Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →