Изследване: Откритията в генетиката ни позволяват да предположим, че генетичните кодове на организма могат и да не се намират в ДНК. Когато изследователите облъчили образец на ДНК с мек лазер, открили, че ДНК привлича и като попивателна всмуква светлината, и я съхранява във вид на спирала.

Свикнали сме да смятаме, че самата светлина не може да се запази, а само ако енергията се преобразува в някаква друга форма, например, като зеления хлорофил при растенията. Обаче стана ясно, че светлината може да се използва като храна, която се съхранява в ДНК, като неприкосновен запас.

След това: учените изолирали молекулата на ДНК, а на нейното място светлината продължавала да се навива на спирала, независимо че там физически вече нямало ДНК. Някаква невидима сила съвсем не се нуждаела от молекулата на ДНК. Единственото рационално научно обяснение е, че съществува енергийно поле, което е едно с молекулата на ДНК, сякаш молекулата на ДНК си има енергиен двойник.

Двойникът има същата форма, каквато има физическата молекула, но ако махнем ДНК, двойникът остава там, където е била по-рано молекулата. За да продължи започнатата работа – да съхранява видимата светлина – дори няма нужда от молекулата на ДНК. Фотоните се задържали в мястото на полето.

Човешкото тяло съдържа трилиони молекули ДНК. Цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. Това се връзва с теориите и наблюденията за наличие на информационно поле, диктуващо на нашите клетки какво да правят. Излиза, че най-важната работа  на молекулата ДНК е да съхранява светлината, както във физическото тяло, така и в неговия енергиен двойник.

Когато учените охладили фантома, спиралата на светлината изчезнала, но отново се завръщала след 5-8 мин. Обкръжаващата светлина отново се организирала в уникалната светлинна спирала с профила на ДНК, който остава видим още 30 дни.

Изследване: ДНК реагира на въздействието на съзнанието, мислите ни многократно усилват процесите на човешката ДНК. Хората с хармонични вълни на излъчване притежават особено силна способност да променят структурата на ДНК, а превъзбудата създава ненормално изместване на ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. При това, при дължина на вълната 310 нанометра, което е близко до величината на Поп (380 нанометра дължина на вълната), която е способна да предизвиква рак. Сърдитият човек е принуждавал ДНК да се сцепва по-силно при съединението си.

Съзнателното намерение на хората може да съединява или разединява ДНК на такова разстояние, като от Калифорния до Москва. Ключово качество на енергията е способността да създава хармония между вълните в мозъка и да влияе на ДНК – сърдечното излъчване.

На практика е получено микробиологично доказателство, че мислите ни са способни реално да създават физични и химични промени в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват, а също така е установена връзката между гневните мисли и нарастването на раковата тъкан.

Изследване: Около хиляда гена се променят при промяната на социалния статус. Промените на генно ниво се оказаха толкова продуктивни, че на учените им се отдаде да решат обратната страна на задачата – да предскажат социалния статус на даден човек по резултата от кръвната му проба.

Реплика: Всички тези изследвания говорят за пълната взаимовръзка в света, за една единна интегрална система, на която ние влияем с нашите мисли и намерения!

[125044]

Filed under: Здраве - No Comments→

Въпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !” Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: “Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.” Става мъж: “Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.” И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на “Интегрален свят”, 24.10.2012

[124064]

Filed under: Криза, глобализация, Образование, Общи - No Comments→

Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.

Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!

Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с  това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.

Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.

Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!

Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.

Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.

За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124736]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

“Поръчителство” – това е уникално средство, за сметка на което ние обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всичките ни съставни. Тъй като всеки е дошъл поради еднаква цел, по същата причина се е отказал от собствените си интереси, работейки само за общото благо. В крайна сметка, ние дотолкова се съединяваме, че започваме да губим усещането за собственото си ”аз” и вместо него усещаме ”ние”.

А ако работим по-нататък, стремейки се от усещането за ”ние” да преминем към усещането за Твореца, то и това ”ние” пропада и се превръща в ”обобщение”, в едно цяло. В зависимост от това, как се ражда това ”обобщаващо” ни цяло, ние започваме да се наричаме духовни хора. От десет човека се получава един, започващ да усеща Твореца.

По същество това е духовният съсъд, който липсва на нас и на нашето просто обединение, а само достигаме до това понятие ”Един”. Тогава ние създаваме място, качество, в което се разкрива това явление,  наричащо се „Творец”. Без създаването на такъв особен детектор ние не сме способни да разкрием Твореца, защото Той няма нито образ, нито име, а се проявява само съгласно нашите съсъди.

Съобразно с приготвените от нас съсъди: АВА”Я, ние започваме разкриването на напълванията и на практика да постигаме онова, за което ни разказват кабалистичните книги: екрани, решимот. Всичко това се реализира в нашия общ съсъд, а докато не изникне този ”Един”, ние нямаме духовен съсъд.

До понятието ”един” се достига за сметка на взаимното поръчителство. Напредъкът си можем да проверим по това, че все повече ми се удава съвместната работа с другарите, и аз все повече се вълнувам за всеки един от тях и за всички взети заедно. Нашето съединение става все по-качествено, по-градивно. Аз усещам всичките си другари и себе си като едно неразривно цяло, като много капки вода в една голяма капка.

Постоянно трябва да се работи над осъзнаването на това велико единство, да благодарим за дадената възможност да го постигнем, да ценим важността на съединението повече от всяко друго състояние. Тази точка на единство между нас и Твореца трябва да бъде над всичко друго. Така, че всичките ни усещания – групови и лични: зрение, слух – започват да минават през призмата на единството.

Аз чувам, виждам, усещам, възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, прекарвайки получената световна картина, реалността, в която се намирам, през тази точка на единството. За мен тя е като система за отчитане, защо усещам това така, защо всичко това ми е дадено да го видя? Искам всичко да измервам, да съпоставям, да усещам всичко това през тази точка: Доколко това е добро или лошо за нея, издигаме ли я или я спускаме, какво се случва в нея?

Тази точка за мен става основна грижа. През цялото време се стремя да се прилепя само към нея. Това е моето убежище, Ноевия ковчег, обща лодка, в която ние плуваме. И ако аз се грижа за нея, то няма за какво друго да се притеснявам – непременно всичко ще е наред. Буквално проверявам лодката: няма ли някакви пукнатини, всичко ли е наред. Постоянно си изяснявам само това, както в живота си инстинктивно се предпазвам и следя за своята безопасност, наблюдавам всичко наоколо, не съм ли заплашван от нещо?

Ние неосъзнато се пазим. Само новороденото не се грижи за нищо, лежейки на ръцете на майка си. Но в зависимост от възрастта в нас се изгражда инстинкт за самосъхранение, да защитаваме живота си. Точно така трябва да се погрижим и за изграждането на новия живот извън тялото, който също се нуждае от защита. Цялото си внимание трябва да насочим натам: как да изградим убежище, Ноев ковчег.

Когато се разкрива потопа около нас, цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, тогава ще трябва да преодолеем тази заплаха, с помощта на силата за отдаване (хафец хесед) и да преминем през първия етап: да преведем своя ковчег през водите на потопа.

Тава е етапът, над който трябва да работим сега. Основната ни дейност е срещу обшия егоизъм на цялото човечество. Но трябва да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен самия, това е моята част извън групата, извън ковчега, и част от моята душа вътре в ковчега. Както по-рано съм усещал точката в сърцето си отделно от целия останал свят, така сега има група с нашата обща точка в сърцето и целия останал свят. Но този свят – това са също наши, само че външни желания, които трябва да присъединим към нас до края на поправянето, за да ги присъединим към същата онази точка и за сметка на това да израснем, да се издигнем до замъка на Царя.

Само благодарение на нашето присъединяване към целия свят ние можем да се издигаме по стъпалата на духовния свят. Колкото повече чужди желания присъединим към нас, толкова по-високо се издигаме. А по пътя си, разбира се, ще срещнем много от охраната на Царя, които ще ни спъват и връщат обратно, назад. Под техния натиск ще се свличаме надолу по планината и отново ще се катерим нагоре. Благодарение на полученото свише търпение, което зависи от преклонението пред групата и от нашето принизяване, ние ще можем да присъединим към нас по-голямо количество външни желания и така да напредваме.

В зависимост от напредъка, привързвайки Твореца към външните съсъди, ние на практика разкриваме духовните състояния, които ще ни дадат разбирането за онова, което ни казват кабалистите в своите книги. Ще разбираме вече онова, което четем, и тези книги ще станат пътеводител за нас, а не пречка. Четейки книгата съответно с текста ще разкриваме в себе си буквите за работа и сами ще преминаваме през тези разкази.

Независимо, че всички състояния са описани от много висока точка на нашето поправяне или близко до него стъпало, но ние приблизително някак си ги усещаме. Тъй като всяко състояние има по 10 сфирот и в много слаба форма преминават през всички явления. Така, накрая започваме да разкриваме описаното в кабалистичните книги.

От урок по подготовка за конгреса, 03.01.2014

[124822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Пътят за излизане от кризата (егоизма), т.е. методиката за интегрално образование, се състои от девет пункта, „спирки“, урока.

Първи етап: запознаване с понятието поръчителство, където се разяснява, че единството е прекрасно.

Втори етап: съпротивлението на егоизма се преодолява с помощта на силно обкръжение.

Трети етап: изясняване на центъра на групата, ”така наречената малинова топка”.

Център на групата – това не е просто доброто отношение към другарите и готовност да им се помогне. ”Малинова топка” означава, че аз губя напълно личното си отношение към всеки. Тоест, всички ние сякаш се освобождаваме от външните си обвивки, кожа, плът, кости, от всички вътрешни вродени свойства на характера, оставяйки само искрата, духовния ген, решимото. От всеки остава само това решимо, т.е. неговата вътрешна същност, стремежа за съединение.

Преставам да виждам лицата. А ако ги виждам, то трябва да работя над себе си, за да не остане нищо. Мой другар се нарича неговото решимо и неговия стремеж да достигне до обединение. Само това се явява духовна част: разкритото разбито решимо и усилието на другаря, независимо от това решимо, да достигне до съединение, т.е. да го върне към поправената му форма.

Затова сега не виждаме нито лица, нито характер, пол, никакви форми на поведение и навици на всеки. Ако аз и до сега забелязвам различията в отношенията на другарите един към друг, то това не е група. В групата всички са равни, т.е. не намирам никаква разлика между тях. Виждам всички другари като решимот в усилие да постигнат съединение.

С това започва третият урок ”за малиновата топка”. А завършва с това, че всички се съединяват заедно в едно, единно понятие, издигат се над себе си, достигат единство и вътре в него откриват решението, което преди не е имал никой от участващите. Това се нарича висш, ”обобщаващ фактор”. Това вече е такъв напредък, при който Кетер на нисшия се превръща в Малхут на висшето стъпало.

Това състояние се нарича малинова топка, в което са се разтопили всички искри (решимот) и са се слели, като много капки в една по-голяма.

Гледах веднъж репортаж от орбиталната станция в условия на безтегловност, където е станало някакво изтичане. Космонавтът подлага кофа, а когато изхвърля течността от нея, то тя изкача от кофата като една огромна сферична капка с диаметър около 50 сантиметра, която се удържа от повърхностното напрежение и от силите на молекулярното взаимодействие, свързващо всички молекули.

Същото трябва да наблюдаваме в нашата малинова топка. Ние се намираме в безтегловност, отменяйки всички външни сили и изграждаме единен балон на единството. От това се подразбира, че трябва да го поддържаме непрекъснато. Тъй като постоянно изникват някакви пречки за това единство. Ние се борим за своето единство, защото желаем да продължим да живеем, тъй като ”малиновата ни топка” е началото на нашата духовна стълба.

От урока по подготовка към конгреса, 01.01.2014

[124588]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Поправяйки себе си, ние приемаме формата на Твореца. Отдаването, което придобиваме е Неговата форма. За това е казано: ”По Твоите действия ще Те познаем”. Променяйки се, започваме да Го разбираме.

От друга страна, ако искам да разбера Твореца, без вътрешни промени в себе си, то се наричам ”философ”, което в кабала се явява отрицателна характеристика. Тъй като ”философите” искат да постигнат висшата, Божествената мъдрост, не променяйки себе си. Така и маймуната може да подражава на човека, преструвайки се, че е толкова умна, но все пак, си остава маймуна, с други думи, не се издига от животинското стъпало на стъпалото на човека.

Можем да постигнем духовното, само чрез подобието по свойства. Ще извърша определени действия и посредством тях ще придобия формата на подобие на Твореца. По-нататък, ще извърша такива действия като Него, спрямо останалите създания и от това ще започна да разбирам, да Го усещам, според простия принцип: ”Възлюби ближния като себе си”. С други думи, опитай и ще видиш себе си на Неговото място.

И така, желанието за получаване, създадено от Твореца, претърпява всевъзможни промени, докато творението не се извиси над себе си, получавайки съкращението (цимцум) на своето желание за самонаслаждаване. Вместо егоистичното намерение, то получава алтруистично, заради отдаването към ближния. И тогава работи изцяло в това отдаване, в резултат на което, желанието за получаване, като че ли се превръща в отдаващо, с което се уподобява на самия Творец.

По такъв начин, макар и творението да не променя своята базова природа за получаване, то чрез намерението може да работи за отдаване.

Но тук възниква въпросът: пред кого, спрямо кого може да се работи по такъв начин? Какво мога да дам на другите? Способен ли съм аз, със своята природа за получаване, да отдавам реално на някого? Като идея е невъзможно и въпреки това, го постигам. Как? По какъв начин, аз наслаждавам някого?

Действително, сега извършвам отдаване към другия, когато той ме обича. В такъв случай, умеейки само да получавам, аз тъкмо с това му доставям удоволствие. И затова, отначало поставям на себе си съкращение и за себе си не получавам нищо, докато наистина не получа заради  него това наслаждение.

Само така мога да извърша отдаване.

Което означава, че отдаването е възможно само между обичащи се: между нас или между нас и Твореца. Ако единият не обича другия, то между тях е невъзможна правилната комуникация, връзката наречена ”отдаване”.

И така, като не притежаваме желание за отдаване, ние използваме намерението за отдаване. Каква полза имаме от него? Работата е в това, че аз зная: той ме обича и получавайки, аз ще му донеса благо. Така действа това: винаги в една посока – в мен, но с намерение за него.

Въпрос: Но ако аз мога да отдавам само на онзи, който ме обича, тогава, какво е това любов?

Отговор: Връзката между съсъдите, желанията е възможна, в степента на подобието между тях. Тя може да се изгради на принципа: ”Не прави на другия това, което е ненавистно за теб” или на принципа: ”Възлюби ближния, като самия себе си”. Други форми за връзка не съществуват.

Защо първият вариант също се смята за връзка? Защото при това сякаш съблюдавам някакъв неутралитет към ближния над своето желание за получаване, ограничавайки всичките му пластове и работейки над тях в отдаване, заради отдаването. Тази работа се провежда също на духовните стъпала.

От друга страна, истински съм способен да отдавам при условие, ако обичам някого. Но тогава се изяснява, че няма какво да давам. Истинското отдаване не е основано на изгодата, както в нашия свят, а идващо от сърцето, от съкровеното желание е възможно, само ако го обичам, а той обича мен. В такъв случай аз мога да получавам и така да му доставям удоволствие.

Как, все пак, давам израз на неговото наслаждение? С това, че му позволявам да получава и по такъв начин да доставя удоволствие  на мен.

Този механизъм действа противоположно на нашата логика. Ако аз обичам другия, то му предоставям възможност да получава. Аз не му давам изобилие, то и така съществува, аз именно, предоставям възможност да получава и тогава се наслаждавам от това.

Излиза, че всъщност, аз затварям и отварям неговия съсъд за получаване. Тъй като, ако пред него не проявявам любовта, той няма да може да получи. Да получи не от мен, а принципно – той няма да има на кого да отдава.

Представете си, че двама се обичат взаимно и нито един не желае нищо за себе си. Тогава, какво ще дам на любимия? Своето наслаждение. Наслаждавайки се сам, аз наслаждавам него. При това самият аз, нищо не получавам освен това, че той се наслаждава от това.

Все едно, съм дошъл на гости и за мен е подредена разкошна маса. Аз съм страшно гладен, но правя съкращаване и едва след това съм свободен. За това е казано: ”сред мъртвите – свободен”. Моето желание за получаване е съкратено, ”мъртво” е и сега мога да уредя връзката с любимия – в степента на любовта, която усещам от него и собствената си любов към него. В зависимост от нашето подобие, аз мога да се храня за негово удоволствие. Всички наслаждения са в него, както е казано: ”В Него ще се възрадва нашето сърце”. Същото се случва и от негова страна. И затова нашият съсъд е безграничен.

От тук разберете, че истинското духовно условие може да се осъществи само при получаване, заради отдаването. А дотогава, ние само въвеждаме поправяне, за да постигнем това. Аз използвам съсъдите на желанието за получаване, но наслаждаването, в степента на своята любов, аз усещам в любимия. А иначе в мен няма никакво наслаждение.

Ето защо ни е необходимо поръчителството – то ни дава съсъда за усещането на наградата.

От урок по ”Предисловие към Книгата Зоар”, 30.12.2013

[124423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Filed under: Егоизъм, Клипове, Развитие на егоизма - No Comments→

Съобщение: Американски учени са разработили методика, която позволява на човек да повиши самоконтрола, да укрепи своята воля. Нали всичко приятно, по правило е вредно, а полезното, обратно, не доставя удоволствие.

За усилване на волята, учените приспособили въздействието на префронталната зона на мозъка чрез електрически импулси. В края, доброволците от експеримента дружно казали ”не” на всички съблазни, по които ги изпитвали. При което, това ”не” било ясно фиксирано върху графиките на електрическата активност на префронталната зона на мозъка.

По такъв начин, не трябва сами да се борим със съблазните, достатъчно е да натиснем бутона и мозъкът, строго ще забрани всички излишества. Наистина, все пак, ще ви се наложи да натискате бутона.

Реплика: Несъмнено, ще открием много отрицателни последици от такова вмешателство в свободата на избора. Дори на нивото на егоистичното предпочитане, на избора, това ще действа. Но в предпочитането за отдаванеи за любов към обкръжаващите, вместо егоистичната изгода, мозъкът няма да работи, защото той пресмята изгодата на желанията. А ако те са егоистични (сърце), то и разумът смята, че по-доброто е за егоизма.

И затова, докато с помощта на О”М, човек не обърне своите желания от ”получаване” към ”отдаване”, мозъкът не може да изчислява анти-егоистичните действия. Т.е. без използване на кабала, за да обърнем егоизма в алтруизъм, ние не можем да получим свобода на волята, а ще бъдем роби на егоизма, само вътре в него, програмирайки себе си в предпочитането да се насладим с храна или със стройност.

[123995]

Filed under: Здраве - No Comments→

[124176]

Filed under: Без категория, Ежедневен урок, Филми - No Comments→

Съобщение: Върховният съд на Великобритания е отменил “Акт за регистрация на местата за поклонение” от 1855 г., считащ за религия само групите, които почитат божество. Тоест, сциентологията и будизмът – забранени, по причината на отсъствие на централно божество, заело място в редица други религии.

Съдът обяви ново определение за религия: отсега, това понятие не принадлежи, изключително на вярванията, предполагащи ”висше божество” и не е необходимо да бъде ограничавано с храмове. Да се предполага, че за религията е необходимо божество, означава да се устройва религиозна дискриминация, неприемлива в съвременното общество. Плурализмът заставя църква, да станат течения, които признават правото на съществуване на други течения.

Религиите не могат повече да разчитат на традиционното паство, не могат да разчитат на държавата, налага им се да примамват хора към себе си, пораждайки религиозен пазар: едната църква обещава на своите поклонници, че заедно с тях в рая ще попаднат техните любими кученца, а другата – може да възразява, че животните нямат душа. Това е пазар и енориашите ще се насочат там, където предложението е по-добро. Догмата тук, отдавна е проядена отвътре и е изхвърлена, като непотребна, затова празната обвивка е надута и накичена с всички измислени краски.

Контурите на пазара са започнали да се оформят при активното участие на Ватикана. Засега, има най-доброто капитализиране, но наглите, млади конкуренти започват да придърпват клиентите и “де факто”, вярващи католици са останали само в Латинска Америка, Полша и Хърватска. Европа демонстрира рекордно отпадане от вярата и в същото време взривен ръст на преход към исляма. На фона на плуралистичната позиция на католиците, твърдите и традиционалистични устои на исляма се оказват привлекателни за хората с духовни стремежи.

Традиционните религии изискват подобие на човека към висшия трансцедентален идеал, изискват от човека постоянно да работи над себе си заради доближаването до тази вечна Истина. Този път изисква мъжество, дисциплина, самоотричане, което никак не се вписва в съвременния свят от инфантилни егоисти.

Възможен е междуконвенционален диалог – обсъждане, коя Истина е действителната, какъв е правилният път към нея. В света, където всички религии са еднакво истински, няма Истина в нито една. Цялото, възможно обсъждане се свежда до чисто естетичната страна на въпроса – някакви облекла да се нахлузят, някакви по-забавни обряди, където обещават голям рай и повече девственици и по-малко работа над себе си. При това се предполага, че комплексът от ценности под тази люспа е един и същи, либерално-демократичен или общочовешки.

А по качество на съдържанието, тази система е способна да избере само следване на нисшите прояви от човешката природа, т.е. деградацията. Развитието винаги е стремеж към по-добрия образ, вечното развитие е стремеж към идеалния образ. Отказът от висшия идеал е отказ от стремежа да се развива, тоест, пълната и окончателна гибел за човечеството, неговото превръщане в цивилизацията “зеленчук”.

Реплика: Всичко е вярно, най-общо, с религиите винаги е било така – всяка религия е създадена от кабала, за нежелаещите да се поправят егоисти, които прикривайки се под смокиновото ”възлюби ближния като себе си”, усърдно ”възлюбват себе си”. В контекста на общата криза, естествено трябва да премине и кризата на религията – ”осъзнаването на злото”, по-вярно, от лъжата и от възнесението към истината, по пътя на страданията или на кабала, с поправянето на себе си.

[124268]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове, Мъжът и жената - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №5

В днешно време възниква голямо противоречие между елита и обедняващите маси. С всеки изминал ден се увеличава разрива между тях, придобиващ заплашителни размери. Нараства напрежението в обществото. Наблюдаваме, как в много от държавите постепенно възникват националистически, фашистки режими, явяващи се естествен отговор на случващото се.

Елитът не може да се раздели с действието си към обогатяване. С всяка девалвация те стават все по-богати, а в същото време масите обедняват все повече и стават безперспективни. В обществото възниква сериозен проблем: напрегнатостта и поляризацията достигат огромни размери и вече започват сериозно да се усещат в развитите страни.

Страните от третия свят, както и преди, живеят в нищета и едва ли, техните жители ще постигнат благосъстояние. Възниква въпросът за бъдещето на света: все пак, какво може да се направи?

Науката кабала е предупреждавала за такова развитие на събитията. Онова, което говорихме преди 10-15 години, днес започва да се сбъдва, при това се реализира с голяма скорост. Занапред ни очакват лоши състояния.

Хората усещат това. Усещането за безизходност се проявява в нежеланието им да създават семейства, да раждат деца. Преобладаващият брой от населението на западните държави и Америка (65 -70%) смята, че на техните деца ще им бъде много по-тежко, отколкото на тях и затова не желаят да имат деца.

В такова сложно време се появява науката кабала – скритата методика за изменението на света, която е чакала този момент и преди много години е предупреждавала за него.  Ние знаем, че Баал а-Сулам, специално е пътувал в Полша, за да убеди народа за необходимостта от промяна. Той е писал до много от ръководителите в света, опитвайки се да предотврати Втората световна война, тъй като, кабала казва, че в света може да има четири световни войни, съгласно четиристъпалното развитие на вселената.

Науката кабала започва все по-гръмко и гръмко да заявява, че тя има начин да помогне на света, защото освен това,  за света друго нищо не трябва. Виждаме, как намалява величието на учените, философите, как постепенно се изравняват ръководителите на държавите. И това е естественото движение на развитието, което е невъзможно да се спре.

От 5-я урок от конгреса в Москва, 15.12.2013

[124149]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→