Entries in the '' Категория

Просто правило

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Благодаря за разбитите желания

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията „Разликата между святата и нечистата сянка“ („Шамати“ №8): Скриването може да се раздели на два вида. Първият, това е, когато човек все още има възможност да се справи с тази тъмнина и скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли за това Той да му отвори очите и да му позволи да разбере, че всички скривания идват при него от страна на Твореца, тоест Творецът прави това с него, за да може той да Го помоли за помощ и да пожелае да се слее с Него.

И означава, че в това състояние той все още вярва в Твореца и в неговото управление. А вторият вид се състои в това, че той вече не може да се укрепи във вярата и да каже, че усещаните от него страдания и удари идват от Твореца, за да му даде да се издигне на следващото стъпало.

И тогава той може да изпадне в неверие, защото не може да повярва в управлението на Твореца и естествено няма да може да се моли на Твореца и да Го моли за помощ.

Всичко работи съгласно единния принцип: ”Няма никой освен Твореца, добрият и носещ благо”. А цялата ни работа се заключава в това да постигнем този принцип във всяко едно състояние, което ни се случва. Съгласно този принцип трябва да преценяваме целия си живот, и тук не може да се разминем без поддръжката на обкръжението. В противен случай, човек не би издържал.

Всички ситуации ни се изпращат от Твореца, т.е. се определят от въздействието на висшата светлина върху информационните гени (решимот) и от техните текущи състояния относно едно друго. Но между светлината и решимото остава свободна част за нашия свободен избор, за прилагане на усилия.

Съществува недостатък в контакта между двете, което се нарича скритие. А човек трябва да приложи усилие за отстраняване на това скритие и да се опита да осъществи контакт с Твореца, между решимото и светлината, довеждайки ги до съответствие. Решимото се разкрива разбито и затова то винаги се проявява като недостатък, като неприятности и скритие. Тъй като това свидетелства за разбиването, а аз трябва да го възприема като призив за контакт при всякакви случващи се условия.

Това се нарича работа над знанието. Може да не ми е леко на сърцето и в разума си да не мога да побера всичките си проблеми с Добрия и носещ благо, но въпреки всичко, моята работа в сърцето и в разума трябва да бъде независима от моето вътрешно състояние. Това означава, че аз прекрачвам през разкриващото се решимо, издигам се над разбитото желание, сякаш то е поправено. Т.е. чувствам се така, сякаш съм постигнал разкриването на абсолютно добрия, на единствената сила и съм се озовал лице с лице с Твореца.

И тогава благодаря на Твореца, че той е разбил моите желания, понеже само така бих постигнал светлината от тъмнината. Благодарение на противоположността на решимото и светлината, всеки път разкривам, какво е това светлината.

От подготовката към урока, 23.02.2014

[128180]

А след това Творецът ще ни направи криле…

каббалист Михаэль ЛайтманОт книгата „Учение за Десетте Сфирот“, ч.9, п.1: По време на разбиването всички АХАП-и паднали на по-долното стъпало, както това е било в самото начало в малкото състояние.

Малхут пожелала да използва всичките 10 сфирот за отдаване и открила, че не е способна на това, затова всички АХАП-и се отменят. Сега те трябва да се поправят и само след това могат да бъдат използвани.

В това се състои максималното поправяне до самото му завършване. Трябва само да се върнат на местата си всички АХАП-и, повредени във времето на разбиването и паднали на съответстващото място, всеки на по-ниското стъпало. След завръщане на всички АХАП-и ще настъпи последното, крайно поправяне и долната граница на света Ацилут ще се изравни с долната граница на света Адам Кадмон, разпространяваща се до най-долната точка на този свят.

Поправят се постоянните получаващи желания на АХА“П, и така достигаме до края на поправянето, до Гмар Тикун. Светът Ацилут се разпространява до самата точка на този свят – централната точка на всички светове, както е казано: ”Краката му ще стъпят на Маслинената планина”.

По такъв начин ще можем да използваме всички желания, и всеки човек ще постигне всичките 125 стъпала. Независимо, че това може да изглежда странно, тъй като светът е построен като пирамида и ние всички стоим един над друг: един се отнасят към ръцете, друг към краката на общия духовен парцуф. Но не е от значение кой към какъв орган принадлежи. Благодарение на това, че достигаме до края на поправянето и се обединяваме в една система, всяка най-дребна частица постига всичко напълно, както и най-голямата. Не остава никаква разлика между нас.

Това всъщност означава, че краката на всички ще стъпят на Маслинената планина, а главите ще достигат до Малхут на света на Безкрайността. Както е казано, че в края на всички поправяния ще дойде Машиаха и ще ”събере всички в Йерусалим”. Т.е., всеки ще се разпростре от Малхут на света на Безкрайността до Малхут на този свят – Всички се включват във всички и между нас няма да има никаква разлика.

Всеки ще изпълнява своята конкретна задача, частната си работа относно цялата система, но във всичките ѝ предели, от единия ѝ полюс до другия. По такъв начин, се допълваме едни други и постигаме балансирано ниво. Всички ще потънем в един огромен океан от светлина и ще пируваме, похапвайки Левиатана, т.е. ще получим цялата светлина Хохма заради отдаване.

Аз се включвам в цялата реалност и действам в нея, за да наслаждавам Твореца, а ти се включваш към нея от друга страна и действаш със същата цел. Получава се, че постигаме едно ниво, тъй като всеки от нас използва цялата система. Но аз се различавам от теб съгласно корена на своята душа и затова и нашата работа се отличава. Затова всеки завижда на постиженията на другаря си и си има свой екран. Аз се възхищавам от това, колко е постигнал всеки, до каква висота е достигнал, изначално развален повече от самия мен.

Бихме си задали въпроса, за какво са ни всички тези впечатления, ако сме приключили с работата и с поправянето. Но те са ни необходими, за да напредваме. Засега все още не разбираме какво ще се случи след края на поправянето. Казано е, че когато завършим своето поправяне, Творецът ще ни направи криле…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.02.2014

[128028]

Вкусът на връзка с Твореца

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Какви ограничения трябва да си поставим, за да напредваме правилно към духовното?

Отговор: Няма ограничения. Яж, пий, забавлявай се, прави каквото искаш, но вътрешно поддържай постоянна връзка с Твореца: „Няма друг освен Него“.

До степента, до която не си способен да се намираш в тази мисъл, дотолкова трябва да намалиш разхищителния начин на живот. С други думи – правейки всичко, което искаш, започни да намаляш материалните излишъци, така че „Няма друг освен Него“ постоянно да бъде основното нещо за теб. И в Гмар Тикун (крайното поправяне) ще консумираш без ограничения и ще поискаш от Твореца всичко от живота.

Кабала е науката за получаване на вечно и безрайно удоволствие. С времето ще започнеш да разбираш кои удоволствия да замениш с други и ще видиш доколко едни заменят или се обличат в други удоволствия.

Затова, няма нужда да се ограничаваш, но само ако изпълняваш всички условия да се придържаш към групата, учителя и Твореца.

Съсъдът, който е получил всичко от Твореца, прави съкращение (цимцум) на себе си. Това съкращение не се отнася към нашия свят. От него можеш да използваш всичко. Ако материалните удоволствия не прекъсват издигането към Твореца, не те отвличат от Него, тогава ги използвай.

От факта, че стоиш на трапеза с приятели и ядеш зеленчуци, ще станеш ли светец? Точно обратното, наслаждавай се на вкусната храна, но това трябва да допълва удоволствието от трапезата, и в никакъв случай да не отвлича вниманието. Когато почувстваш, че дори да нямаше нищо на масата, ти пак би се радвал точно толкова на това да си с другарите, тогава можеш да добавиш всичко това.

От урока на руски език, 10.02.2014

[127510]

Интегралните посредници

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

  • Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
  • А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

  • от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
  • а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

От любов до любов има разлика

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как се променя любовта от стадий на стадий? Как се трансформира тя, какви видове любов има?

Отговор: Това, което в нашия свят се приема за любов, в науката кабала не се счита за любов.

Земната любов е любов към себе си, тук влизат всички наши чувства. А любовта, за която се говори в кабала – това е вече любов извън себе си, защо каквото и отрицателно да чувстваме в своя егоизъм към източника на нашата любов, ние го обичаме въпреки това отрицателно чувство.

Това не е мазохизъм, а потискане на егоизма, въпреки който можем да обичаме. А ако не е “въпреки“, значи обичаме себе си, своя егоизъм.

По този начин, отказването от земната любов става на протежение на всичките 125 стъпала. И само в тази мяра, в която отблъскваме нашия егоизъм, можем да достигнем до неутралното свойство, след това до свойството отдаване, а след това и до свойството любов, получаването заради отдаване. И така – на всяко стъпало.

Тоест, първо, на всяко стъпало правим съкращаване (цумцум), затваряйки своя егоизъм, след това настъпват етапите зародиш (ибур), кърмене (еника), израстване (мохин).

От урока на руски език, 11.02.2014

[127753]