Пътят за излизане от кризата (егоизма), т.е. методиката за интегрално образование, се състои от девет пункта, „спирки“, урока.

Първи етап: запознаване с понятието поръчителство, където се разяснява, че единството е прекрасно.

Втори етап: съпротивлението на егоизма се преодолява с помощта на силно обкръжение.

Трети етап: изясняване на центъра на групата, ”така наречената малинова топка”.

Център на групата – това не е просто доброто отношение към другарите и готовност да им се помогне. ”Малинова топка” означава, че аз губя напълно личното си отношение към всеки. Тоест, всички ние сякаш се освобождаваме от външните си обвивки, кожа, плът, кости, от всички вътрешни вродени свойства на характера, оставяйки само искрата, духовния ген, решимото. От всеки остава само това решимо, т.е. неговата вътрешна същност, стремежа за съединение.

Преставам да виждам лицата. А ако ги виждам, то трябва да работя над себе си, за да не остане нищо. Мой другар се нарича неговото решимо и неговия стремеж да достигне до обединение. Само това се явява духовна част: разкритото разбито решимо и усилието на другаря, независимо от това решимо, да достигне до съединение, т.е. да го върне към поправената му форма.

Затова сега не виждаме нито лица, нито характер, пол, никакви форми на поведение и навици на всеки. Ако аз и до сега забелязвам различията в отношенията на другарите един към друг, то това не е група. В групата всички са равни, т.е. не намирам никаква разлика между тях. Виждам всички другари като решимот в усилие да постигнат съединение.

С това започва третият урок ”за малиновата топка”. А завършва с това, че всички се съединяват заедно в едно, единно понятие, издигат се над себе си, достигат единство и вътре в него откриват решението, което преди не е имал никой от участващите. Това се нарича висш, ”обобщаващ фактор”. Това вече е такъв напредък, при който Кетер на нисшия се превръща в Малхут на висшето стъпало.

Това състояние се нарича малинова топка, в което са се разтопили всички искри (решимот) и са се слели, като много капки в една по-голяма.

Гледах веднъж репортаж от орбиталната станция в условия на безтегловност, където е станало някакво изтичане. Космонавтът подлага кофа, а когато изхвърля течността от нея, то тя изкача от кофата като една огромна сферична капка с диаметър около 50 сантиметра, която се удържа от повърхностното напрежение и от силите на молекулярното взаимодействие, свързващо всички молекули.

Същото трябва да наблюдаваме в нашата малинова топка. Ние се намираме в безтегловност, отменяйки всички външни сили и изграждаме единен балон на единството. От това се подразбира, че трябва да го поддържаме непрекъснато. Тъй като постоянно изникват някакви пречки за това единство. Ние се борим за своето единство, защото желаем да продължим да живеем, тъй като ”малиновата ни топка” е началото на нашата духовна стълба.

От урока по подготовка към конгреса, 01.01.2014

[124588]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →