Entries in the '' Категория

В самата основа на обърнатата пирамида

каббалист Михаэль ЛайтманВ днешно време неувереността в утрешния ден става все по-забележима. Развили сме високи технологии, психологически методи за промяна на обществото и човека, инструменти за управление на човешките маси и за тяхно объркване – и при всички тези знания и постижения в науката за това, как да управляваме човека, ние не властваме над самите себе си.

Тъй като всеки следващ ден за нас е с въпросителен знак. И това е основният проблем, че човек не властва над своето бъдеще: дори над най-близкото, над следващия миг.

Възможно е да не усещаме нужда от такава власт, защото сме свикнали ден след ден да живеем без такова знание за бъдещето. В действителност, това е голяма трагедия. Тъй като, ако знаехме, сигурно бихме били уверени в това, как да се отнасяме към бъдещето, това би ни избавило от всички погрешни действия спрямо самите нас и природата. Това би ни издигнало на следващото стъпало на развитие.

Тук възниква въпросът: способни ли сме на това? Знанието ни за бъдещето – това означава яснота по въпроса за живота и смъртта, отношението към децата и тяхното възпитание, което трябва да им дадем, да ги насочим как да си изберат специалност, как да създадат семейство. Това би ми позволило да разбера, струва ли си изобщо днес да се ставам от леглото или не.

Такова виждане и усещане за бъдещето би ни избавило от многобройните проблеми. Не бихме се въвличали от множеството действия, които в крайна сметка не водят до никаква полза, а само до вреда. Тъкмо обратно, бихме използвали това време за нещо полезно.

Целият проблем е в нашето отношение към бъдещето. И тъй като не знаем как да се докоснем до тази точка, ние се чувстваме нещастни. Подсъзнателно човек се захваща за мига, като животно, при всичкото си желание да разбере бъдещето. Усещането на това  несъответствие между ”аз искам” и ”аз съм неспособен” унижава човека и го превръща в още по-жалко създание от обикновеното животно.

Животното просто живее, както живее, а като му дойде времето – умира. То не се замисля върху живота и смъртта, действа инстинктивно. Обикновените хора се отнасят към живота по същия начин, без да си задават въпроси за бъдещето и за тяхната реализация. Но човек, който се е издигнал поне малко над ежедневието, замислящ се за съдбата си, изграждащ планове, надежди за светло бъдеще, вижда доколко това не е в негова власт.

Много човешки знания са посветени на този стремеж за разкриване на бъдещето, за прогнозиране на явленията, в краен случай, на времето. С това се занимават психологията, философията, политикономията, икономиката. Но всички тези икономически прогнози и многочислени графики в крайна сметка не отговарят на реалността.

Намесват се някакви неочаквани фактори: войни и отношения между държави и хора, които не могат да бъдат предвидени предварително. Цялата човешка история, в резултат на която ние сякаш натрупваме опит и поумняваме, изобщо не ни помага за бъдещото ни развитие. И това ни довежда до още по-голямо отчаяние, представящо ни бъдещето още по-тъмно и неизвестно.

Ние по мъничко осъзнаваме колко сме незначителни и нещастни. Нанотехнологиите се развиват до такава степен, че ни предоставят необикновени възможности, да изграждаме от молекулите всичко, каквото пожелаем, започвайки от храната. И в същото време, тази власт се разпростира дотолкова, доколкото ни е дадено в ръцете. А въпросът за бъдещето си остава тъмен: За какво и защо? Дори да удължим живота си до 200 години или до 500, бъдещето си остава не по-малко плашещо ни, отколкото днес.

Още като деца сме питали: ”Какво е това животът и смъртта? Какво е днес и какво е утре?”. Пораствайки, ние забравяме тези въпроси, отвлечени от тях от хормоните, учението, кариерата. Но каквато и да е продължителността на живота ни, ако в нея има нещо неизвестно и следващият миг не може да бъде предсказан, то това задрасква човешката ми същност.

Така стигаме до откритието, че съществува сила по-висша от човешката, която управлява човека и човешкото общество, еволюцията. Разбира се, че ние не създаваме сами историята, както някои обичат да казват. Съществува програма за еволюцията на човека, която се задвижва все по-интензивно, секунда след секунда, сравнявана с еволюцията на неживата, растителната и животинската природа.

И ние сме подвластни на тази програма на еволюцията така, както и животните. Ние само реализираме желанията си, мислите, които се пробуждат в нас всяка секунда – разкриваме ги в себе си съгласно някаква висша програма и сме принудени да ги изпълняваме.

Излиза, че в природата има някаква скрита програма, действаща относно цялото неживо, растително и животинско ниво в света, а също и по отношение на човечеството. Независимо, че човешката програма видимо се отличава от онази, действаща в останалата природа. В крайна сметка, в своето развитие ние все пак достигаме до въпроса: ”За какво живеем?”, а животните – не.

Този въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” ни безпокои все повече и повече. Аз мисля, че този въпрос вече е в центъра на човешкото общество и подсъзнателно човек се върти около него, правейки всичко, само и само да разбере, за какво той живее. Или в крайна сметка се опитва да изтрие този въпрос от своето полезрение и да не го забелязва повече, съществувайки днес, както вчера, а може и утре – без да си трови живота с липсата на отговора на този въпрос.

Затова цялото развитие, което ни се е случило за последните години, е необходимо за изясняването на този въпрос. Човечеството все повече се стреми към това. И ако това не се случи, то човечеството напълно ще деградира, повсеместно ще се разпространят наркотиците, антидепресантите, семействата ще продължат да се разпадат, хората ще загубят вяра в бъдещето и няма да искат да имат деца. Ако няма ясен отговор за утрешния ден, то и днешният не струва нищо! Затова човек ще се старае да изживява всеки ден така, че да страда по-малко, т.е. ще глътне някакво хапче, за да се потопи в полу дрямка и така да приключи живота си.

Тоест, въпросът за смисъла на живота все повече се пробужда в човечеството и чака отговор. Тъй като някъде през 70-те години на ХХ век, т.е. преди около 50 години, човечеството се е развило до такова ниво, че теоретически може да обезпечи всеки спрямо нуждите му. Човек се избави от страха за насъщния. Ако някъде не достигат някакви продукти, то това е от липса на достатъчна организираност. Но по същество, цялото човечество произвежда стоки в достатъчен обем, за да осигури цялото земно кълбо.

Никога до сега в историята не е имало токова състояние. Хората винаги са живеели подобно на животните във вечно търсене на прехрана за днешния и утрешния ден. Ако днес някъде не достигат продоволствията, то това е поради липса на ред, на взаимна помощ, на правилна връзка между нас. На практика, може да подсигурим всеки. Но тъкмо в най-развитите държави проблемите са и най-големи, свързани с нежеланието на хората да живеят.

Всичко е в упадък: културата, образованието, науката – никъде в нищо не става обновяване. Няма устрем напред, няма мотивация. Младото поколение е наистина нещастно поколение. А нали вече не се борим за самото оцеляване и задоволяване на животинското тяло. Ние не можем да отговорим на човека в нас на въпроса: Какво ни носи бъдещето, за какво живеем? Излиза, че животното е нахранено, а човекът няма отговор на своя въпрос и няма и да го получи. Затова се спускаме до животинското ниво и някак си преживяваме. Хората не желаят да се учат, не искат да работят, задоволявайки се с минимума за съществуване, и така съществуват.

Тази тенденция се отразява на съвременна култура и образование. Затова, ако питаме за мястото на човека в природата, то е най-неблагонадеждно, по-лошо от цялата нежива, растителна и животинска природа. Човек се спуска по-ниско от всички останали – такъв се оказа крайният резултат на нашето развитие.

От 305-а беседа за новия живот, 23.02.2014

[128446]

„И ще се назовеш с името на Твореца”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как избирам, в името на какво действам: заради своя егоизъм или в полза на обкръжението? Тъй като понякога егоизмът ме обърква и ми внушава, че общата полза съвсем не е в това, към което ме насочва обкръжението.

Отговор: Тук няма място за въпроси. Ако групата е решила, то така трябва и да бъде. Казано е: ”Имат очи, но няма да видят”. Как можеш да вярваш на очите си? Ако групата ми казва какво трябва да правя, то аз мога да направя семинар, но в крайна сметка трябва да се съглася с решението на групата.

Същото това правило важи и за отношението учител – ученик, както е казано: ”Възпитавай отрока според пътя му”. Ако сме приели някакво решение за нашия път, то аз се придържам към него и не мога да избързвам напред. Свише няма да ми позволят да разкрия повече от това.

Съгласно мнението на групата означава съответно с нейното желание, решение, гледна точка. Аз не мога да съдя групата и себе си. Дори в собствената си преценка ще сбъркам и през цялото време ще си правя неправилни изводи. Тук не може да има никакви съмнения.

Въпрос: Откъде човек да вземе тази сила, ако му се струва, че групата сякаш бърка.

Отговор: Разбира се, че през цялото време ми се струва, че групата не е права. Но аз не трябва да приемам такива мисли. Разбира се, че си мисля, че всички грешат, а аз съм прав. Но ако Творецът ме е довел в групата и е казал: ”Вземи я за себе си”, то аз трябва да приема тази съдба. А как да я взема, ако не съм съгласен с мнението на обкръжаващите ме? Иначе какво означава включването ми в групата, връзката ми с другарите?

Аз не мога да имам обективно мнение, защото за всичко съдя според недостатъците си, според своя егоизъм. Но другарите също си правят егоистични изводи и може да са се учили много по-малко от мен, по-малко да разбират, но ако те имат общо мнение, съм длъжен да се съглася с тях. Това е моето обкръжение, в което трябва да израстна, а не мога да порасна в самота. Трябва да приема тяхното мнение като мнение на майка, на майчино лоно, на което трябва да съответствам. А висшата сила ще завърши тази работа.

Обкръжението е същата онази форма, спрямо която трябва да работя, да разбия своя егоизъм и да го превърна в отдаване. Затова е казано: „Възпитавай отрока съгласно пътя му“, т.е. трябва да се има предвид, какъв е неговият път, какво е неговото желание, как той се движи, какво иска, и от това да се ръководим. По друг начин просто не може.

Иначе, относно какво отменям себе си? Творецът не е редом с мен. През цялото време групата ще ми служи за Творец – все повече и повече. Затова е казано, че от ”любов към творението се достига до любов към Твореца”, тъй като формирайки се относно групата, чрез нея започвам да виждам Твореца. Формата на групата съответства на формата на висшия.

Трябва да се изяснят и обсъдят всички въпроси, да се посъветвате с учителя, но след като решението е прието от групата, аз съм длъжен да се отменя пред тях. Никога не може да се случи така, че някой да се отдели с претенциите си и да спечели от това. Напротив, той си отива и изчезва. Защото цялата ми правота не струва и грош, всичките ми желания и мисли нямат никаква ценност, ако не се отменя пред групата. Само затова са ми изпратени те.

И силата за преклонение пред групата аз също получавам от групата. Чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника. А вътре в мен самия естествено няма никаква сила. Но тогава вече разбирам, че моите празни моментни мисли и желания, а също и мислите и желанията на групата са ми изпратени единствено за да използвам светлината и да се прелипя още повече към нея.

Зародишът не се нуждае от самата матка на майката, а от силата, която преминава през нея и формира неговото тяло, правейки го подобен на висшия. Висшият – това не е матката. Матката е само временното средство за приближаване към висшия, да отменя себе си пред Него. Но с това аз не разкривам Неговата форма.

Вече по-късно, когато получавам светлината, възвръщаща към източника, аз изграждам себе си, раждам се и продължавам да раста. Така изграждам човешкия си образ и по своята форма разкривам кой е висшият. Сам по себе си, Творецът няма форма. Моята поправена форма ще е Неговата форма, ”И ще се нарека с името на Твореца”.

От подготовка към урока, 14.02.2014

[128083]

Евромайдан: Америка срещу Европа – ще посеят хаос в държавата

Интервю на руски журналисти с ръководителя на Международната академия по кабала, професор Михаел Лайтман

Украйна днес е свързващо звено, като мост между Европа и Русия. Но обединението на Русия и Европа не се харесва на  Америка, и тя прави всичко, за да не се случи това.

Части от интервюто

Украинският процес  няма да бъде спрян и той много прилича на ”Арабската пролет”. Става дума за управляван, подготвен предварително процес, вписващ се в общата тенденция на егоистичното развитие на човечеството.

***

Като цяло действат две сили: Едната е устремена към обединение, другата – към разединение. Първата сила се опитва да създаде общ пояс Европа – Русия – Китай, също и Япония. Но това с нещо противоречи на желанията и бляновете на американското правителство. То е против. При реализиране на по-лошия сценарий, това противопоставяне може да завърши с война.

***

Текущите тенденции няма да дадат добри резултати. Нито в една държава това не е довело до нещо добро. Простите граждани се оказват роби. И силата, която ги управлява, ги води на първо място към хаос. Същото беше подготвено и проведено в Близкия Изток.

***

Нищо не се случва от само себе си. Америка действа срещу Европа. Тъй като Европа се обедини, за да може да противостои на Америка, не като напълно независима, но като някакво самоопределение.

Днес има нужда Европа да се обедини с Русия посредством Украйна. По такъв начин, Украйна се оказа горещата точка – без нея обединение няма да има. Съставена от две части – прозападна и проруска – тя може да стане нужният ”мост”.

И тъкмо от това американците се страхуват много. Защото тогава ще изникне единно геополитическо пространство, включващо и арабските държави, тогава Америка ще изгуби целия свят. Затова за нея най-важното е да не позволи на Украйна да стане свързващото звено между Европа и Русия.

***

На това поприще се сблъскват много егоистични сили от различни държави и местният егоизъм, подгряван отвън, върви към разрив на връзките.

Ако силите, управляващи процеса, вдигнат народа, то Украйна ще тръгне към разединение. Неслучайно днес се оголват тези големи исторически противоречия, които не са били поправени и са дремели вътре, докато ”циреят” не се спука…

***

В крайна сметка, трябва да осъзнаем, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. Егоизмът е нашата природа и той ни ”погребва”.

Днес светът не намира нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит на отминалите войни на миналия век.  ”Златният век” приключи, а решение няма. На всички им е ясно, че трябва да бъдат интегрални, подобно на Природата, че спасението е само в единството, в съвместното решаване на проблемите, но на практика дори Европа не е способна на това, независимо, че е създала единно пространство.

***

Трябва да се издигнем над егоистичната си природа и наистина ние имаме нужните инструменти за това. Само тогава ще можем да решаваме глобалните, интегралните проблеми във правилна посока, сближавайки се, във взаимна връзка. Така или иначе, в това е нашето бъдеще.

А днес нашето противопоставяне на силите на единната Природата се изразява в разпада на семейството, в конфликтите с различен произход. Проблемът е в това, че ние позволяваме на нашия егоизъм да ни управлява.

И в това се крие историческата необходимост – защото ние трябва да осъзнаем злото на егоизма. Само тогава ще достигнем до извода, че трябва да поправяме себе си, че проблемът е във всеки от нас, във всичките седем милиарда, и никъде другаде.

Затова само издигане над проблема, над нашата обща беда, само обявявайки война на егото, като на най-злия ни враг, ще ни позволи да се обединим и да създадем съвършено нов свят.

***

Правилният метод за търсене на бъдещата форма на държавата, народа, света е взаимното обсъждане, без да се страхуваме от обиди и претенции, без да се връщаме обратно в миналото. Против този общ подем към взаимно разбирателство ще са безсилни всякакви щурмоваци. Тъй като истинското обединение ни придава сила, която се намира на едно ниво над обичайния егоизъм.

Тъкмо по такъв начин ние действахме в Израел през 2011 година, когато американците се опитваха да инициират подобен процес, въвличайки в него масите.

Добрата народо-освободителна, анти-егоистична армия  прибягва не до оръжие, а до кръгли маси, зад които седят всички страни без изключение и решават проблемите си съгласно анти-егоистичната методика.

***

Ние сме тотално свързани помежду си в единен свят. И колкото да си ”играем” на поли-технологии и всякакви други игри, нашата връзка единствено расте, проявявайки все по-голяма взаимна зависимост между хората, народите, държавите, а така също и нашата зависимост от обкръжаващата ни среда.

По същество, ние се намираме в затворена сфера, която ни въздейства от всички страни на принципа на единството. Но нашият егоизъм се противопоставя на това. Тъкмо обратното, той ни разединява, разкъсва ни на части. По такъв начин днес е налице антагонизмът на Природата и нашето естество.

И затова Природата ни води към интегриране с жестоки методи. Цялата история на 20-ти век свидетелства за това.

***

Днес, искаме това или не, вече не може да играем в протекционизъм. Добрата взаимовръзка не е само красив лозунг, а насъщна необходимост, произтичаща от всички изследвания, факти. Светът е интегрален, а ние не. Това означава, че трябва да ни променят.

[128304]

Добросъседството – лекарство за гражданска война?

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Учените твърдят, че за да се чувстваш щастлив, трябва да имаш петима доста близки приятели. Такива, с които не само поддържаш тесен контакт, но и споделяш душевните си преживявания, несгодите, а също така споделяш приятните жизнени моменти, имаш общи интереси и еднакво хоби.

Но възможно ли е това в съвременните реалии на сивия и агресивен мегаполис? Разпространена е ситуацията, когато съседите по етаж не се познават помежду си и не си знаят имената, но не само това, дори не знаят как изглеждат живущите във входа. Равнодушието е продължение на безотговорността. А безотговорността е причина за различни социални беди – от бардака пред входа до бардака в страната.

Защото общество, което е лошо съединено във връзките помежду си, където съседите не общуват, а понякога се отнасят враждебно един към друг, лесно може да бъде разрушено отвън или отвътре. В такова общество хората могат лесно да бъдат манипулирани, тяхното съзнание и енергия да бъдат насочвани в неправилна посока.

Самотни, без другарска подкрепа, водени от страх и поддаващи се на паника хора лесно извършват неадекватни действия, на които при други житейски ситуации никога не биха се поддали. В такова общество ценността на човешкия живот рязко пада. Защото това е животът на непознат за мен човек, дори може би и настроен враждебно към мен. Недоверието и страха, както знаете, водят до агресия.

Такова общество може лесно да бъде доведено на границата на гражданска война. В такива моменти хората не само физически, но и емоционално стават беззащитни, дезориентирани и затова лесно управляеми. Това е много опасна ситуация, когато до теб няма другар, съсед, към когото да се обърнеш за съвет, за помощ, просто да си поговорите и да се усетите в безопасност, да се усетите като част от добросъседския свят.

Реплика: Само системното интегрално възпитание, основаващо се на подобието ни с Природата, е способно днес да създаде връзки между хората, усещане за общност, да ни доведе до нова връзка, до едно единно желание, в което да се пробужда усещането за висшия свят.

[128122]

Пътят на жените

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ако напредвам по-бързо, отколкото жена ми?

Отговор: Грешен подход. Напредването на мъжете и жените се различава по своя характер, по „стил“ и сравнението е неуместно.  В творението жената изпълнява съвсем не това, което мъжът.

Понякога можете да намерите общ език, но като правило – не. Започнете заедно да четете която и да е статия или да слушате урок и ще видиш, че тя мисли малко по-различно от теб, като че ли насочва темата на друга страна, гледа от друг ъгъл. В крайна сметка, тя достига до същите детайли на възприятие, но начинът, подходът, анализът са много различни.

Вие можете да  обсъждате заедно общи въпроси, но за  по-специалните трябва  да се отчита текущото ниво…

Въпрос: Виждам, че моите и нейните впечатления се допълват взаимно от различни страни. Но в същото време, на нея и се налага да отдава много време и усилия  на детето…

Отговор: Такова е поправянето на жените. Тя се грижи за децата сякаш за сметка на собственото си поправяне и разпространение. В действителност обаче нейното поправяне се осъществява именно така, и тя е длъжна да бъде майка.

Някои си задават въпроса: може би трябва да се откажа да имам деца и да се отдам на учене,  разпространение, поправяне на душата? Не. Жената трябва да поправя душата си чрез грижата за децата, заедно с тях, според времето и желанието, оставащи след това.

И затова, ако има възможност да се ожени, тя трябва да го направи, за да роди деца и да се грижи за тях. Макар да и се струва, че без това тя е в състояние да направи толкова много и да премине много по духовния път. Може, но това не е пътят  на поправянето.

Въпрос: Трябва ли жените с деца  да са „сравняват“ с жените без деца, които повече се отдават на учене и разпространение?

Отговор: Не.  Ако жена  с деца, според възможностите си,  участва в учене или друга наша дейност, тя преминава поправяне в пъти повече от жена, която „се въздържа“ от деца в името на кабала. Такова „въздържане“ не помага.

Ние с вас не разбираме това, че този свят е изграден в съответствие с духовното. И ако в него, в нашия живот тук ние внасяме духовност, това ни носи поправяне. Ти не се издигаш до следващата вече духовна степен, ако не си заложил нейното начало в този свят. И затова трябва да се женим, или омъжваме, да имаме деца и с това да започваме напредъка си.

На пръв поглед би било страхотно, ако всички мои ученици се изключат от грижата за този свят и се посветят изцяло на духовното. Всички учат, всички разпространяват по всички фронтове, всички „в действителност“… Но вместо това, те се женят, а жените почти веднага напълно се откъсват от процеса, а мъжете трябва да издържат семейството и заедно със своите съпруги да решават редица проблеми.

Така че, това е поправянето и не може да се избяга от него. По-късно ще осъзнаете, че именно така ние изпълняваме работата оптимално, по най-добрия начин.

И напротив, тези, които отбягват брака, отхвърлят възможността за поправяне. Това се отнася и за жените, и за мъжете. Така че ако има такава възможност, е необходимо да се създаде семейство и да се живее с неговата тежест.

Така или иначе, семейството е за предпочитане, каквото и да е то, тъй като е основна част от поправянето на света. Не е случайно, че днес светът е изправен пред разпадането на институцията на семейството – в навечерието на голямото поправяне.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 14.02.2014

[127454]

Просто правило

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар №5

Когато човек моли за милост за себе си, той се намира в желание за получаване и мисли само за себе си. И колкото повече се моли за себе си и се опитва да повлияе на Твореца да подобри собственото му положение, не само че не се приближава до Твореца, а се отдалечава от Него чрез пробуждане на все по-голям и по-голям егоизъм.

Всички наши мисли при всички обстоятелства отиват към Твореца, защото ние се намираме в една система; вградени сме в нея. Невъзможно е да се мисли за нещо, да се реши нещо и да се направи нещо без то да повлияе на цялата ситема. От самото начало се намираме в нея с всяка клетка в тялото, със сърцето си, с всички наши мисли и желания. Преди дори да започнем да разбираме за какво мислим и какво искаме, то вече е в системата! Ние вече сме в нея. И е така с всеки човек, с всички хора по света, с цялата нежива, растителна и животинска природа, с всичко!

Само с човека се правят напълно различни сметки, защото ни е дадена способността да влияем на цялата ситема чрез нашия избор. Следователно, когато мислите на човек са насочени към себе си, тогава системата въздейства отрицателно. И ако продължи да се моли за себе си, с това той предизвиква ужасно отрицателно пробуждане в цялото творение. Най-яркото проявление на егото е в това, когато човек иска Творецът да направи нещо за него според неговото лично разбиране и желание, без да осъзнава, че Творецът му дава най-добрата възможност за поправяне във всеки момент.

Не само че човек оказва влияние върху цялата ситема, той предизвиква огромни катаклизми в нея, което я кара да се движи назад, обратно на посоката към целта на творението, която е била активирана под формата на еволюция на цялото човечество. Моментът, когато човек се съживи и започне да мисли: „Аз, свят, творение, Творец, моето сътояние,“ той трябва да насочи себе си първо към връзка с Твореца чрез групата. В противен случай, цялото негово влияние върху системата на творението ще бъде отрицателно, и на първо място, ще предизвика неговото лично движване да бъде назад.

Така че най-добрата отправна точка за всеки е постоянното предаване на нашето въздействие към всичко, което е около нас, чрез групата. Това се нарича „молитва на многото“, защото ние искаме от името на мнозинството. Такава молитва не указва, че трябва заедно да се събере мнозинство, това няма значение.

Един човек е достатачен, само трябва да иска за мнозинството по такъв начин, че сякаш той иска за себе си. И „мнозинството“ е най-малко десет. И тогава влиянието на човек върху системата ще бъде положително и Творецът ще се разкрие в нея. Това е много просто основно правило.

