Entries in the '' Категория

„Подчинение, отделяне, подслаждане“

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено управление на Твореца“: Пътят, определен за човек, преминава през три стадия: подчинение, отделяне и подслаждане. Доколкото светлината в този свят е била създадена от тъмнината, то нейното преимущество се постига само чрез нея. Свещта никому не е потребна посред бял ден, тъй като през деня не се забелязва нейната светлина.

С това се обяснява, че черупката (егоистичната сила) е преди плода. Затова, ставащият съюзник с Твореца в изначалното действие на Сътворението, извлича светлината от тъмнината. Тоест, той се вглежда в себе си и осъзнава своята тъмнина и низост в сравнение с висшето отдаване, своите зловонни одежди – и благодарение на това, обкръжава себе си със светлина.

И слушайки Твореца, треперейки пред Неговата мощ и слава, той придобива голяма сила за усмиряване на своето зло. И тогава ще се удостои да отдели светлината от тъмнината и вече никога няма да подмени злото за добро, а доброто на зло.

Ако все пак принудително трябва да се подмени и да се разкрие в него злото начало, то ще посвети всичко това само на Твореца, което означава ”подслаждане,” страст и истинска любов към Твореца, идваща след отделянето на злото от доброто, възвисяване на Твореца спрямо собствената си низост, когато човек сам изгаря в себе си злото, срамувайки се пред Създателя. И тогава ще подслади даже остатъците от злото си начало и ще ги издигне към истинският им корен.

Тук отново се споменава основният принцип, с който ни е така трудно да се примирим. В нашия свят не е толкова забележимо, че доброто се изгражда само над злото. Понякога се случва така, но в това не се наблюдава никаква закономерност.

В този свят просто се стремим към доброто и не осъзнаваме, че то се изгражда върху злото, доколкото естествено се запазва връзката на клоните и корените. Без да си гладен, нямаш апетит, а без апетит, няма наслада от трапезата – и така е с абсолютно всичко. Хората плащат много пари и прилагат много усилия, за да пробудят в себе си желанието. Когато липсва желание, човек не желае да живее, да се наслаждава, да напредва. Загубата на желание е голям проблем за човека.

Но в духовния свят, желанието е целият ни материал. Целият духовен свят е създаден от материала – желание. В материалния свят не осъзнаваме това, защото желанието се облича във всевъзможни форми, изправяйки се пред нас във вид на нежива, растителна, животинска природа и хора. Трябва да привикнем към това, да разберем и да се доближим до такова възприятие, че не може да има нищо хубаво, ако преди това не се е разкрило злото. Тъкмо затова преимуществото на светлината се постига от тъмнината.

Само чрез тъмнината можем да различим светлината. Ако във всичките си усещания разкривам колко егоистична е моята природа и се измъчвам от осъзнаването на своето зло, ще мога да се склоня, да отделя доброто от злото и след това да постигна подслаждане. Необходими са и трите етапа, за да превърнем тъмнината в светлина.

Не задрасквам предходното си лошо състояние – то винаги си остава долу, за да мога относно него да изградя своето ниво, постижение – разликата между светлината и тъмнината. Много е важен този контраст. А ако изчезне тъмнината, изчезва и светлината.

Затова трябва да сме готови за това, че злото не изчезва от света, а тъкмо над него изграждаме с вяра над знанието доброто състояние. Тези две състояния се запазват: едно над друго – и така до самия край на поправянето. А там видимо изчезва тази разлика: доброто и злото, изградени за сметка на нашите усилия, ще се слеят в едно, излизащо от една сила, от Твореца.

Тези три състояния: подчинение, отделяне и подслаждане съответстват на етапите: зародиш, откърмване, зрялост. Преди всичко, човек се прекланя, самоотменя се, след това отделя злото от доброто, осъзнава егоизма си относително висшия. Той започва да си изяснява, кои качества са добри и кои лоши – т.е. израства вътре във висшия. А след това започва да подслажда това зло, изграждайки над него доброто.

От подготовката към урока, 21.02.2014

[127988]

Еволюционна биология на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Марков, Проф. РАН): Откъде в човека се е появила способността за устойчива, дългосрочна романтична любов с образувано на постоянна семейна двойка? При човекa и животното работят една и съща система на регулиране на тази форма на поведение – невронната мрежа за управление на сексуалното и социалното поведение.

Невробиологични изследвания подвърждават, че любовта е нещо повече, отколкото основна емоция. Тя е свързана с по-високи познавателни функции. Романтичната любов включва в себе си активността на кората на главния мозък, отговорна за социалните познания (работа с информация за други хора) и възприятието (изображение) само по себе си. Извод: любовта се основава на желанието за разширяване на вътрешния образ на себе си чрез включване на друг човек в този образ.

Реплика: Всичко е създадено само за разширяване на усещанията и включване на усещанията между всичко запълващо света. В човек любовта е необходима като средство за свързване и взаимовключване, което води до по-голямо както положително, така и отрицателно взаимодействие, и още към разбиране необходимостта от пълно обедиенение, за да се изпълни целта на творението.

[127372]

Разцепеният народ

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Да допуснем, че познатите ми бизнесмени умеят да хитруват и лъжат клиентите си, а аз, тъкмо обратно, старая се да бъда честен и разчитам на порядъчността на другите. В резултат на това оставам без нищо и започвам да завиждам на познатите си: ”Защо не мога да се оправям с работите като тях?” Може ли да се каже, че това е клипа, скверна?

Отговор: „Скверна“ се нарича работата извършена срещу светостта, срещу Твореца – работата е много тънка.

Относно твоя пример, може да се каже: който лъже хората, в крайна сметка, лъже Твореца и се отделя от Него. Това е несъмнено.

Ако отнемам нещо от хората или Природата, която се явява Творецът, онова, което не ми се полага – това вече е началото на скверната. Какво ми се полага? Заслужавам нещо само ако работя за отдаване, ако живея, за да го постигна. В такъв случай, дори насъщно необходимото получавам, за да имам възможността да отдавам, за да се уподобя на Твореца и да Му служа. А всичко останало, което не се вписва в тези рамки, не трябва да вземам за себе си. Във всичко останало трябва да отдавам на другите.

Такъв трябва да е разчетът на човек. Той определя за себе си: ”Ето какво ми трябва за съществуване, за да мога да доставям удоволствие на Твореца”. Всичко, започващо с това решение и продължаващо по този вектор, се нарича ”святост”.

А в скверната, тъкмо обратното, ”смуча” от другите благо за себе си, без да заслужавам, а дори и без да съм се потрудил. Това се отнася и към онази част от народа на Израел, която изобщо не работи, изцяло отдала се на изучаването на Тора.

Като цяло, поради грешни изчисления по въпроса, всички затъваме в морето на егоизма и се отделяме от Висшата сила. Година след година това се задълбава все повече, и на сегашния етап започваме падение в онова, което вече сме преживели в миналите векове…

Обаче това не означава, че всички като един трябва да излязат на работа, или да живеят в лишения. Част от народа наистина трябва да седи и да се обучава, а другата част – да работи. Дори има място и за определена ”ротация”. Защо пък не? Защо да не се организира работата така, че всички да имат възможността да работят и да се обучават?

Разбира се, че и по време на Храма много хора са се посвещавали на обучение. И затова тук въпросът не е в количеството, а в качеството, в анализа. В това всъщност се явява и нашата работа.

При това, ни очаква епоха, която не изисква предишното количество работна ръка. И затова единствено се иска всичко да е правилно организирано.

И проблемът е в това, че тези две части от народа – светската и религиозната – не умеят да комуникират помежду си, да се разбират едни с други. Само в това е пречката. Понеже ако ни се удаде да намерим общ език и да се съгласуваме, предполагам, че всички биха разбрали: онези, на които им се учи, по-добре да продължават да учат.

Обаче при хората липса контакт, няма я благоприятната връзка, липсва конструктивното общуване – затова пък има взаимна ненавист и от двете страни. И затова не ни достига правилен анализ на ситуацията.

В действителност, на държавата не са и необходими нито войници, нито още работна ръка. Търсенето на работна ръка с всяка следваща година ще намалява, а съвременната армия ще се нуждае от технологии, а не от хора.

И затова сегашният конфликт в Израел е предизвикан от политическите имигранти. Силите, стоящи зад тях, преднамерено разпалват страстите.

А от друга страна, сериозният проблем с религиозната аудитория се състои в това, че тя не може да установи правилен контакт със светската част и да обясни своята позиция. Религиозният сектор не встъпва в диалог, страхувайки се да приеме външната култура. Но отсъствието на такъв диалог води до гражданска война.

Реплика: И все пак стените се разрушават, и външното влияние прониква вътре…

Отговор: Но това не води до контакт или до взаимно разбиране. Стените се рушат не по наша воля, а по заповед на времето…

Страните трябва да се обърнат една към друга и да започнат съвместен анализ. Тъй като нашите проблеми са замесени в едно „тесто“.

Не случайно в САЩ няма конфликт между светската и религиозната власт – те нямат обща ”каса”, нямат обща армия, нямат горещи точки на съприкосновение, нямат търкане, че едните живеят за сметка на другите, или че не се разбират помежду си.

А в Израел народът е разединен, разцепен, и с това продължаваме разрушаването на Храма. Всъщност и двете страни участват в този процес, включително и онези, които изучават Тора. Те наричат светската част ”развалените деца”. Но ако това са деца, то те изискват топли грижи. Нима Тора не споменава това? Нима в дадения случай тя да не изисква щедро сърце, грижовен подход, а не дрязги и раздори?

В крайна сметка, това ни отслабва и ни води към крах…

Въпрос: Какво бихте казали сега на религиозната част от народа?

Отговор: В техните очи аз съм нелегитимен. И затова нямам какво да им кажа. А и няма на кого…

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 20.02.2014

[127860]