Въпрос: Съединението става за сметка на всеки, който самоотменя сам себе си до нула. По какво се различава това от обичайната психология?

Отговор: Разликата е много проста: в името на какво се самоотменяме? Аз отменям себе си спрямо другите, и те –  себе си, е и какво се случва по-нататък? Това е само условие за разкриване на светлината.

За сметката на самоотмяната спрямо всички, в центъра на кръга възниква неутрална зона, на която не действат никакви егоистични сили. Това е област на общото ни желание, тъй като там се съединяваме и неутрализираме егоизма си. В тази област изграждаме новата реалност, новото пространство, в което разкриваме висшата сила.

Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, поръчителството. От друга страна, казано е, че празно място няма – винаги присъства някакво качество, сила. Но тук в центъра няма нищо.

Място се нарича желание. А тук се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае само да отдава на другите. По такъв начин създаваме нова особена област в друго измерение, на друго ниво.

Започваме с Малхут, след това с Зеир Анпин, Бина, Хохма и достигаме до Кетер – ”крайната точка на буква йуд”. Тоест от десетте направени опита – йуд (числото 10), ние достигаме до ”крайната точка на буква йуд”, в която се разкрива Творецът. В това се състои  вътрешната същност на центъра на групата, в който изграждаме новия космос, ново пространство с особени свойства, благодарение на нашите усилия и самоотмяна. Там може да се разкрие висшата сила.

Затова, само след разбиването и поправянето ние получаваме средство, съсъд, в който да се разкрие Творецът. Иначе нямаше да имаме възможност да Го разкрием, тъй като в природата за това няма Негов детектор, орган за да Го усетим. Той се появява само за сметка на това, че го създаваме в такава форма: ние всички сме егоисти, но желаещи да се приповдигнем над своето его и да се самоотменим всеки относно всички. И всичко това, за да се уподобим на Твореца. Ние искаме да придобием неговите свойства, за да Му се уподобим.

По такъв начин създаваме ново състояние в центъра на групата, което се нарича ”майчино лоно”, Шхина. За сметка на взаимната самоотмяна създаваме ново пространство с нови свойства, в ново измерение, което до сега не е съществувало в Малхут на Безкрайността. Това място за разкриване на Твореца се появява само сега, благодарение на нашите усилия.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Аз имам съмнения относно вземането на колективни решения. Невъзможно е да седиш с часове в кръга и да обсъждаш различни, случайни въпроси. Може би след такова обсъждане, решението ще се вземе от един човек? Иначе това ще отнеме твърде много време.

Отговор: Мисля, че хората ще се занимават основно с такива обсъждания в кръга. И могат да работят по един час на ден, и то не всички. А през останалото време ще търсят такива решения – как да се уподобят на Твореца, смятайки това за основно занимание и да се наслаждават от него. Все още не разбираме как е възможно това, но така ще бъде!

Това ще е смисълът на техния живот. Освен консумиране на храна и необходимата лична поддръжка на тялото, останалото време ще бъде посветено на: 24 часа в денонощието в мисли и 15 часа действие. Човек постоянно ще е зает само с  това, да създава все по-тясно съединение с другите, все по-вътрешно и по-чувствено, физически или виртуално. Докато не започнем да разкриваме, че физическото тяло изобщо не съществува и целият този свят ще ни се струва илюзия.

Всяко случайно решение ще се взема колективно. Това ще е естествено. А откъде, например, някой може да знае по-добре от останалите? Това вече и сега така работи. В големите фирми стотици участват в управлението и във вземането на съдбоносни решения. Нима могат да се вземат решения от един човек, ако онова, което до вчера ти се е виждало реално и правилно, днес предизвиква смях, или обратно.

Човек не е способен нищо да направи сам. Ако той желае да се уподоби на Твореца, то тогава, как ще работи сам? Това не е онази форма, която ни позволява правилно да се изградим. Затова днес нямаме друга възможност. Отмина времето на талантливите личности, изявените политици, икономисти, лидери. Днешният ръководител с нищо не е над другите и сам не е способен да взема решения. Всичко е в упадък. Та нали започнахме ново развитие, и то трябва да е колективно, интегрално!

Затова трябва да посъветваме всички ръководители да организират групи за вземане на решения. Това вече се случва, защото хората интуитивно усещат, че тези решения са много по-ефективни. Но сега се събират и спорят и всеки налага своето мнение. И постепенно, опирайки се на собствения си опит, ще открият, че по такъв начин не може да се достигне до вярното решение. Теоретично сякаш всичко е правилно! А на практика излиза, че не е така, не дава добри резултати.

Тогава ще им се наложи да се вслушат в нашите съвети. Че групата трябва да изяснява въпросите без да спорят помежду си, а само отменяйки се относно центъра на групата, изяснявайки мнението на висшия. Там трябва да присъства Творецът, който трябва да ни даде крайното решение. Това ще означава, че нашето решение е интегрално.

За такова обсъждане са необходими десет човека. Затова в органите на държавното управление има всевъзможни комисии, парламенти. Хората дори от егоистична изгода вече са разбрали, че цялата власт не може да се даде в ръцете на един човек, както някога, когато са имали Цар. Необходимо е съединение; дори нека то да е егоистично, или духовно.

От урока по подготовка към конгреса, 02.01.2014

[124736]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

“Поръчителство” – това е уникално средство, за сметка на което ние обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всичките ни съставни. Тъй като всеки е дошъл поради еднаква цел, по същата причина се е отказал от собствените си интереси, работейки само за общото благо. В крайна сметка, ние дотолкова се съединяваме, че започваме да губим усещането за собственото си ”аз” и вместо него усещаме ”ние”.

А ако работим по-нататък, стремейки се от усещането за ”ние” да преминем към усещането за Твореца, то и това ”ние” пропада и се превръща в ”обобщение”, в едно цяло. В зависимост от това, как се ражда това ”обобщаващо” ни цяло, ние започваме да се наричаме духовни хора. От десет човека се получава един, започващ да усеща Твореца.

По същество това е духовният съсъд, който липсва на нас и на нашето просто обединение, а само достигаме до това понятие ”Един”. Тогава ние създаваме място, качество, в което се разкрива това явление,  наричащо се „Творец”. Без създаването на такъв особен детектор ние не сме способни да разкрием Твореца, защото Той няма нито образ, нито име, а се проявява само съгласно нашите съсъди.

Съобразно с приготвените от нас съсъди: АВА”Я, ние започваме разкриването на напълванията и на практика да постигаме онова, за което ни разказват кабалистичните книги: екрани, решимот. Всичко това се реализира в нашия общ съсъд, а докато не изникне този ”Един”, ние нямаме духовен съсъд.

До понятието ”един” се достига за сметка на взаимното поръчителство. Напредъкът си можем да проверим по това, че все повече ми се удава съвместната работа с другарите, и аз все повече се вълнувам за всеки един от тях и за всички взети заедно. Нашето съединение става все по-качествено, по-градивно. Аз усещам всичките си другари и себе си като едно неразривно цяло, като много капки вода в една голяма капка.

Постоянно трябва да се работи над осъзнаването на това велико единство, да благодарим за дадената възможност да го постигнем, да ценим важността на съединението повече от всяко друго състояние. Тази точка на единство между нас и Твореца трябва да бъде над всичко друго. Така, че всичките ни усещания – групови и лични: зрение, слух – започват да минават през призмата на единството.

Аз чувам, виждам, усещам, възприемам сигналите през всичките си чувствени органи, прекарвайки получената световна картина, реалността, в която се намирам, през тази точка на единството. За мен тя е като система за отчитане, защо усещам това така, защо всичко това ми е дадено да го видя? Искам всичко да измервам, да съпоставям, да усещам всичко това през тази точка: Доколко това е добро или лошо за нея, издигаме ли я или я спускаме, какво се случва в нея?

Тази точка за мен става основна грижа. През цялото време се стремя да се прилепя само към нея. Това е моето убежище, Ноевия ковчег, обща лодка, в която ние плуваме. И ако аз се грижа за нея, то няма за какво друго да се притеснявам – непременно всичко ще е наред. Буквално проверявам лодката: няма ли някакви пукнатини, всичко ли е наред. Постоянно си изяснявам само това, както в живота си инстинктивно се предпазвам и следя за своята безопасност, наблюдавам всичко наоколо, не съм ли заплашван от нещо?

Ние неосъзнато се пазим. Само новороденото не се грижи за нищо, лежейки на ръцете на майка си. Но в зависимост от възрастта в нас се изгражда инстинкт за самосъхранение, да защитаваме живота си. Точно така трябва да се погрижим и за изграждането на новия живот извън тялото, който също се нуждае от защита. Цялото си внимание трябва да насочим натам: как да изградим убежище, Ноев ковчег.

Когато се разкрива потопа около нас, цялото това море от нечистотии, егоистични сили, натиск, тогава ще трябва да преодолеем тази заплаха, с помощта на силата за отдаване (хафец хесед) и да преминем през първия етап: да преведем своя ковчег през водите на потопа.

Тава е етапът, над който трябва да работим сега. Основната ни дейност е срещу обшия егоизъм на цялото човечество. Но трябва да разберем, че човечеството не съществува отделно от мен, а е част от мен самия, това е моята част извън групата, извън ковчега, и част от моята душа вътре в ковчега. Както по-рано съм усещал точката в сърцето си отделно от целия останал свят, така сега има група с нашата обща точка в сърцето и целия останал свят. Но този свят – това са също наши, само че външни желания, които трябва да присъединим към нас до края на поправянето, за да ги присъединим към същата онази точка и за сметка на това да израснем, да се издигнем до замъка на Царя.

Само благодарение на нашето присъединяване към целия свят ние можем да се издигаме по стъпалата на духовния свят. Колкото повече чужди желания присъединим към нас, толкова по-високо се издигаме. А по пътя си, разбира се, ще срещнем много от охраната на Царя, които ще ни спъват и връщат обратно, назад. Под техния натиск ще се свличаме надолу по планината и отново ще се катерим нагоре. Благодарение на полученото свише търпение, което зависи от преклонението пред групата и от нашето принизяване, ние ще можем да присъединим към нас по-голямо количество външни желания и така да напредваме.

В зависимост от напредъка, привързвайки Твореца към външните съсъди, ние на практика разкриваме духовните състояния, които ще ни дадат разбирането за онова, което ни казват кабалистите в своите книги. Ще разбираме вече онова, което четем, и тези книги ще станат пътеводител за нас, а не пречка. Четейки книгата съответно с текста ще разкриваме в себе си буквите за работа и сами ще преминаваме през тези разкази.

Независимо, че всички състояния са описани от много висока точка на нашето поправяне или близко до него стъпало, но ние приблизително някак си ги усещаме. Тъй като всяко състояние има по 10 сфирот и в много слаба форма преминават през всички явления. Така, накрая започваме да разкриваме описаното в кабалистичните книги.

От урок по подготовка за конгреса, 03.01.2014

[124822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→