От 5-ти семинар от конгреса по интегрално възпитание, 04.02.2014

[127257]

Благодаря за разбитите желания

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията „Разликата между святата и нечистата сянка“ („Шамати“ №8): Скриването може да се раздели на два вида. Първият, това е, когато човек все още има възможност да се справи с тази тъмнина и скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли за това Той да му отвори очите и да му позволи да разбере, че всички скривания идват при него от страна на Твореца, тоест Творецът прави това с него, за да може той да Го помоли за помощ и да пожелае да се слее с Него.

И означава, че в това състояние той все още вярва в Твореца и в неговото управление. А вторият вид се състои в това, че той вече не може да се укрепи във вярата и да каже, че усещаните от него страдания и удари идват от Твореца, за да му даде да се издигне на следващото стъпало.

И тогава той може да изпадне в неверие, защото не може да повярва в управлението на Твореца и естествено няма да може да се моли на Твореца и да Го моли за помощ.

Всичко работи съгласно единния принцип: ”Няма никой освен Твореца, добрият и носещ благо”. А цялата ни работа се заключава в това да постигнем този принцип във всяко едно състояние, което ни се случва. Съгласно този принцип трябва да преценяваме целия си живот, и тук не може да се разминем без поддръжката на обкръжението. В противен случай, човек не би издържал.

Всички ситуации ни се изпращат от Твореца, т.е. се определят от въздействието на висшата светлина върху информационните гени (решимот) и от техните текущи състояния относно едно друго. Но между светлината и решимото остава свободна част за нашия свободен избор, за прилагане на усилия.

Съществува недостатък в контакта между двете, което се нарича скритие. А човек трябва да приложи усилие за отстраняване на това скритие и да се опита да осъществи контакт с Твореца, между решимото и светлината, довеждайки ги до съответствие. Решимото се разкрива разбито и затова то винаги се проявява като недостатък, като неприятности и скритие. Тъй като това свидетелства за разбиването, а аз трябва да го възприема като призив за контакт при всякакви случващи се условия.

Това се нарича работа над знанието. Може да не ми е леко на сърцето и в разума си да не мога да побера всичките си проблеми с Добрия и носещ благо, но въпреки всичко, моята работа в сърцето и в разума трябва да бъде независима от моето вътрешно състояние. Това означава, че аз прекрачвам през разкриващото се решимо, издигам се над разбитото желание, сякаш то е поправено. Т.е. чувствам се така, сякаш съм постигнал разкриването на абсолютно добрия, на единствената сила и съм се озовал лице с лице с Твореца.

И тогава благодаря на Твореца, че той е разбил моите желания, понеже само така бих постигнал светлината от тъмнината. Благодарение на противоположността на решимото и светлината, всеки път разкривам, какво е това светлината.

От подготовката към урока, 23.02.2014

[128180]

А след това Творецът ще ни направи криле…

каббалист Михаэль ЛайтманОт книгата „Учение за Десетте Сфирот“, ч.9, п.1: По време на разбиването всички АХАП-и паднали на по-долното стъпало, както това е било в самото начало в малкото състояние.

Малхут пожелала да използва всичките 10 сфирот за отдаване и открила, че не е способна на това, затова всички АХАП-и се отменят. Сега те трябва да се поправят и само след това могат да бъдат използвани.

В това се състои максималното поправяне до самото му завършване. Трябва само да се върнат на местата си всички АХАП-и, повредени във времето на разбиването и паднали на съответстващото място, всеки на по-ниското стъпало. След завръщане на всички АХАП-и ще настъпи последното, крайно поправяне и долната граница на света Ацилут ще се изравни с долната граница на света Адам Кадмон, разпространяваща се до най-долната точка на този свят.

Поправят се постоянните получаващи желания на АХА“П, и така достигаме до края на поправянето, до Гмар Тикун. Светът Ацилут се разпространява до самата точка на този свят – централната точка на всички светове, както е казано: ”Краката му ще стъпят на Маслинената планина”.

По такъв начин ще можем да използваме всички желания, и всеки човек ще постигне всичките 125 стъпала. Независимо, че това може да изглежда странно, тъй като светът е построен като пирамида и ние всички стоим един над друг: един се отнасят към ръцете, друг към краката на общия духовен парцуф. Но не е от значение кой към какъв орган принадлежи. Благодарение на това, че достигаме до края на поправянето и се обединяваме в една система, всяка най-дребна частица постига всичко напълно, както и най-голямата. Не остава никаква разлика между нас.

Това всъщност означава, че краката на всички ще стъпят на Маслинената планина, а главите ще достигат до Малхут на света на Безкрайността. Както е казано, че в края на всички поправяния ще дойде Машиаха и ще ”събере всички в Йерусалим”. Т.е., всеки ще се разпростре от Малхут на света на Безкрайността до Малхут на този свят – Всички се включват във всички и между нас няма да има никаква разлика.

Всеки ще изпълнява своята конкретна задача, частната си работа относно цялата система, но във всичките ѝ предели, от единия ѝ полюс до другия. По такъв начин, се допълваме едни други и постигаме балансирано ниво. Всички ще потънем в един огромен океан от светлина и ще пируваме, похапвайки Левиатана, т.е. ще получим цялата светлина Хохма заради отдаване.

Аз се включвам в цялата реалност и действам в нея, за да наслаждавам Твореца, а ти се включваш към нея от друга страна и действаш със същата цел. Получава се, че постигаме едно ниво, тъй като всеки от нас използва цялата система. Но аз се различавам от теб съгласно корена на своята душа и затова и нашата работа се отличава. Затова всеки завижда на постиженията на другаря си и си има свой екран. Аз се възхищавам от това, колко е постигнал всеки, до каква висота е достигнал, изначално развален повече от самия мен.

Бихме си задали въпроса, за какво са ни всички тези впечатления, ако сме приключили с работата и с поправянето. Но те са ни необходими, за да напредваме. Засега все още не разбираме какво ще се случи след края на поправянето. Казано е, че когато завършим своето поправяне, Творецът ще ни направи криле…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 17.02.2014

[128028]

Вкусът на връзка с Твореца

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Какви ограничения трябва да си поставим, за да напредваме правилно към духовното?

Отговор: Няма ограничения. Яж, пий, забавлявай се, прави каквото искаш, но вътрешно поддържай постоянна връзка с Твореца: „Няма друг освен Него“.

До степента, до която не си способен да се намираш в тази мисъл, дотолкова трябва да намалиш разхищителния начин на живот. С други думи – правейки всичко, което искаш, започни да намаляш материалните излишъци, така че „Няма друг освен Него“ постоянно да бъде основното нещо за теб. И в Гмар Тикун (крайното поправяне) ще консумираш без ограничения и ще поискаш от Твореца всичко от живота.

Кабала е науката за получаване на вечно и безрайно удоволствие. С времето ще започнеш да разбираш кои удоволствия да замениш с други и ще видиш доколко едни заменят или се обличат в други удоволствия.

Затова, няма нужда да се ограничаваш, но само ако изпълняваш всички условия да се придържаш към групата, учителя и Твореца.

Съсъдът, който е получил всичко от Твореца, прави съкращение (цимцум) на себе си. Това съкращение не се отнася към нашия свят. От него можеш да използваш всичко. Ако материалните удоволствия не прекъсват издигането към Твореца, не те отвличат от Него, тогава ги използвай.

От факта, че стоиш на трапеза с приятели и ядеш зеленчуци, ще станеш ли светец? Точно обратното, наслаждавай се на вкусната храна, но това трябва да допълва удоволствието от трапезата, и в никакъв случай да не отвлича вниманието. Когато почувстваш, че дори да нямаше нищо на масата, ти пак би се радвал точно толкова на това да си с другарите, тогава можеш да добавиш всичко това.

От урока на руски език, 10.02.2014

[127510]

Интегралните посредници

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

  • Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
  • А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

  • от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
  • а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

От любов до любов има разлика

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как се променя любовта от стадий на стадий? Как се трансформира тя, какви видове любов има?

Отговор: Това, което в нашия свят се приема за любов, в науката кабала не се счита за любов.

Земната любов е любов към себе си, тук влизат всички наши чувства. А любовта, за която се говори в кабала – това е вече любов извън себе си, защо каквото и отрицателно да чувстваме в своя егоизъм към източника на нашата любов, ние го обичаме въпреки това отрицателно чувство.

Това не е мазохизъм, а потискане на егоизма, въпреки който можем да обичаме. А ако не е “въпреки“, значи обичаме себе си, своя егоизъм.

По този начин, отказването от земната любов става на протежение на всичките 125 стъпала. И само в тази мяра, в която отблъскваме нашия егоизъм, можем да достигнем до неутралното свойство, след това до свойството отдаване, а след това и до свойството любов, получаването заради отдаване. И така – на всяко стъпало.

Тоест, първо, на всяко стъпало правим съкращаване (цумцум), затваряйки своя егоизъм, след това настъпват етапите зародиш (ибур), кърмене (еника), израстване (мохин).

От урока на руски език, 11.02.2014

[127753]

„Подчинение, отделяне, подслаждане“

каббалист Михаэль ЛайтманОт статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено управление на Твореца“: Пътят, определен за човек, преминава през три стадия: подчинение, отделяне и подслаждане. Доколкото светлината в този свят е била създадена от тъмнината, то нейното преимущество се постига само чрез нея. Свещта никому не е потребна посред бял ден, тъй като през деня не се забелязва нейната светлина.

С това се обяснява, че черупката (егоистичната сила) е преди плода. Затова, ставащият съюзник с Твореца в изначалното действие на Сътворението, извлича светлината от тъмнината. Тоест, той се вглежда в себе си и осъзнава своята тъмнина и низост в сравнение с висшето отдаване, своите зловонни одежди – и благодарение на това, обкръжава себе си със светлина.

И слушайки Твореца, треперейки пред Неговата мощ и слава, той придобива голяма сила за усмиряване на своето зло. И тогава ще се удостои да отдели светлината от тъмнината и вече никога няма да подмени злото за добро, а доброто на зло.

Ако все пак принудително трябва да се подмени и да се разкрие в него злото начало, то ще посвети всичко това само на Твореца, което означава ”подслаждане,” страст и истинска любов към Твореца, идваща след отделянето на злото от доброто, възвисяване на Твореца спрямо собствената си низост, когато човек сам изгаря в себе си злото, срамувайки се пред Създателя. И тогава ще подслади даже остатъците от злото си начало и ще ги издигне към истинският им корен.

Тук отново се споменава основният принцип, с който ни е така трудно да се примирим. В нашия свят не е толкова забележимо, че доброто се изгражда само над злото. Понякога се случва така, но в това не се наблюдава никаква закономерност.

В този свят просто се стремим към доброто и не осъзнаваме, че то се изгражда върху злото, доколкото естествено се запазва връзката на клоните и корените. Без да си гладен, нямаш апетит, а без апетит, няма наслада от трапезата – и така е с абсолютно всичко. Хората плащат много пари и прилагат много усилия, за да пробудят в себе си желанието. Когато липсва желание, човек не желае да живее, да се наслаждава, да напредва. Загубата на желание е голям проблем за човека.

Но в духовния свят, желанието е целият ни материал. Целият духовен свят е създаден от материала – желание. В материалния свят не осъзнаваме това, защото желанието се облича във всевъзможни форми, изправяйки се пред нас във вид на нежива, растителна, животинска природа и хора. Трябва да привикнем към това, да разберем и да се доближим до такова възприятие, че не може да има нищо хубаво, ако преди това не се е разкрило злото. Тъкмо затова преимуществото на светлината се постига от тъмнината.

Само чрез тъмнината можем да различим светлината. Ако във всичките си усещания разкривам колко егоистична е моята природа и се измъчвам от осъзнаването на своето зло, ще мога да се склоня, да отделя доброто от злото и след това да постигна подслаждане. Необходими са и трите етапа, за да превърнем тъмнината в светлина.

Не задрасквам предходното си лошо състояние – то винаги си остава долу, за да мога относно него да изградя своето ниво, постижение – разликата между светлината и тъмнината. Много е важен този контраст. А ако изчезне тъмнината, изчезва и светлината.

Затова трябва да сме готови за това, че злото не изчезва от света, а тъкмо над него изграждаме с вяра над знанието доброто състояние. Тези две състояния се запазват: едно над друго – и така до самия край на поправянето. А там видимо изчезва тази разлика: доброто и злото, изградени за сметка на нашите усилия, ще се слеят в едно, излизащо от една сила, от Твореца.

Тези три състояния: подчинение, отделяне и подслаждане съответстват на етапите: зародиш, откърмване, зрялост. Преди всичко, човек се прекланя, самоотменя се, след това отделя злото от доброто, осъзнава егоизма си относително висшия. Той започва да си изяснява, кои качества са добри и кои лоши – т.е. израства вътре във висшия. А след това започва да подслажда това зло, изграждайки над него доброто.

От подготовката към урока, 21.02.2014

[127988]

Еволюционна биология на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Марков, Проф. РАН): Откъде в човека се е появила способността за устойчива, дългосрочна романтична любов с образувано на постоянна семейна двойка? При човекa и животното работят една и съща система на регулиране на тази форма на поведение – невронната мрежа за управление на сексуалното и социалното поведение.

Невробиологични изследвания подвърждават, че любовта е нещо повече, отколкото основна емоция. Тя е свързана с по-високи познавателни функции. Романтичната любов включва в себе си активността на кората на главния мозък, отговорна за социалните познания (работа с информация за други хора) и възприятието (изображение) само по себе си. Извод: любовта се основава на желанието за разширяване на вътрешния образ на себе си чрез включване на друг човек в този образ.

Реплика: Всичко е създадено само за разширяване на усещанията и включване на усещанията между всичко запълващо света. В човек любовта е необходима като средство за свързване и взаимовключване, което води до по-голямо както положително, така и отрицателно взаимодействие, и още към разбиране необходимостта от пълно обедиенение, за да се изпълни целта на творението.

[127372]

Разцепеният народ

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Да допуснем, че познатите ми бизнесмени умеят да хитруват и лъжат клиентите си, а аз, тъкмо обратно, старая се да бъда честен и разчитам на порядъчността на другите. В резултат на това оставам без нищо и започвам да завиждам на познатите си: ”Защо не мога да се оправям с работите като тях?” Може ли да се каже, че това е клипа, скверна?

Отговор: „Скверна“ се нарича работата извършена срещу светостта, срещу Твореца – работата е много тънка.

Относно твоя пример, може да се каже: който лъже хората, в крайна сметка, лъже Твореца и се отделя от Него. Това е несъмнено.

Ако отнемам нещо от хората или Природата, която се явява Творецът, онова, което не ми се полага – това вече е началото на скверната. Какво ми се полага? Заслужавам нещо само ако работя за отдаване, ако живея, за да го постигна. В такъв случай, дори насъщно необходимото получавам, за да имам възможността да отдавам, за да се уподобя на Твореца и да Му служа. А всичко останало, което не се вписва в тези рамки, не трябва да вземам за себе си. Във всичко останало трябва да отдавам на другите.

Такъв трябва да е разчетът на човек. Той определя за себе си: ”Ето какво ми трябва за съществуване, за да мога да доставям удоволствие на Твореца”. Всичко, започващо с това решение и продължаващо по този вектор, се нарича ”святост”.

А в скверната, тъкмо обратното, ”смуча” от другите благо за себе си, без да заслужавам, а дори и без да съм се потрудил. Това се отнася и към онази част от народа на Израел, която изобщо не работи, изцяло отдала се на изучаването на Тора.

Като цяло, поради грешни изчисления по въпроса, всички затъваме в морето на егоизма и се отделяме от Висшата сила. Година след година това се задълбава все повече, и на сегашния етап започваме падение в онова, което вече сме преживели в миналите векове…

Обаче това не означава, че всички като един трябва да излязат на работа, или да живеят в лишения. Част от народа наистина трябва да седи и да се обучава, а другата част – да работи. Дори има място и за определена ”ротация”. Защо пък не? Защо да не се организира работата така, че всички да имат възможността да работят и да се обучават?

Разбира се, че и по време на Храма много хора са се посвещавали на обучение. И затова тук въпросът не е в количеството, а в качеството, в анализа. В това всъщност се явява и нашата работа.

При това, ни очаква епоха, която не изисква предишното количество работна ръка. И затова единствено се иска всичко да е правилно организирано.

И проблемът е в това, че тези две части от народа – светската и религиозната – не умеят да комуникират помежду си, да се разбират едни с други. Само в това е пречката. Понеже ако ни се удаде да намерим общ език и да се съгласуваме, предполагам, че всички биха разбрали: онези, на които им се учи, по-добре да продължават да учат.

Обаче при хората липса контакт, няма я благоприятната връзка, липсва конструктивното общуване – затова пък има взаимна ненавист и от двете страни. И затова не ни достига правилен анализ на ситуацията.

В действителност, на държавата не са и необходими нито войници, нито още работна ръка. Търсенето на работна ръка с всяка следваща година ще намалява, а съвременната армия ще се нуждае от технологии, а не от хора.

И затова сегашният конфликт в Израел е предизвикан от политическите имигранти. Силите, стоящи зад тях, преднамерено разпалват страстите.

А от друга страна, сериозният проблем с религиозната аудитория се състои в това, че тя не може да установи правилен контакт със светската част и да обясни своята позиция. Религиозният сектор не встъпва в диалог, страхувайки се да приеме външната култура. Но отсъствието на такъв диалог води до гражданска война.

Реплика: И все пак стените се разрушават, и външното влияние прониква вътре…

Отговор: Но това не води до контакт или до взаимно разбиране. Стените се рушат не по наша воля, а по заповед на времето…

Страните трябва да се обърнат една към друга и да започнат съвместен анализ. Тъй като нашите проблеми са замесени в едно „тесто“.

Не случайно в САЩ няма конфликт между светската и религиозната власт – те нямат обща ”каса”, нямат обща армия, нямат горещи точки на съприкосновение, нямат търкане, че едните живеят за сметка на другите, или че не се разбират помежду си.

А в Израел народът е разединен, разцепен, и с това продължаваме разрушаването на Храма. Всъщност и двете страни участват в този процес, включително и онези, които изучават Тора. Те наричат светската част ”развалените деца”. Но ако това са деца, то те изискват топли грижи. Нима Тора не споменава това? Нима в дадения случай тя да не изисква щедро сърце, грижовен подход, а не дрязги и раздори?

В крайна сметка, това ни отслабва и ни води към крах…

Въпрос: Какво бихте казали сега на религиозната част от народа?

