Мнение: Учените твърдят, че за да се чувстваш щастлив, трябва да имаш петима доста близки приятели. Такива, с които не само поддържаш тесен контакт, но и споделяш душевните си преживявания, несгодите, а също така споделяш приятните жизнени моменти, имаш общи интереси и еднакво хоби.

Но възможно ли е това в съвременните реалии на сивия и агресивен мегаполис? Разпространена е ситуацията, когато съседите по етаж не се познават помежду си и не си знаят имената, но не само това, дори не знаят как изглеждат живущите във входа. Равнодушието е продължение на безотговорността. А безотговорността е причина за различни социални беди – от бардака пред входа до бардака в страната.

Защото общество, което е лошо съединено във връзките помежду си, където съседите не общуват, а понякога се отнасят враждебно един към друг, лесно може да бъде разрушено отвън или отвътре. В такова общество хората могат лесно да бъдат манипулирани, тяхното съзнание и енергия да бъдат насочвани в неправилна посока.

Самотни, без другарска подкрепа, водени от страх и поддаващи се на паника хора лесно извършват неадекватни действия, на които при други житейски ситуации никога не биха се поддали. В такова общество ценността на човешкия живот рязко пада. Защото това е животът на непознат за мен човек, дори може би и настроен враждебно към мен. Недоверието и страха, както знаете, водят до агресия.

Такова общество може лесно да бъде доведено на границата на гражданска война. В такива моменти хората не само физически, но и емоционално стават беззащитни, дезориентирани и затова лесно управляеми. Това е много опасна ситуация, когато до теб няма другар, съсед, към когото да се обърнеш за съвет, за помощ, просто да си поговорите и да се усетите в безопасност, да се усетите като част от добросъседския свят.

Реплика: Само системното интегрално възпитание, основаващо се на подобието ни с Природата, е способно днес да създаде връзки между хората, усещане за общност, да ни доведе до нова връзка, до едно единно желание, в което да се пробужда усещането за висшия свят.

[128122]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment →