Да се сработиш със светлината

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес „Зоар – 2014“. Урок №4

Науката кабала описва творението, започвайки с нивото на Безкрайността (Ейн Соф). В нея има всичко, и именно тя съществува по отношение на Твореца. В Безкрайността има светлина и съсъд, пребиваващи в чудесно единство: те са равни, поддържат се и се формират един друг – така че няма светлина без съсъд и съсъд без светлина. И това е тяхното постоянно състояние (Const).

А по-нататък, за да придадат на съсъда, създаден в Безкрайността и пребиваващ в постоянно единство с Твореца, осъзнаване и разбиране на собственото състояние, са били създадени петте свята-скривания: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА).

И най-долу, откъснат от всички светове, лежи този свят – където сме ние с вас. Напълно изключени от духовната система, ние абсолютно не разбираме къде се намираме и какво става в тази система.

Бариерата над нас се нарича “махсом”. Тя и определя тази реалност, в която всички ние се раждаме и живеем – текущото стъпало на развитие, вървящо от поколение на поколение.

Единната светлина на Безкрайността напълва целия този съсъд на Безкрайността. Те са едно цяло. А на нас светлината на Безкрайността ни въздейства във вид на обкръжаваща светлина (ор макиф – О”М), която и  ни пробужда към развитие. От нея ние зависим и с нея трябва да се учим да намирам общ език на дадения етап.

Трябва да знаем как да предизвикваме върху себе си нейното въздействие, как да се сближаваме с нея, благодарение на какви действия тя повече или по-малко ни влияе. Трябва през цялото време да се “заиграваме“ с нея, да се излагаме на нея. Както човек излага на слънцето части от тялото си, за да придобие тен, така и ние трябва вътрешно да действаме.

Ние още не знаем как да се приближим максимално към въздействието на светлината, а между другото то е винаги положително, носи ни винаги благо и щастие във всеки смисъл – истинско пълно изобилие. Но за нас това все още е обкръжаваща светлина, защото ние не и съответстваме по своето вътрешно свойство.

Гостът на Твореца трябва да бъде подобен на Хазяина. Хазяинът го обезпечава с всичко и желае единствено да дава, още и още, а гостът се срамува, не е по силите му да понесе това. Тогава се съкращава и казва: “Първо, трябва да преустроя себе си според същия канон и да извърша ответното отдаване за Теб. Едва така и само в тази големина ще мога да получавам благо от Теб“.

Така получаваме от Твореца вътрешна светлина – спрямо това, колко можем да Му дадем. И това е възможно само в отношенията с този, с когото се обичаме. Облагодетелствайки любимия, аз се наслаждавам от своето отдаване, както майката, грижеща се за своето дете. Отдаването е признак за любов и затова, ако ние съответстваме на любовта, която очакваме от Твореца, ще я усетим.

Как да достигнем това? Как да станем гост, който умее да отвръща с взаимност на Хазяина? Как да се науча на отдаване, как да разбера какво е това? Сега аз не знам това и целият съм потопен в себелюбие, в получаване заради себе си.

За тази цел единствено мога да се възползвам от тази подготвителна база, която е заложил духовният съсъд на въздействието на светлината. Тогава съсъдът се е разбил на части, за да разкрие до каква степен се различава той от Хазяина: “Искам да проявя всичкото свое зло, защото само така ще успея някога да Ти се уподобя“.

В началото, в света Адам Кадмон е станало “разпределяне“ на светлината НаРаНХаЙ, а на съсъда: на КаХаБ-ЗОН. А след това, между световете А”К и Ацилут е станало разбиване на съсъдите. И тогава големият единен съсъд се е разделил, раздробил се на многобройни части, всяка от които затворена в себе си, в собствения егоизъм, в желанието да получава за себе си. Затворена така, че не е готова и не е способна да почувства какво е това “ближен“, а чувства само това, което се случва в нея самата. Такава е сега нейната природа.

Всички тези милиарди съсъди са се спускали, докато не паднали в този свят и от тях се е образувала нашата Вселена. А по-нататък нейната материя започнала да се развива вече отдолу нагоре. В хода на този процес е възникнало и се е сформирало Земното кълбо, а на него – флората, фауната и човешкият род.

2014-02-06_rav_lesson_congress_n4_01

Така е станало развитието в нашия свят: падналите отгоре искри започнали да се съединяват една с друга в натрупана материя, в звезди и планети, в галактики и мъглявини, а после на Земята – в различни видове растителна и животинска природа, към които се отнасяме и ние. Ако по-рано е ставал процес на разпад, предизвикан от разбиването на съсъдите, то сега става дума именно за съединяването на вещества, материали. Съсъдите са паднали и са започнали да се свързват.

Посредством какво? Посредством въздействието на обкръжаващата светлина. За това от тях не се изискват осъзнати и осмислени действия. На нивата на неживата, растителната и животинската природа частиците “сами“ се съединяват в атоми, атомите в молекули, молекулите в по-сложни структури, в биологични тела. Така постепенно неживата материя се преобразува в растителна и животинска.

Но стъпалото Човек не се отнася към нашия свят, то се намира по-напред, докато за сега ние сме все още частта от животинския свят, която е най-развита. И животът ни е подчинен на ясни принципи: ние винаги правим това, което ни обещава максимална изгода. Всеки преследва собственото си благо. Разбира се, стараем се да се разбираме помежду си, за да не се “изядем“един друг, но в крайна сметка, всеки все пак се грижи само за себе си. Такава е програмата, “установена“ в нас.

По този начин, се оказваме диаметрално противоположни на вътрешната светлина. Но обкръжаващата светлина ни въздейства по особен начин и въпреки всичко ни води напред, към по-голямо съединяване. Истина е, че съединявайки се, ние ставаме все по-егоистични.

За неживата материя  е достатъчно това, което и е дадено, тя само съхранява себе си от разрушаване и за да бъде разрушена, трябва да бъде задействана сила, превишаваща силата на нейната егоистична самозащита. Други потребности тя няма.

За растителната материя това е малко, тя иска да расте, да диша, тя отделя вредното и поглъща полезното, разпространява се и се размножава. Заради своя егоизъм тя иска да се отличава от неживата материя.

Така, обкръжаващата светлина, внасяйки своята енергия, съединява и усложнява все повече части, създавайки клетки, които живеят и се множат, които усещат обкръжението, учат се да го използват оптимално за своя растеж. На това ниво егоизмът е вече взаимосвързан със средата.

Представителите на животинското стъпало вече не само опознават обкръжението, но се движат, създават потомство и се грижат за него. Иначе казано, в техния егоизъм е вкоренена даващата сила, призвана да го обслужва.

А ние, хората, използваме още повече обкръжението, на всички нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, тъй като нашият егоизъм е най-развит и дори продължава своята еволюция. Животинските видове не се развиват, не еволюират така, както ние – те просто се заменят едно друго. От друга страна, човек се променя от поколение на поколение, при това с нарастваща скорост. Преди петстотин години синът е приличал на бащата, внукът на двамата: водил е същия живот като тях – същия занаят, същите дрехи. А днес човек се променя постоянно, сякаш се ражда наново. Всъщност, днес животът  на един човек е историята на няколко поколения.

Защо обкръжаващата светлина ни въздейства така, защо управлява живота ни по този начин? За да ставаме все по-сложни. Колкото е по-сложна структурата, толкова е по-трудно да се грижим за нея и да я поддържаме. Колкото по-сложно е да съединим желанията, толкова по-егоистични стават те, придобивайки все по-мощни вътрешни сили. Те все по-користно разглеждат външния свят, търсейки възможност да се удовлетворят все повече, все повече да спечелят от всички. Идеалният случай за нас би бил да можем да приберем всичко за себе си,  ние искаме да “погълнем“ целия свят. И такива ни е направила обкръжаващата светлина.

И това днес ни е довело до криза: Природата, или с други думи светлината, или Творецът ни води към максималното развитие на нашето изконно естество, а ние разкриваме, че от това ни става само още по-зле. Оказва се, че в запас нямаме повече положителни сили, които да ни позволят да живеем заедно, получавайки оптимално удоволствие.

Дори и да искахме да завъртим този процес по други релси, би ни станало ясно, че си заслужава да даваме на децата си по-добро възпитание, да укрепваме семейната институция, да поправяме себе си, за да не сме толкова агресивни, за да създаваме по-равно и дружелюбно общество…

Но всичко се получава наобратно, и една съвсем малка част от богати хора владее половината от световните богатства. Те самите се боят, не знаят как да продължат, но от друга страна, са неспособни да се откажат от заграбването, и нищо не могат да поделят и разпределят. Цялото тяхно “милосърдие“ е обърнато за собствена полза, за това как отгоре-отгоре да изгладят, да смекчат ситуацията, но не повече от това. Само че и това не се получава.

И така, в крайна сметка, обкръжаващата светлина ни довежда до осъзнаването на злото. И затова много хора си задават въпроса: “Как да продължа? Що за живот е това?“. Много хора изпадат в отчаяние, посягат към наркотици, ползват успокоителни средства, различен род антидепресанти. Подобни медикаменти се предписват дори и на ученици, леките наркотици все по-често се разрешават – само и само човек да се успокои и тихо да угасне…

Това дори е предизвикано не с лоша умисъл, а от безпомощност. И всичко е в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, тъй като тя трябва да ни покаже нашето истинско състояние.

Така, с нейна помощ сме достигнали до осъзнаване на злото и до въпроса за смисъла на живота. Тези въпроси довеждат някои  до самоубийство, или до убийство на други хора, до наркотици и т.н., а някои възприемат главния въпрос малко по-качествено. Това зависи от решимото, “духовния ген“, заложен в човек и придаващ му ново усещане: “На всичко това трябва да има решение, трябва да има отговор. Трябва да се добера до източника, който наистина ще ми отговори: за какво живея, в какво е смисълът на живота ми“.

Щом обкръжаващата светлина води човека към това – толкова по-добре. Тогава самият въпрос пробужда заложения в него потенциал и светлината го съпровожда по-нататък, там, където се събират такива хора като него. И това не са тела, а искри със съкровени въпроси, с вътрешен потенциал, събрани  от обкръжаващата светлина. По-точно казано, тя само с това се е и занимавала – да събира отделните частици, било то елементарни частици (атоми, молекули, клетки и т.н.) заедно. Тя просто продължава своята работа – събира всичко в едно.

И нашият конгрес също е работа на светлината. Тя събира желанията, устремили се нагоре.

А след това, вече събрани, ние търсим отговора – как да решим проблема? И тук, след като Творецът е повел човека към добрата съдба, казвайки: “Вземи я за себе си“, имаме две възможности:

     – или да продължаваме несъзнателно да се подлагаме на въздействието на обкръжаващата светлина, която се е грижила за нас досега;

       – или с помощта на групата, заедно взимаме осъзнато участие в процеса, вече разбирайки го и чувствайки го.

С една дума, ние трябва да установим връзка с обкръжаващата светлина. Трябва да знаем как и влияем, и как тя ни влияе, и как можем да управляваме своето развитие с нейна помощ. Оттук нататък вече получаваме свобода на избор и затова трябва да мислим само за това, как ни въздейства тя и как можем да променяме, да ускоряваме нейните действия. И заради това са ни довели до място, където да се учим.

На него ни обясняват: трябва да осъществяваме това действие, което осъществява и обкръжаващата светлина. Така, както тя е събирала материята, създавайки все по-сложни структури, така и ние трябва да продължаваме тази работа, сами с помощта на средствата, които имаме на наше разположение.

Светлината ме е довела в групата и аз трябва да работя за нейното обединение в едно цяло, в една система. Така вървя заедно с нея, и тогава виждам в нея партньор. Сега тя не ме тласка към нещо – сега аз я използвам не като противостояща сила, а като благоприятстваща сила, тя е в моите ръце.

И в това всъщност е цялата наука кабала. Тя говори за това, как от сега нататък да използваме нашето обединение по такъв начин, че обкръжаващата сила да ни съдейства. Първоначалното малко единство ще се разширява все повече, докато не обхване всички хора в света. И тогава ще се върнем по вече преминатия път в Безкрайността, към съвършено единство.

Ако не съумеем, не пожелаем това, обкръжаващата светлина пак ще ни поправи, действайки като неизменен закон, защото трябва да достигнем до окончателното поправяне за определения период – шест хиляди години. По този път е направено вече много и ни остава само още малко.

Обединявайки се, трябва посредством обкръжаващата светлина да доведем себе си до свойството на вътрешната светлина.

Вътрешната светлина е същността на отдаването и любовта. Ние не знаем какво е това. Тук трябва да бъде разбрано, че във всеки свят съществува особен вид “мрежа“, модел, шаблон, съгласно който трябва да се обединяваме в групата – всеки път по новому. В света Асия ние се обединяваме условно казано като елипса, в света Ецира – във вид на триъгълник, в света Брия – като квадрат, в света Ацилут – във вид на кръг… Всеки път нашата взаимовръзка, единство на групата, приема нова форма, все по-качествена.

2014-02-06_rav_lesson_congress_n4_02

Стараейки се да правим това, ние сякаш построяваме себе си в един “шаблон“. Това е неудобно, неприятно, дискомфортно, но друг изход няма, трябва все по-тясно да “прилегнем“ един на друг. Всеки “изсича“, съкращава себе си, всеки все повече се включва в другите, и така малко по малко се построяваме във все по-висш, по-качествен шаблон за единство.

А обкръжаващата светлина ни помага в това. Ако полагаме старание, за да се построим в нов формат, тя ни съдейства. Съдейства ни дори и ако сгрешим – малко по малко тя “натиска“, но по добър начин, както учител на ученик.

Но ако сме лениви, нейното въздействие става отрицателно, и ни носи  обратното на това, което трябва да достигнем. Така от безизходност се учим на позитивното от негативното.

Така или иначе, всичко се извършва от обкръжаващата светлина. Да въздигнем молитва означава да изявим желание за нея. А отговорът на молитвата означава, че светлините идват към нас и ни повличат напред. Чрез тази работа и напредваме.

Главното тук е всеки миг да помним и да си представяме, че трябва да приемем новата форма на взаимовръзка по между ни, построявайки се всеки път в нов шаблон. Тогава аз ще формирам, ще творя себе си, ще излизам извън материята на своите желания и ще виждам в нея именно материал, докато в същото време самият аз ще съм създател.

Това е изключителна по своя род работа, съзидание, доставящо небивало наслаждение – наслаждение от страна на Твореца, който формира творението. Това е висшата светлина НаРаНХаЙ, която идва и ни напълва. В цялото творение няма по-голямо наслаждение от това да видиш самия себе си подобен на Твореца. От една страна, ти познаваш материала от първа ръка, а от друга – съкращаваш себе си, излизаш от него и започваш да работиш над него отвън, за да вкараш това “магаре“ в обора, в необходимия шаблон, независимо дали това е елипса, триъгълник, квадрат или кръг. И разбира се, че не става дума за геометрични фигури, а за свойства: те се раждат в нас, ние ги пораждаме едно от друго и чувстваме как се променяме…

Наистина е особена работа, голям подарък от Твореца, позволяващ да почувстваме какво е да си Него. И всичко това е възложено на нас.

А в края на пътя, изградили, създали себе си по подобие на Твореца, чувстваме, разбираме цялото творение и достигаме до сливане, което е същността на поправянето и цел на творението.

Когато започнем да работим в група над поръчителството, осъзнаваме тази задача и през цялото време работим пред обкръжаващата светлина като се целим на вътрешната светлина, стремейки се да се уподобим на вътрешната светлина с помощта на обкръжаващата.

И в хода на работа все по-добре разбираме, че няма никой освен Него. Той действа в нас, Той предизвиква в нас всички мисли, желания, Той ни дава всички възможности чрез обкръжението, Той пробужда всичко, освен една точка – точката на нашия свободен избор.

Така, посредством обединението в групата аз намирам своята нова форма. Той ме е сформирал в сегашната, а търсенето на следващата форма – това съм истинският аз. Аз водя изследване и се намирам в развитие, в търсене на своята по-съвършена форма.

Ето какво означава принципът “Няма никой освен Него“: ние постоянно действаме посредством обкръжаващата светлина, за да достигнем до вътрешната.

Из 4-ти урок на конгреса „Зоар 2014“, 06.02.2014

[127134]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: