На върха на промените

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар №4

Нашият свят е бил предхождан от създаването на духовен съсъд, кли, и от неговото разбиване. И сега, в нашия свят, трябва да го възстановим, да го съберем от разбитите части. Тези части сме ние с вас! А разбиването се проявява в нашето взаимно отблъскване един от друг.

Част от тези келим, тоест нас, е получила пробуждане свише и по този начин ние сме си задали въпроса за смисъла на живота.

Смисълът на живота е това, което е над нашия живот. Защото в неговите рамки ние не питаме за това. Мислим само как по-добре да се устроим вътре в него. Когато започнем да питаме: “А за какво?” – това вече е въпрос, стоящ над нашия свят, въпрос вече към Източника на нашето съществуване, тоест към Твореца.

Общо, цялото човечество се намира в движение към единство, но върви по не много приятни, не много бързи начини. Така всички сме се придвижвали напред и сме достигнали сегашния момент, когато нашето развитие ни е извело на последната финална права, на която всички трябва да започнем да се обединяваме.

Има група – това сме ние, получили пробуждане свише. И сме длъжни да овладеем в себе си тази методика за поправяне, да се обединим с Твореца в минимален вид. Тъй като присъединяването към Твореца е възможно само в тази степен, в която ще получаваме желания от целия свят.

От целия свят ще получаваме обикновени желания, тоест всички тези шест желания, които ни е степенувал Баал а-Сулам. Желания, отнасящи се до самия човек, до нашето тяло: отнасящи се до храна, секс и семейство, а освен това, има желания, които се отнасят до взаимодействието на човека с обществото и са насочени към богатство, слава и знание.

Тези шест желания действат във всеки човек от нашия свят, само че във всеки се проявяват по различен начин. И във всяко от тях има твърде много, всевъзможни съставни – много дребни желания.

Цялото развитие на човечеството е било насочено към това, в началото в хората да пораснат желанията, свързани с храна, секс, семейство, да се приведат към такива формации, където да укрепнат желанията за власт, за слава, за богатство, за знания, да ги преминат всички и хоарта да открият отсъствието на напълване от тях. Макар че засега е трудно да се каже, че цялото човечество се намира в такива състояния.

Храната, сексът, семейството са животински желания, които, по принцип, не се нуждаят от никакви поправяния. А в по-високите желания на човечеството, насочени към богатството, властта и знанието, се проявява голям егоизъм. Но и този егоизъм, като цяло, се явява само “предварителен”, нужен за това и в него да се разкрие отсъствие на истинско напълване, криза. Защото отсъствие на истинско напълване е усещане за криза.

Ето, сега се намираме на този етап, когато човечеството преминава през всякакви кризисни явления. При това, тези кризисни явления през цялото време ще преминават едно в друго. Едни повече ще се отразяват на икономиката, други върху моралните проблеми, трети на политическите, четвърти на семейните… Като цяло, тези кризи ще бъдат множествени, многолики. И ние трябва да разбираме по какъв начин, в съответствие с това да работим с хората.

По принцип, методиката е една, но подходът към хората трябва да съответства на техните потребности. Това означава, че към всяка цивилизация, към всяка култура, която днес съществува в света, трябва да има особен подход. И затова се развиват желанията в различните страни, в различните хора, в различните региони – съобразно с това, къде трябва да работим.

Погледнете, например, колко се е откъснала напред Латинска Америка в своето духовно желание да се реализира и колко изостава от нея Европа. Подходът тук е напълно нееднозначен. Не знаем защо, но така се случва.

В съответствие с това, трябва през цялото време “да чувстваме пулса”, да виждаме къде е нужно да влагаме повече усилия, къде има голяма потребност, голяма възможност да се проявим. Защото, макар и светът да е глобално взаимосвързан, все пак, в различните му части стават различни промени.

Така че трябва да се фокусираме там, където има потребност от поправяне, от духовно, вътрешно изменение или, както пише Баал а-Сулам в “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, когато има въпрос за смисъла, за “вкуса” на живота: “С какво мога да напълня себе си?”. Когато се задава такъв въпрос, тогава хората вече са готови за нашето обръщение.

Както вече говорихме, този въпрос може да обхваща различни нива, започвайки от проблеми в обикновения живот и завършвайки с проблеми, по-високи, по-душевни, по-вътрешни. Така че пред нас стои голяма задача.

Работата е в това, че не можем да се присъединим към Твореца, ако не проявим себе си като проводник. Неговото единство, Неговото влияние, Неговата власт над целия свят са, за да „притегли” след себе си цялото човечество. Тъй като цялата система е преминала разбиването само заради това, да започне да усеща от това разбиване Твореца, за да се издигнем до Неговото ниво. В това се и проявява, в това се и решава проблемът на Неговите взаимоотношения с творенията. Добрият и Творящ добро се проявява в това, че творенията се издигат до неговото ниво и стават такива, като Него. При това, абсолютно всички, заедно.

По този път трябва “да държим ръката на пулса”, но освен това, трябва да сме много чувствителни към най-малките изменения.

Ние с вас и сега се намираме във висшия свт, в света на Безкрайността – заобиколени и пронизани от цялата светлина на Безкрайността, от светлината на Твореца. Няма съвсем никаква разлика между това, къде се намираме сега, и където ще се намираме. Нищо не се променя освен нашето усещане, нашите сензори. Изменя се нашата чувствителност – трябва да я развием и да я разкрием, за да усетим светлината. В нея се намираме и няма повече нищо.

И така, всички изменения стават в нас. И никъде не трябва да се придвижваме, трябва само вътре в себе си през цялото време да работим над повишаване чувствителността към висшата светлина. Това е нашата задача.

Проблемът е в това, че няма материя без движение. Материята съществува само в непрекъснато движение, в изменение. Теоретично, ако движението се преустанови, всичко би изчезнало веднага. Това се вижда в атомите, в елементарните частици, от които те се състоят. И ако искаме да усетим висшия свят, не е възможно да не повишим нашата чувствителност към измененията, които стават в нас.

На човек понякога му се струва, че нищо не се променя, че всичко е застинало, замряло, че нищо не се движи. Това усещане за някаква застинала маса от живота е предназначено да ни покаже, че е необходимо да повишим своята чувствителност към най-малките движения. А най-малките движения са в желанието.

Щом като започнем да се включваме в група, която ни заставя да се ориентираме към Твореца чрез връзката между нас, веднага получаваме безкрайно количество изменения всяка секунда. Започвате да чувствате, че секундата е огромна времева зона, продължаваща от началото и до края. През тази секунда стават огромен брой измемения. Ето такава чувствителност към промените трябва да придобием с вас.

Надявам се, че взаимното включване, което с вас сега преминаваме, всички заедно, между различните континенти, различните цивилизации и култури, ще заложи в нас основата на голяма чувствителност към измененията. И ще започнем всеки миг вътрешно да чувстваме огромните промени в желанието, в направлението, в усещанията, във възприемането. Тях всичките ще ги контролираме ежесекундно и всеки път ще ги направляваме чрез връзката с групата към Твореца, и по такъв начин много бързо ще преминем този остатък от пътя, който е необходим за Неговото първоначално разкриване.

Разкриването на Твореца става именно в тези непрекъснати изменения, защото констати, постоянство не съществуват. Щом се спреш, всичко пропада!

Затова непрекъснатите изменения се явяват залог за усещането на Висшия свят, на Твореца. В нашия свят, в нашите усещания може би има нещо постоянно, а в духовния – няма. Затова, хайде с вас да запомним добре: това условие може да се изпълнява само ако чрез групата аз съм постоянно свързан, “заключен” за Твореца.

По какъв начин се повишава в нас чувствителността към духовния свят, в който се намираме?

Ако изхождам от самия себе си и се опитвам да се вслушам в това, което казва другарят, изведнъж ще се окажа в някакво празно пространство вътре в него. Как в това празно пространство да усещам всевъзможните изменения, движенията като такива, за да вляза в неговите вътрешни желания, устремени към Твореца, за да се устремяваме заедно?

Творецът се разкрива и се постига от нас в степента на нашата чувствителност към Него, тоест, когато ни се открива просторът на околното пространство и се опитваме да усетим неговите свойства, неговото изменение, колебанието му спрямо нас или по-точно, нашите колебания относно него, измененията в нас спрямо свойството отдаване и любов.

За да се настроим на свойството отдаване и любов като радиоприемник на определена вълна, ни е даден целият наш свят. Отначало става груба, приблизителна настройка с нашите другари. А после, включвайки все повече външни кръгове от нашия свят, още по-точно, още по-чувствително настройваме себе си на проявата на свойството отдаване и любов. И по такъв начин все по-явно започваме да усещаме Твореца.

Целият наш свят, всички творения, разбиването им и поправянето им са необходими само за тази настройка за усещане на свойството отдаване и любов, което се явява Творецът. И докато цялото човечество не влезе в тази система на взаимни усещания, колебания, самонастройки, то не може да разкрие в пълнота Твореца – нито един човек от нашия свят.

Кабалистите са извършили голяма работа в миналото, но са постигнали всичко в много ограничен диапазон, защото човечеството е било напълно неподготвено за началото на тези усещания.

Но днес вече можем да определим, че човечеството е готово за това да се включи в такива изяснявания на усещането на взаимно отдаване и любов, че от тях да разпознае Твореца. С други думи, днес се реализира на практика правилото “от любов към творенията към любов към Твореца”, именно в настройката на повишената чувствителност към отдаването, към взаимното съединяване, към взаимното включване, на принципа: “Не прави на другия това, което не искаш за себе си”, “Възлюби другия като себе си”.

Нашата взаимна настройка ще ни доведе до насочването към Твореца. И постепенно, разширявайки кръга на нашата чувствителност съвсем до цялото човечество, по такъв начин разкриваме Твореца в този наш нов орган за усещане на отдаване и  любов.

Така се реализира правилото “от любов към ближния към любов към Твореца”, но именно в усещането, в повишаването на чувствителността.

От 4-тия семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127064]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed