Entries in the '' Category

Плацебо ефект или истина

Спорт и бъдеще

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Трансформацията, която през последните 10-15 години преживяха всички обществено значими жизнени явления, достигна и до спорта, преди всичко, до такова мащабно явление като футбола. Причините за тези трансформации са няколко.

Първо, физическите възможности на човека достигнаха до своя предел. Невъзможността да напредваме извежда на преден план не резултатите, а самия процес на участие, както при спортистите, така и при зрителите. По такъв начин, спортът (най-вече футболът) все повече се ритуализира.

Втората причина: спорът се превръща в бизнес. Играчите, както и всичко свързано с тях, става стока.

Третата причина: сакрализацията в спортната (и преди всичко във футболната) сфера, когато отново на преден план излиза процеса и опита на единение със средата, а не резултата. Изследователите правят сравнение между футбола и религиозните практики. Самооприличаването с футболен клуб или отбор е по-силно отколкото с религията или семейството. Най-силно се развива фанатичното движение в религиозните страни: в Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция и Русия.

Спорт, основаващ се на бизнес, окончателно изтребва националните отбори и извежда на преден план търговци, финансисти, собственици на клубове и т.н., които владеят технологията за насърчаване и продажба на зрелището, а в това време и играчите и играта отиват на все по-заден план и губят своята уникалност.

Фанатична среда, която превръща играчи в поп-звезди, неизбежно, рано или късно, ще застави играчите да разширят своето амплоа – те, освен своето основно занятие, ще станат модели, ще запеят, ще затанцуват, ще се снимат в киното, ще станат предприемачи, ще минат през иглено ухо или ще започнат да правят фокуси.

Процесът, а не резултатът от мача, ще направи още една крачка към превръщането му в цел. Тоест, спорта още повече ще се превърне в специална сфера на обществен живот, където ще може да се скриеш от проблемите на обкръжаващия свят, ще може да се развлечеш, да се раздвижиш, и където самият спорт вече не е важен.

Реплика: Рекордите нямат значение, ако са далече от възможността да бъдат повторени от обикновените хора; главното е зрелището и шоуто, а всичко останало – участници и зрители – не е важно, докато това не се превърне в най-обичаен „домашен спорт“, а професионалният спорт изчезне.

[126139]

Борба за свобода на обучението

Д-р Михаел ЛайтманПроучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Зъбни колелца