Мнение: Трансформацията, която през последните 10-15 години преживяха всички обществено значими жизнени явления, достигна и до спорта, преди всичко, до такова мащабно явление като футбола. Причините за тези трансформации са няколко.

Първо, физическите възможности на човека достигнаха до своя предел. Невъзможността да напредваме извежда на преден план не резултатите, а самия процес на участие, както при спортистите, така и при зрителите. По такъв начин, спортът (най-вече футболът) все повече се ритуализира.

Втората причина: спорът се превръща в бизнес. Играчите, както и всичко свързано с тях, става стока.

Третата причина: сакрализацията в спортната (и преди всичко във футболната) сфера, когато отново на преден план излиза процеса и опита на единение със средата, а не резултата. Изследователите правят сравнение между футбола и религиозните практики. Самооприличаването с футболен клуб или отбор е по-силно отколкото с религията или семейството. Най-силно се развива фанатичното движение в религиозните страни: в Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция и Русия.

Спорт, основаващ се на бизнес, окончателно изтребва националните отбори и извежда на преден план търговци, финансисти, собственици на клубове и т.н., които владеят технологията за насърчаване и продажба на зрелището, а в това време и играчите и играта отиват на все по-заден план и губят своята уникалност.

Фанатична среда, която превръща играчи в поп-звезди, неизбежно, рано или късно, ще застави играчите да разширят своето амплоа – те, освен своето основно занятие, ще станат модели, ще запеят, ще затанцуват, ще се снимат в киното, ще станат предприемачи, ще минат през иглено ухо или ще започнат да правят фокуси.

Процесът, а не резултатът от мача, ще направи още една крачка към превръщането му в цел. Тоест, спорта още повече ще се превърне в специална сфера на обществен живот, където ще може да се скриеш от проблемите на обкръжаващия свят, ще може да се развлечеш, да се раздвижиш, и където самият спорт вече не е важен.

Реплика: Рекордите нямат значение, ако са далече от възможността да бъдат повторени от обикновените хора; главното е зрелището и шоуто, а всичко останало – участници и зрители – не е важно, докато това не се превърне в най-обичаен „домашен спорт“, а професионалният спорт изчезне.

[126139]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →