Конгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

• Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
• А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

• от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
• а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Интегрално възпитание, Конгреси и събития, Образование | Add Comment →