното, комфортно състояние, така че цялата Вселена да се занимава с обслужването на моето его. Това е естественият устрем на човека.

Ако можехме да видим как вътрешно се сдържаме, не желаейки да страдаме. Защо трябва да се терзая, че не съм Айнщайн или Пикасо? Аз не искам да се безпокоя напразно, с една дума, отрязвам това от себе си. Е, не станах нито Лев Толстой, нито Шекспир…

Затова егоизмът поставя защитна реакция върху несбъднатите желания. Но там, където мога, искам да заграбя всичко и да го подчиня. Това е нашата природа: човек е готов да погълне целия свят.

Ние не можем сами да променим природата си. Тя е създадена и се поддържа в нас и в цялото огромно пространство благодарение на силата, наречена светлина, която не се вижда и усеща от нашите осезателни органи. Тя през цялото време поддържа егоизма, създава го и го развива.

Но вътре в егоизма се намира отделна точка, която не се отнася към него – точката за анализ на самия егоизъм. Въздействащата му светлина оказва влияние на тази точка. Тя започва да се развива и да усеща къде се намира. ”Аз се намирам вътре в някаква природа? Кой съм Аз и къде се намирам?“ – се пита тя.

Ако тази точка се развива сериозно в човека (тъй като тя съществува във всеки от нас: при едни повече, а при други – по-малко), то той започва да си задава въпроси: ”Това за какво ми е, от къде е?”. Принципно, в него се развиват въпроси към светлината: ”Защо си ме създала? За какво? Ако е за да страдам, то аз те проклинам като източник, обричащ ме на такова съществуване. А ако е за нещо друго, то тогава за какво? Искам от теб обяснение!”

Когато човек настойчиво изисква обяснение от светлината/Твореца, тогава той започва да контактува с Него с помощта на точката в сърцето. Тъй като тази точка се явява човекът. Всичко останало е животинско състояние.

Принципно, какво може да ме интересува. Или моята собствена природа и как максимално комфортно ще просъществувам в нея за n-количество години, влагайки малко, а получавайки повече наслаждения? Или устрем към своя корен, към своя източник: кой си ти, че си ме създал и ме управляваш? Това e най-висше устремяване в дипола на егоизма и точката, която може да се развива в него.

Щом точката в сърцето започне да се развива, веднага може да и се даде методиката за нейното неегоистично развитие, което се осъществява само под въздействието на Висшата светлина. При това аз искам тя да идва в по-голямо количество при мен, повече да ми влияе, да ми се разкрие логически, разбираемо, осезаемо, последователно, в целите и плановете спрямо мен. Тъй като това е източник на сила, информация – на всичко.

Тъкмо това иска точката в сърцето или ”човекът в мен”. И тогава ми се дава Тора и аз започвам да работя с нея. Всеки, в когото се пробужда такъв устрем, трябва да го цени и да се страхува, че може да го загуби и той ще остане като вкаменен егоизъм или животно.

От ТВ програмата”Тайната на вечната Книга”, 30.09.2013 

[130589]

Защо децата не искат да се учат?

Укротители на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Излиза, че смирението не е еднократно действие, а през цялото време трябва да се пречупваш? Когато се натрупа достатъчно количество такива действия, човек ще заживее ли в друго измерение?

Отговор: След няколко такива случая на смирение трябва да се образува пробив. Но никой не знае, колко такива действия ще са необходими. Ако човек е слаб, ще му дадат да извърши неособено големи действия, но в голямо количество. А силният човек може да изпълни това за кратко време, като чук, разбиващ скалата с един удар. Но все едно, това никога не се случва с един удар.

Рабаш описва това като изстрел в каменно сърце, когато всеки куршум оставя след себе си нова пукнатина в камъка, докато не пробие дупка. Колко изстрела ще са необходими – това зависи от мощта на човека, от силата на ударите, на които той е способен.

Ако групата подкрепя човек, то той е способен да издържи повече, без да избяга веднага. В този случай той може да издържи и дори да ”удари по зъбите” егоизма си в отговор на случващото се, което вече се определя като особено преодоляване. Тъй като ти се налага да биеш по зъбите своя собствен егоизъм – не някой стоящ пред теб, а онзи, който е вътре. Но човек постепенно се учи на това – ако не със съветите на учителя, то тогава на собствените си страдания.

От подготовка към урока, 12.03.2014

[130361]

Да отстъпим или да отвърнем?

Да разкрием цялата Вселена в себе си

Легализиране на марихуаната в САЩ

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Историята на тютюнопушенето в цивилизованите държави наброява повече от 500 години. Но борбата с тютюнопушенето започва през ХХ век, паралелно с образуването на тютюневия монопол и нарастващите приходи от този бизнес.

Дълго време тези процеси вървяха паралелно – медиците биеха камбаната, а производителите увеличаваха печалбата. Сега няма никакво съмнение, че раковите заболявания, сърдечните и дихателните заболявания се дължат на тютюнопушенето.

Но пушенето никога не се е смятало за социално-опасно, за разлика от наркотичната зависимост. Трудно е да се намери положителен персонаж на наркомана в човешката култура. Употребата на наркотици в древността се е смятала за позорно и недостойно дело, жестоко се е преследвало и се е порицавало от социума.

Здраво мислещият човек няма никакви съмнения относно пагубното въздействие на наркотиците. И тази пагубност засяга не само физическото самочувствие на наркомана но и непосредствено засяга неговите близки.

В този аспект е интересен културният бит по отношение на американското общество и законодателно-изпълнителната върхушка на това общество към употребата на марихуаната за легализиране на тези навици. Къде отиде консерватизмът и следването на моралните устои на нашите прародители.

За последното десетилетие в много щати на Америка наркотичното средство замести тютюнопушенето – активната борба срещу употребата на тютюн в САЩ разчисти пътя на марихуаната и при това напълно законно. Фаталното последствие от употребата на марихуана се разтяга десетилетия напред.

В този случай американските медици се озоваха на една страна с продавачите на марихуана. Медиците спокойно се отнасят към наркозависимостта, прекрасно осъзнавайки, че да се излекуваш от нея е много по-трудно, отколкото от обикновеното тютюнево пристрастие. Всички лепенки, брошури, дъвки в този случай няма да помогнат, без да споменаваме, че стойността на това лечение ще е много по-скъпо.

Реплика: По замисъл на американския елит, по-голямата част от населението трябва да бъде упоена, дрогирана, за да бъде естествено намален неговия прираст и да стане 1-2 милиарда. Друго такова ”успокояващо” средства няма. Затова в глобален мащаб е прието решението да се легализират и рекламират леките наркотици.

А на тютюневите компании им е наредено да мълчат. Такава заповед е отправена и към средствата за масова информация. От САЩ това отрицателно отношение към тютюна и положително отношение към марихуаната се разпространява в целия свят.

[130251]

Промени себе си, а не света

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Трябва ли вътрешно да се съгласим с всички пречки, които идват от външния свят?

Отговор: Обикновено първата реакция на човек към онова, което се случва в света – това е желанието да промени всичко, да  преустрои света, да прекрои държавните граници, да оздрави икономиката. Такава е естествената реакция на нашия егоизъм, т.е. на самите нас, която се проявява дотогава, докато изведнъж не започнем да осъзнаваме, че всичко това са само глупости!

Къде сте виждали, че смяната на една формация с друга спомага за подобряване на обстановката? Всъщност, тъкмо обратно, става по-зле. Отначало ни се струва, че всичко върви нормално, сякаш сме постигнали нещичко и всичко е наред. А не след дълго откриваме, че е станало по-лошо, отколкото преди. И това е естествено, защото не вървим към поправяне.

Сега ни остава само да осъзнаем своето неправилно отношение към света. Всичко, каквото и да се случи в света, може да бъде поправено само чрез сближаване с Твореца, защото всичко произтича от Него, за да ни подтикне към сближаване с Него. Ние постоянно се отделяме от Твореца. Ако разберем, че трябва да се устремим към Него, тогава наистина ще започнем да се доближаваме към нещо добро. Но в крайна сметка Той ще ни отделя все повече и повече, за да достигнем до пълното осъзнаване на егоизма си.

Когато започнем поне малко да се поправяме, ние напредваме към дълбините на егоизма, под формата на лява и дясна линия и вече разбираме как да действаме по-нататък. В нас се появява метод за работа с кризата, която поправяме и се издигаме над нея, приближавайки се към Твореца. Поправяйки се, ние отстраняваме кризата, без да закачаме икономиката, образованието, възпитанието, технологиите – нищо. Това всичко е само глупости, защото преобразуването на всички тези сфери не предвещава нищо добро.

Но колкото по-плътно се доближаваме до Твореца, толкова на по-голямо разстояние може да ни отдръпне от себе Си, разкривайки злото, и по такъв начин по-бързо ще преработим злото в добро. Затова не трябва да се стремим да променяме света, обществото, всички структури, сфери на дейност.

Всичко, което трябва да направим, е да променим човека, като основа за промяна на света. Именно на това трябва да се научим сами, да обясним на човечеството и да научим останалите.

От урока на руски език, 07.02.2014

[129728]

Неясни силуети в тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава, да се намираш в непрекъснат диалог с Твореца?

Отговор: Човек трябва постоянно да прилага усилия да преведе реалността до правилна форма, вместо да я възприема такава, каквато я вижда или както я усеща в сегашното си състояние.

Дори когато вече се намира на духовно стъпало, той трябва да се старае през цялото време да се вижда на следващото стъпало и да си представя реалността, която съществува там.

За целта той започва да организира всички съставни компоненти: себе си, групата, учението, учителя, Твореца. Има три основни компонента:

  • самият човек,
  • онова, което е между него и Твореца – целия свят, включително и групата, учителя, всички проблеми и поддръжки,
  • Твореца.

Всички стоящи пред мен форми на скритие са с една дума неясни силуети в тъмнината. Но благодарение на тях вече мога да различа, че тук все пак има нещо. Независимо, че ги виждам в неестествена, неправилна, измамна форма, но все пак вече някак ги опознавам. Това означава да се намираш в състоянието ”ло лишма”, което служи вече като подготовка. И сега аз моля тези форми да се превърнат в истински.

Ако ги нямаше тези лъжливи форми, аз не бих приложил тези усилия и не бих пожелал те да се превърнат в истински. Тоест не бих видял истинските форми и не бих разкрил Твореца. Тъй като Той трябва да се разкрие в истинските форми. Това не са Негови форми, а формите, чрез които ми се показва. Тъй като самия Него, самия Източник аз не съм способен да разкрия – трябва ми някаква спомагателна форма, АВАЯ.

Затова трябва да започна от съсъдите, които по-късно се превръщат в милосърдие. Трябва да разкрия всички лоши форми на скритието, а след това да разкрия как те се превръщат в добра, правилна форма – форма на разкриване. Тази преобърната форма е разкриването на Твореца.

Затова ние не искаме сенките да изчезнат от нашия свят. Иначе не бихме имали връзка с Твореца и никога нямаше да можем да Го усетим. Затова е станало разбиването, за да може чрез съединяване на всички форми на разбиването да открием целия разлом между нас – това е най-главното. Ние изучаваме не целия съсъд, а как той се съединява от отделните парчета, т.е. изучаваме цепнатините. Те са като връзка с висшата сила. Трябва да виждаме Твореца пред нас, разговарящ с нас с помощта на всичките тези неприятни форми на скритието, възприемайки ги като покана, призив за вярно обръщение към Твореца. И разбирайки, че когато всички тези връзки се подслаждат и негативните форми се превръщат в позитивни, то в тези форми разкриваме Твореца.

Затова цялата ни работа се състои в това посредством: учителя, групата, книгите, разпространението, да поискаме да заменим формите на скриване, стоящи пред нас, с форми за разкриване. Но във формите за разкриване трябва да се отъждествявам със свойството отдаване, с Твореца. Връзките се подслаждат в зависимост от степента, с която се съотнасям със свойството отдаване.

От подготовка към урока, 17.03.2014

[130135]