Отговор: В техните очи аз съм нелегитимен. И затова нямам какво да им кажа. А и няма на кого…

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 20.02.2014

[127860]

Да се издигнеш над разума

Д-р Михаел ЛайтманТора, Изход(Ки Tиса), 32:2: И Аарон им каза: „Свалете обеците от ушите на вашите съпруги, синове и дъщери и ми ги донесете.“

Това означава, че всички вътрешни свойства и усещания на човек, които спомагат за израстването му: зрение, слух, обоняние, вкус и допир, сега получават егоистични тенденции и са ориентирани егоистично. Но човек не разбира и не усеща, че отива в обратна посока.

Изпитвайки силна нужда от подкрепа, той се оповава на това, което му е под ръка – разумът. Той няма нищо освен него.

Съществуват желания и тяхното напълване. Напълването чрез знание е най-високата форма на напълване след храна, секс, семейство, богатство и контрол.

Напълването чрез знание ни дава усещане за власт върху нещо важно, усещане за контрол. Докато в духовната работа трябва да напредваме, да придобием нов, по-висш разум, който да замести материалното познание с отдаване и любов, т.е. да напредваме обратно на разума.

Да се издигнем над разума се случва, когато виждам, че според моя разум, моето егоистично разбиране, трябва да направя тази стъпка, но аз извършвам тотално различна калкулация, но не против разума, а над разума. Много е важно да се усети какво означава „над“. Понякога казваме „против разума“, но нямаме предвид отричане на разума, а издигане над него.

Чрез отричане на разума и не вземайки го предвид, аз привидно го анулирам. Докато тук аз си имам своето предходно знание и за да се издигна до ново ниво на разум, трябва да използвам метод на повишаване на вярата, увеличавана на отдаването и любовта без никаква егоистична база, обратно на егоистичните ми пориви. В този случай основа на напредването става основното правило: „Обичай ближния като себе си“.

От ТВ предаването ”Тайната на вечната Книга”, 09.09.2013

 [126592]

От лекарствата към иглата

Д-р Михаел ЛайтманСъобщение: По Източното крайбрежие на САЩ се наблюдава безпрецедентно търсене на хероин – започва “епидемия“ от наркомания, която води до сериозни демографски проблеми. Причината е в относителното благополучие на района, където силно успокояващите лекарства са станали навик. Някои от тях превръщат хората в нарко-зомбита!

В Щата Вермонт се наблюдава хероинова криза – броят на наркоманите, регулярно употребяващи този толкова силен наркотик, стремително расте.

Според последни данни, в САЩ броят на употребяващите хероин е скочил на 700 000 души. Много от тях стават бездомници, заразяват се със СПИН, живеят от кражби, обири, проституция.

Причината за всичко това е в привикването към силно действащите аналгитици, съдържащи наркотични препарати.

Реплика: Елитът е заинтересован от “болкоуспокояването“ на масите, както физическо, така и психично. Предназначението на наркотиците е да приспят масите, да ги направят зависими, а това означава, да поставят в своя власт продажбата на наркотици. Новият вид робство.

 [128040]

Икономиката е по-зле отколкото през 2008 година

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Затвори очи и се хвърли вътре в групата

[124 862]

На върха на промените

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес по интегрално възпитание. Семинар №4

Нашият свят е бил предхождан от създаването на духовен съсъд, кли, и от неговото разбиване. И сега, в нашия свят, трябва да го възстановим, да го съберем от разбитите части. Тези части сме ние с вас! А разбиването се проявява в нашето взаимно отблъскване един от друг.

Част от тези келим, тоест нас, е получила пробуждане свише и по този начин ние сме си задали въпроса за смисъла на живота.

Смисълът на живота е това, което е над нашия живот. Защото в неговите рамки ние не питаме за това. Мислим само как по-добре да се устроим вътре в него. Когато започнем да питаме: “А за какво?” – това вече е въпрос, стоящ над нашия свят, въпрос вече към Източника на нашето съществуване, тоест към Твореца.

Общо, цялото човечество се намира в движение към единство, но върви по не много приятни, не много бързи начини. Така всички сме се придвижвали напред и сме достигнали сегашния момент, когато нашето развитие ни е извело на последната финална права, на която всички трябва да започнем да се обединяваме.

Има група – това сме ние, получили пробуждане свише. И сме длъжни да овладеем в себе си тази методика за поправяне, да се обединим с Твореца в минимален вид. Тъй като присъединяването към Твореца е възможно само в тази степен, в която ще получаваме желания от целия свят.

От целия свят ще получаваме обикновени желания, тоест всички тези шест желания, които ни е степенувал Баал а-Сулам. Желания, отнасящи се до самия човек, до нашето тяло: отнасящи се до храна, секс и семейство, а освен това, има желания, които се отнасят до взаимодействието на човека с обществото и са насочени към богатство, слава и знание.

Тези шест желания действат във всеки човек от нашия свят, само че във всеки се проявяват по различен начин. И във всяко от тях има твърде много, всевъзможни съставни – много дребни желания.

Цялото развитие на човечеството е било насочено към това, в началото в хората да пораснат желанията, свързани с храна, секс, семейство, да се приведат към такива формации, където да укрепнат желанията за власт, за слава, за богатство, за знания, да ги преминат всички и хоарта да открият отсъствието на напълване от тях. Макар че засега е трудно да се каже, че цялото човечество се намира в такива състояния.

Храната, сексът, семейството са животински желания, които, по принцип, не се нуждаят от никакви поправяния. А в по-високите желания на човечеството, насочени към богатството, властта и знанието, се проявява голям егоизъм. Но и този егоизъм, като цяло, се явява само “предварителен”, нужен за това и в него да се разкрие отсъствие на истинско напълване, криза. Защото отсъствие на истинско напълване е усещане за криза.

Ето, сега се намираме на този етап, когато човечеството преминава през всякакви кризисни явления. При това, тези кризисни явления през цялото време ще преминават едно в друго. Едни повече ще се отразяват на икономиката, други върху моралните проблеми, трети на политическите, четвърти на семейните… Като цяло, тези кризи ще бъдат множествени, многолики. И ние трябва да разбираме по какъв начин, в съответствие с това да работим с хората.

По принцип, методиката е една, но подходът към хората трябва да съответства на техните потребности. Това означава, че към всяка цивилизация, към всяка култура, която днес съществува в света, трябва да има особен подход. И затова се развиват желанията в различните страни, в различните хора, в различните региони – съобразно с това, къде трябва да работим.

(още…)

Кой може да бъде преподавател по интегрално възпитание

[126888]